Публикувана: 24 септ. 2007, 14:41 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2007, 11:39 ч.

"Мамо, не си отивай!"...

2 079
24
1

24 септ. 2007, 14:41 ч.

Мнения: 341

Обръщам се с молба за мнение към всички, които са минали през драмата със сутрешната раздяла при тръгване на детска градина.

Ако приемем следната конфигурация: мама (разбирайте аз) води детето на детска градина и въпреки сърцераздирателната молба "Мамо, не си отивай!", тя все пак оставя детето и си отива, а след това отива да го вземе не мама (защото в 15.30 следобед мама все пак е още на работа), а баба, как според вас се отразява това на отношението на детето към майката? Остава ли тя скъпата и любяща мама, готова на всичко за да се чувства добре малчуганът или бива по-скоро възприемана от детето си като студена и бездушна персона, която не се интересува от желаниата на детето си?
Аз съм една душа-камбана, много страдам от тези драми сутрин, много сме привързани с малкия един към друг и силно се вълнувам как ли ме усеща той в тази ситуация. Вие как мислите?

# 1 24 септ. 2007, 14:46 ч.

Мнения: 8 999

А защо взимате детето в 15.30 часа?

# 2 24 септ. 2007, 14:51 ч.

Мнения: X

Остава, да. Сега имам възможност да я взимам един или два пъти седмично от градина, но в яслата я взимаше само баба и.
Имало е периоди по три-четири дни в началото на всяка учебна година на сълзи и искам вкъщи, но никога не съм се подавала.
Децата усещат и ще те манипулира много, ако изпитваш чувство на вина. Трябва да си уверена, че градината е добро място. При нас винаги се тръгва, като с баща и сме весели, бъзикаме се и тя вижда, че не сме притеснени, никога не съм се трогвала от някоя сълза при раздяла и никога не е имало омраза към мен, за дето я оставям. За нея аз съм любимата мама, най-добрата и бла бла бла.
И наистина защо взимате детето в 15:30? Оставете го още час, тогава почват да играят, да излизат навън, иначе градината значи само ядене и спане. Това няма как да се хареса на което и да е дете.

# 3 24 септ. 2007, 14:55 ч.

Чак пък като "студена и бездушна персона"... Малко пресилено ми се вижда.
И на мен ми е мъчно, когато сутрин оставя детето в градината, а то ме стиска за ръката и не иска да ме пусне... Но факта, че в последствие се заиграва, спокоен е, храни се, госпожите го хвалят, ми подсказва, че все пак там му е приятно, намира приятели, с въодушевление разказва какво са казали днес децата и коя приказка е чела госпожата.
Всяко едно дете по различен начин реагира в дадена ситуация. Когато пуснахме малкия за първи път на градина, толкова много плака, че се замислих за други варианти за гледане... Но само след няколко дни сутрин започва да ми казва "мамо, хайде по-бързо, ще закъснея за градинката"...
Според мен трябва време за да свикне детето. И родителите да не правят драми от това. Peace

# 4 24 септ. 2007, 15:09 ч.

Мнения: 183

Ние ,май, сме в една градина.
Ели , миналата година, когато беше първа група, плачеше всяка сутрин. За цялата учебна година , да е имало десетина дни да не е плакала при раздялата ни.
Новата година отново започна с рев, докато една сутрин не ми се разсърди, че не и давам да си отвори чадъра в тролея, и за да ме "накаже" не се разплака влизайки в градината, а ми пожела едно хладно- довиждане, мамо.Приятен ден.-Да видя аз хубаво ли е!
А за взимането от бабата- миналата седмица видях едно момченце от нашата група, което отказа да си тръгне с баба си, и настояваше да остане в градината, докато майка му свърши работа, за да си го вземе тя.

# 5 24 септ. 2007, 15:09 ч.

Мнения: 63

И при нас беше така когато Дари навърши 3 години и тръгна за първи път на градина. Sad

Беше ми много мъчно, и сутрин като ме замолеше от къщи..... Cry

сърцето ми се късаше. взимаше я гледачката в 4 часа - защото искаше първа да я вземем, и ако друго дете го вземат преди нея, се отчайваше, че няма да дойдем и плачеше....НО още от началото забелязвах, че една част от нея иска да ходи там и съзнава, че е хубаво - просто беше твърде необичайно, ново. Доста бъзо (две-три седници, разкъсано, защото боледуваше) посвикна и спря да плаче сутрин, ходеше с желание (аз все и наблягах на полжителните неща - приятелчетата, заниманията в градината).
Може би имаше известно отдръпване от мен, малко може и да ми се сърдеше понякога, но просто тя се промени от градината и като цяло не е повлияло (отрицателно) на отношенията ни. Simple Smile

Стремях се да и обръщам повече внимание като сме заедно.
Децата са различни, дано и при вас мине бързо. Grinning

Кураж

# 6 24 септ. 2007, 15:17 ч.

София
Мнения: 7 097

Доверието на детето в теб се е градило през цялото това време досега, тъй че не ми се вярва от една такава ситуация всичко да рухне. Аз непрекъснато й обяснявам защо точно трябва да ходи на градина. Поговори и ти с него.
Иначе предпочитам да я взема малко по-късно, отколкото би я взела баба й, но да го направя лично...

# 7 24 септ. 2007, 15:35 ч.

Мнения: 341

Благодаря ви за куража! bouquet

Още сме съвсем в началото - днес е 3-ти ден на градина и затова е така.
Аз съм от убедените, че за него е добре и сутрин съм видимо спокойна. Терзанията ми са си за мен, не ги показвам пред него. Обяснявам му, че вече и той трябва да ходи на работа като нас с баща му, че никога няма да го оставя и т.н., но общо взето си го водя безкомпромисно, за да го приеме като нещо неизбежно, пък дай боже с времето и за не чак толкова лошо.

А защо го взимаме в 15.30 - именно защото е в началото и още е разстроен през повечето време и възпитателките ни препоръчаха да го взимаме по-раничко.

# 8 24 септ. 2007, 15:37 ч.

Мнения: 60

Моят син тръгна направо на градина на 3 години. В началото - първата седмица го водех и забирах аз, а след това сутрин го водя аз след обяд го взема баба му. Обича ме и ми вярва както и преди. Не се безпокой кръвта вода не става! Ти си и винаги ще бъдеш мама, която го обожава и която го пази. Peace

# 9 24 септ. 2007, 15:47 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Същите притеснения имах и аз - сутрин, ревяща и нещастна, Cry

я водя аз...а следобед баба и искаше да я взима. Отказах, поради две причини - първо тя искаше да я взима 16,00, твърде рано според мен, и второ - сутрин мама "лошата" ме оставя на това място, а следобед баба "добрата" ме спасява Mr. Green

. Но в нашия случай нещата се по-сложни и дълбоки. В края на краищата Рони вечер я прибира баща и, а когато няма възможност - аз.

# 10 24 септ. 2007, 15:56 ч.

Мнения: 341

Цитат на: Зомбайо в пн, 24 сеп 2007, 15:47

сутрин мама "лошата" ме оставя на това място, а следобед баба "добрата" ме спасява

Точно това ме мъчи...

# 11 24 септ. 2007, 16:05 ч.

Inomi, в такъв случай изчакай детенце да посвикне и почни да си го взимаш ти тогава. Аз и таткото сме до 17 и 30 на работа, така че предпочитам родителите ми да го вземат около 17ч, вместо да чака детето до 17 и 40ч и да е останало последно.
Огледайте нещата от всички страни и ще намерите най-доброто решение. bouquet

# 12 24 септ. 2007, 16:22 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Моето дете не ходи още на ДГ, но си спомням, че аз навремето си мислех, че майка ми наистина е лоша, щом ме води на това "гадно" място.

# 13 24 септ. 2007, 16:57 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

И при нас е така, вече повече от 2 години, преди беше в яслата сега в градината, с тази разлика, че Валентина не се сърди вече , когато отиваме в градината.
Но е на 7-то небе, когато аз отида да я прибера, а не баба. А аз във всеки удобен момент и когато мога ходя да я прибирам, макар да се случва максимум 10 пъти в годината.

# 14 24 септ. 2007, 17:20 ч.

Мнения: 193

Аз бях готова да остана последна в детската, само и само майка ми да ме прибира... уф, май не помогнах много!
Мойте деца, така са се развивали нещата, все аз си ги прибирам / прибирах от детска.
Ама и голямата навремето взимах, и малката сега взимам около 19 ч.
Не знам кой е по - добрият вариант.
Относно реването сутрин - свикват. Колкото по не се поддаваш на манипулации (както е казано и по - горе, усещат като страдаме), толкова по - бързо свикват!

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: