След раждането, се сблъскахме с невероятна ревност и напрежение, заради кърменето. Изчаках да се успокоят нещата, което отне около 3-4 месеца и реших да я подпомогна да се отбие сама, като приложа “номера с горчивото”. Прие го много нормално и спокойно. Рязко ограничи кърменията, но сутрин рано настояваше да суче. През останалото време, само мъдро заявяваше как “ам” горчи, но сутрин рано това не важеше и си искаше. И тъй като, аз исках само да я подпомогна, а не непременно да я отбия, й давах сутрин да суче, понякога и по друго време на деня, но главно сутрин. Така продължихме тандемското кърмене още около 2 месеца. Отидохме на почивка за един месец в България, където на Вики много й хареса, но беше и голям шок за нея. Започна отново да си иска страшно често да суче, повече от бебето дори. Изчаках да се върнем от почивката, мислих да изчакам и периода на успокояване, но тя продължи да се буди през нощта, да реве, да ни събужда всички и да иска истерично да суче. Личи си, че го прави не от нужда, а от ревност, просто се възвърна онази изнервяща ревност и държание. Не успях да изчакам да отшуми и приложих пак горчивото. Нещата се успокоиха страшно бързо, за 24 часа. Винаги съм смятала, че кърменето е двустранен процес и трябва да е приятно и за двете страни. В нашия случай, ми се струва, че вече не е приятно за нито една от страните. За мен лично, кърменето в тандем е определено неприятно, голяма изненада за мен, но факт. Продължавам заради нея, но като виждам колко изнервена става, вече се чудя дали е приятно и за нея... Спря да се буди нощем, дори спря изобщо да си иска, след второто прилагане на горчивото. Минали са около 2 седмици вече, та ще видим дали това е краят на нашето кърмене. Отново, само я подпомагам, ако настоява много, ще й дам Но, май си е краят все пак
Пожелавам на всички майчета, бъдещи и настоящи, да кърмят както и колкото искат!