Идва ли ви да набиете любимия?

  • 5 481
  • 139
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 091
уважаеми, пускам темата си тук, защото искам да получа повече мнения. Ако уважаемите джедаЙ преценят, да я мащат/местят/затриват!

За какво иде реч:
омамих се, обебих, т.е. родих и ... полудях, бре хора! най-виновен ми е съпругът! щом го зърна и искам да го халосам по глЪвЪтЪ! Ясно осъзнах, че моето ежедневие и еженощие се управлява от дребната звяр, а неговото си е само негово!
Липсва ми социалният ми живот, безотговорното миткане, яденето на шоколад, пушенето, пиЙенЙето... и още сума ти неща.
Явно започнах да се окопитвам и поспрях да дудна още щом го зърна! надявам се да съм го направила преди да ме е намразил Mr. Green
ауууууу, да! и още нещо - зверски затъпях! имам чувството, че след седмица моите постинги ще изглеждат така: агу-гу, уууаааа, гиги-га
знам, че любимите мъжове на ССФ чистят, кърмят, готвят и перат, но ...  newsm78
Та, да ви питам:
1. промениха ли ви се отношенията с партньора, след като станахте родители? влошиха ли се? подобриха ли се?
2. лудяхте ли и ако да - мина ли ви?
3. имате ли си само ваше време и за какво го ползУвате?

# 1
  • Мнения: 1 896
1.Отношенията ни не са се променили,просто сме станали по-отговорни, но и по-щастливи.
Влошават се само когато майка му дудне на мене,а аз на него.Иначе не.
2.Лудваме само когато бебето не спи по цели нощи и така е седмици наред.Надяваме се,че все някога ще ни мине.
3.Имаме  все по-малко само наше си време и го ползваме основно за секс.

# 2
  • Мнения: 7 474
Полудявам, но периодично, което не пречи на отношенията ни Stop
Тогава връчвам чавето на мъжа ми и излизам за два часа сама Sunglasses
Нищо не пита и не казва, защото може да пострада Mr. Green
През останалото време се оправям сама Wink


Последна редакция: ср, 26 сеп 2007, 17:01 от L е о

# 3
  • Мнения: 6 029
Полудявам, но периодично, което не пречи на отношенията ни Stop
Тогава връчвам чавето на мъжа ми и излизам за два часа сама Sunglasses

и аз тъй правя...

# 4
  • Мнения: 3 423
Една мацка преди години беше отрязала
пацоранеца на мъжа си, вината била там!

# 5
  • Sf
  • Мнения: 808
Аз като небебила се, мога ли да се изкажа, моля другарко НЕспасова?

# 6
  • Мнения: 5 577
 Embarassed аз имам три баби-активни-гледачи, свеки, мама и баба ми.
мама не работеше, докато Иван не тръгна на ясла, т.е. първите 2 години го гледа активно тя (живеехме у тях, и като ми падне пердето излизах и край, има на кого да разчитам).

като цяло, гледането на детето за мен беше междудругото - между ученето, излизането и живота ми не се промени, почти никак, защото бях заета, когато исках. не го гледах аз, не ме е срам, детето ме обожава, обича и е прекрасно.  Blush

но ако нямаше да имам кой да помага не се знае какво щях да предприема, да гледам деца не е моето призвание в живота. мога да го правя "междудругото", но не и основно.  Embarassed Embarassed

най-доброто е, както казва моята бивша колежка на работа, че не се правя, изобщо, признавам си, и не ме е срам, никак. събота и неделя изцяло за мен, ако щете вярвайте, аз петък и събота до сега не съм си стояла в къщи с детето, не мога дори да си го представя.

не раждам второ, като се пенсионира мама тогава, евентуално.  Rolling Eyes
имайки се в предвид, че е на 45 незнам кога ще стане това обаче.

мъжо и той скатава, при нас е правило - не може единия да гледа детето, другия да излиза  Naughty никога, бабите

Последна редакция: ср, 26 сеп 2007, 16:55 от Вергилия

# 7
  • Мнения: 6 164
Не ми се влоши нищо, защото той ми помага много. Още от родилното като ни прибраха, започна да става нощем той, аз спях като заклана, преобуваше детето, после само ме побутваше да ме събуди, да се поизправя да ми сложи детето на гърда. Crazy Аз дремейки кърмех, той пак го взимаше, оригваше и слагаше в леглото. По тая причина и не разбрах как падна пъпа, защо пак съм спала, докато през ноща той му е сменял памперса.
Нощем става повече от мен, денем ми помага много с чистенето, та не мога да се оплача от липса на време и такива.. След работа поема детето и така.
Често се случва напоследък да съм навън с приятелки до малките часове на нощта, а той с детето вкъщи - няма баби да гледат.  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 229
Уви, идвало ми е.
След първото раждане имахме период, в който се замеряхме с пепелници и друга чуплива посуда, като тенденциозно не се улучвахме. Никой не ни помагаше и ни се плачеше, че и за секунда не можем да сме онова, което бяхме. Мечтаех да изпуша една цигара седнала и с все още топло кафе. А благоверния просто не можех да го трая - неща от типа - спя си в събота до обяд, щото съм се изморил от работната седмица - ме взривяваха.
След второто раждане - вече сме абсолютно примирени, че нямаме личен живот и се радваме (не винаги, де) на зверчетата.
Още повече, че първото може да играе вече една смислена игра - "Не се сърди човече", та в този смисъл имаме и някои общи развлечения.

# 9
  • в Низината
  • Мнения: 705
И аз в началото се чувствах като теб. Сутрин като тръгнеше за работа и вътрешно започвах да беснея - как той ще се шляе цял ден, пък аз ще се чудя какво да правя това ревящо бебе. Направо усещах как вените в главата ми се пръскат от нерви! И така докато се върне вечерта. Голямо мрънкало бях станала, но чак да ми идва да го набия не се е случвало. Ама и той много ми помагаше, не мога да си кривя душата. Така че, единственото, което мога да ти кажа е търпение и пак търпение - всичко ще си дойде на мястото.

# 10
  • Мнения: 3 091
гоУем смЕх!
Кросич - моля ви ти се, пишете ми У темата! нищо, че не сте обебена все още

значи, аз съм си оправна! сама се справям прилично! има разни баби, щъкат, помагат, ама не особено много! или работят, или не ги бива особено. Обикаляме по кръчми с чавенцето, горкото - не случи на родители Embarassed То, самото е кротанче - не рИве, но е екшън дребос - иска разнообразие!

НЕ исках точно да влизаме в битови подробности, макар че хвърлянето на пепелници с тенденциозно неУцелване ми се сторва полезно  Mr. Green
МИсля си, че от една страна може пък да не ставам за чавегледач, себеотдаден и благоговеен. Всъщност явно съм една кариеристка, егоцентрична кучкоподобна... и понеже мъж ми си работи, пътува и весели - мен ме е яд, че не съм мъж! евентуално...

Та проблемът с боя идва от там, че очевидно съм имала едни очаквания преди да снеса ламето - безумно ССФ-ски, а животът е съвсем друг и е нормално да лудея! дано ми мине по някое време...

Виновна е Мисти - откровено си го мисля! Зарад мъже като нейния, моят яде бой по вечерно време Joy

# 11
  • Мнения: 1 134
Тъкмо снощи, по повод един разговор на тема изнервеността на родилата жена и последствията от това, съпругът ми каза: "Не си ли спомняш, че през цялата първа година след раждането, ми крещеше поне по 5 пъти на ден?! Обвиняваше ме, че ще уморя детето, щом съм забравил това или онова, обиждаше ме... Щом тогава те изтърпях..."
Честно казано бях шокирана. Нищичко не помня... Някакви смътни проблясъци имам от типа: "Ако до 10 минути някой не ме освободи, за да вляза в банята ще започна да стрелям на месо"... Но в такива дребнавости не ми се навлиза... Mr. Green

Отговарям:
1. Да. Щом и това преодоляхме и сме все по - заедно, от когато и да е, значи всичко си е струвало.
2. Да. Не ми мина. Не вярвам и някога да стане. Но пък така ми е по - весело Mr. Green
3. Вече да. За първи път излезнахме двамата - отидохме на театър, когато дъщеря ми беше на година и половина. Дотогава нямах нито лично време, нито живот. Сега вече имам, но гледам предимно да го посвещавам на нея... Може да не ти се вярва, но ще дойде и това време. Всичко е на периоди и то много кратки, за жалост.
Чувството ми за свобода и независимост е толкова болезнено, че тригодишното майчинство вкъщи ми подейства като вето на петъчните теми на всички ССФ Laughing.
Но пак бих направила същото, за добро или зло.
Ще се справиш! Мъжът ти да спи с пожарогасител известно време и всичко ще е ок. Laughing
Hug

# 12
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Промениха се ... когато детето беше малко се оказах изцяло зависима от неговатра добра воля да  ми помогне , да ме закара някъде, да е на мое разположение ... чувствах се ужасно безпомощна ... и сега не искам второ... въпреки, че мечтая за 5

# 13
  • Мнения: 6 164
Ламята неСПАСКА , защо не се шляеш навън с други мами?
На Крисо първата половин година му мина навън по цял ден. Април е роден, гледам там някъде е и твоето. По цял ден с мамите - една солидна групичка в кафето, поне ни минаваше по леко деня, хилехме се, водиш социален живот, макар и едни и същи лица всеки ден, и основаващ се предимно на клюкини от квартала. Twisted Evil Но беше добре. Излизахме към 10-11 и се прибирахме чак в 20-21, като от 18:00 поне и мъжете застъпваха смяна. Като застудя излизахме за по-кратко, но не е имало ден, в който да кисна сама вкъщи. Иначе да съм се застреляла вече. Crazy А као беше съвсем студено - по къщите. Който може да лази - лази, който да ходи - ходи, който не мож нищо на активната гимнастика и така.
И досега си се виждаме всеки ден и децата играят заедно, а ние си бъбрим. Grinning

# 14
  • Мнения: 84
1. Промениха се - хем на добре, защото малкото чудовище си е голяма радост, хем на зле, защото изведнъж започна да ме нерви факта, че освен на бебето трябва да слугувам и на мъжа ми. Защо преди бебето не ме е дразнел е загадка и за мен самата.
2. Мина ми в момента в който се върнах на работа. Но в края на осмия месец бебегледане бях истерична, дълбоко затъпяла и неспособна да комуникирам нормално - нито с бебето, нито с възрастни.
3. Само мое време нямам и до сега - детето е на 1.3 год. На теория "моето време" би трябвало да е след 22.00 ч., но аз обикновено го проспивам - за което никой не ми е виновен. Работното ми време се оказва "най-моето" възможно.

Общи условия

Активация на акаунт