Да се представя

  • 1 075
  • 11
  •   1
Отговори
Здравейте момичета,

От съвсем скоро съм една от вас. На 28 години съм, имам син на 3. По доста причини се разделихме със съпруга ми, но ми е съвсем скорошно и доста ме боли.
В момента съм много притеснена как ще се справя с отглеждането на детето сама, защото дали таткото ще иска да участва или не, не мога да знам. На думи много го обича, много иска да се грижи за него, но на практика все не намира време.
На този етап казвам на детето, че татко е на работа, мисля да му кажа скоро, че татко има нова къща и ще е хубаво да може да иде на две места, където да си играе и има много играчки-и тук, и там.
През дена нещата са що годе ок, работа, нямам време да се замисля, но вечер ми е безкрайно тъжно, не бих казала самотно, а просто тъжно.
Толкова се опасявам как ще се справя, ще се справя ли, търся вина за раздялата ни, макар че те нещата никога не са само сиви, знам че ако се доверя отново на съпруга ми, той пак ще ни предаде и всичко ще е до следващия път.

Пожелавам ви много много здраве и сили.

# 1
  • Мнения: 2 336
Здравей!
По принцип и аз съм от скоро тук. Но не харесвам, когато идват нови.
Пожелавам ти да си силна и да успееш!

# 2
  • София
  • Мнения: 4 493
Imell   Hug
А защо не се регистрираш  newsm78
пиши колкото искаш и за каквото искаш - за всичко което ти тежи, притеснява, плаши, радва или те кара да се чувстваш по-различно.
Тук във форума сме установили, че почти всички минаваме през сходни фази докато си стъпим на крака, така че може да сме ти от полза  Peace

# 3
Опитах да се регистрирам, но обърках мейла. Когато го коригирах ми казаха, че името вече е заето, а когато измених името ми каза, че не мога два пъти да се регистрирам от един и същи комп. Накратко името фигурира като заето, но отиде в несъществъващ мейл. Опитах се да се свържа с администратор, но нещо не се ориентирах на кой адрес да пиша.
Завъртях се в порочен кръг.

В моя случай са проблеми между мен и съпруга ми, които не можахме да решим.
Той все много зает, пътващ, отсъстващ, свободолюбив, самостоятелен...почти не го усещах до себе си, бях и мъжа и жената в семейството, почнахме да се караме, той се прибира посред нощ, телефона му изключен, не ми вдига, в крайна сметка защо да го притеснявам със звъненето си, когато дойде тогава.
Мен ми тежеше, имах нужда някой да е до мен, да помага, да споделя гледането на детето, което той наистина обича, но някак си все не намира баланса семейство-негови си занимания си има.
Така вече трета година, казва любовта ми към теб вече я няма, какво да направя, омръзнала си ми, грубо казано. Аз не че съм очаквала да го тресне с мълния, като ме види, но след първата страст нали идва уважение, внимание, отношение...Той реши, че след като я няма тръпката аз просто трябва да приема, да бъда мила, добра, грижовна и да го оставя на мира да следва своите нови приоритети в живота.
Беше ми мъчно, опитах се да говорим (много пъти)  да предлагам варианти-аз ще променя това е мен, ти друго, за да се подобря отношенията ни.
Не ставаше-чуствах се поредния мебел в стаята, дали ме има или ме няма като че ли му беше все тая. Любезен, дистанциран, зает със себе си, работата си, приятелите. Аз съответно недоволна, самотна, тъжна.
Опитвах няколко пъти в името на детето. Не стана, снощи сле дълъг спокоен разговор за нашите отношения реши, че може би е добре да опитаме да оправим нещата. След това излезе и се прибра посред нощ. Тук вече ми писна и го помолих да си тръгне.

Въпроси от типа има ли друга жена не съм си задавала. Дори да има друга жена има интелигенти начини да се прави това. Аз поне така ги схващам нещата. Не съм ровила в телефони, не съм ровила в имейли. Според него нямало.
Болно ми е за детето, в крайна сметка като толкова го обича, защо не се постараеше малко повече заради него-да бъде добър баща, ако не друго.....
Имаше пазарлъци от типа-два дни ще гледам вечер детето, другите искам да съм свободен. Едно дете е постоянен ангажимент, според мен, това е някак си обидно..на фона на цялата свобода, която има да се пазари два или три дни седмично ще прекарва с детето си.
Това е при нас общо взето.
Може би е малко разпокъсано това, което казвам...но ми е много зле ...все още.

# 4
  • Мнения: 2 336
Просто едва се удържах да не се разплача. Защото виждам себе си в твоята история. Макар че на мен винаги  ми е казвал, че ме обича. Само, че липсвала тръпката и не било както в началото. За детето - внимание почти никакво. Бил го изгубил. Как се губи 6-7 годишно дете?  newsm78 Просто опрвдания.
Сега се чувствам много по-спокойна, в сравнение с непрастнното напрежение от това да не сгреша, да не го предизвикам и т.н.
Уважението! Това е! Ако него го няма - просто няма смисъл. Ако си част от интериора, тази, която сервира, гледа детето и е на разпаложение в леглото, когато потрябваш просто наистина не си струва.
Дори заради детето.

# 5
  • Мнения: 125
Не успях да регистрирам ново име, така че си ползвам стария ник от едно време, когато детето беше бебе.
Да, Sissi_82 , и аз мисля, че уважението значи много. Сега съм много притеснена и ревлива, гледам поне детето да спи.
Малко ми е....много празно....

# 6
  • Мнения: 2 336
Не само, че ми е празно. Не мога да спя всяка нощ и само за това мисля. Много боли, адски боли.
Но като си помисля сега пак да се върне и почне всичко както си беше - не!
Аз също съм човек. За всичките компромиси и жертви не съжалявам. За многото усилия от моя страна да се наглася, да му угодя също не ме е яд. Аз опитах заради детето и заради него.
Но никого не мога да накарам насила да бъде с мен. Това е мъчение главно за мен. Защото и аз заслужавам да ме обичат и уважават. Заслужавам да се чувствам жена! Не да съм придатък в едно семейство. Не да ми звънка 5 минути преди да си дойде и да каже - слагай ми да ям. Сега да звъни на любовницата. Не да пита къде ми е това, къде ми е онова. Сега нека пита нея. Не да ми вика - не мога да свърша това, боли ме гърбът. Сега нека се оправдава пред нея.
На мен ми е по - лесно физически сега. Така гледам на нещата. Никой не е незаменим.
А пък и аз се моля болката да спре, но явно няма да е много скоро. Един ден съм по - ведра, на другия обаче - съм труп. Ами приех го - така ще е.

# 7
  • Мнения: 2 863
Момичета мъчно ми е като ви чета... виждам себе си, преди много години.....
Едно е сигурно- минава, избледнява, сега дори вече не си спомням за какво сме се карали  с мъжа ми, с какво ме е обиждал или разплаквал... Цената - всеки я плаща... на човек в един момент му се иска възмездие, но е добре да не забравяме, че не сме ние да го въздаваме.... както казват "идва видов ден за всеки"....

Сиси харесва ми последният ти пост, има промяна от времето на първият ти пост тука... това е много повече от добре.....
Петя, помагай си сама на първо време - пиши, чети, губи си времето, плачи, ако ти се плаче.......Има една много хубава притча, ще взема да я преведа и да я сложа тука... есенцията й е , че всичко минава и хубавото и лошото......

# 8
  • Мнения: 6 315
И на мен ми става мъчно, много!

Джали ми е взела думите изпод пръстите:

Едно е сигурно- минава, избледнява, сега дори вече не си спомням за какво сме се карали  с мъжа ми, с какво ме е обиждал или разплаквал... Цената - всеки я плаща... на човек в един момент му се иска възмездие, но е добре да не забравяме, че не сме ние да го въздаваме.... както казват "идва видов ден за всеки"....

Болката отминава, наистина. Аз вече изпозабравих сума неща, а майка ми помни и то много....

# 9
  • Мнения: 2 336
Ами за един месец и аз виждам промяна в себе си. Нямам избор - трябва да се справя.
Надявам се да отмине болката. При мен тя е основното, с което трябва да се боря на този етап. Имам и физическа и психическа, и финансова помощ. Сама със себе си трябва да се справя.
Но това, което преживях на никого не го пожелавам. Колкото и да го обичам този човек още един път не бих си причинила подобно нещо.

# 10
  • Мнения: 911
...
Имаше пазарлъци от типа-два дни ще гледам вечер детето, другите искам да съм свободен. Едно дете е постоянен ангажимент, според мен, това е някак си обидно..на фона на цялата свобода, която има да се пазари два или три дни седмично ще прекарва с детето си.


............ Sick #Crazy newsm78
не "някак си" - МНОГО е обидно...за детето, за теб, абе......тия нормални ли са!?!  #Cussing out това да не е кучето на съседите, на които е обещал да го извежда два пъти седмично..........думи нямам!  #Cussing out #2gunfire #Cussing out

"искам да съм свободен" - от какво???????? от това да е мъж, а не пикльо, който си игайка на мама и тати?
Докога ще ги чакаме да пораснат????????????!!!..................

# 11
  • Мнения: 2 956
Хич не ми е приятно ,когато видя още някой член на групата  Confused  Hug
Пожелавам ти да имаш много сили да го преодолееш по-бързо и да продължиш напред  Simple Smile
Не си заслужава...няма смисъл да се терзаеш  Hug "свободно време"..."графици"... #Crazy извинявай...на такъв .... така бих му ги наговорила цветно,че .... този човек май въобще не на ясно що е то съжителство, семейство, отговорности, дете и т.н.  ooooh!
Но комент повече, защото се ядосвам...ама много...разпознавам много хора в този образ... писва ми...кога ще се променят и кога ще спрат да си мислят,че света се върти около тях  Close

Общи условия

Активация на акаунт