Знам, че при добро желание всеки може да прави всичко и да отиде навсякъде с детето, но все пак за много от нас това е само теория. На практика ежедневието ни е толкова ангажирано с битовизмите и децата и техните нужди, че нямаме много време или организираност да свършим някои работи за себе си. Или просто няма на кой да ги оставим за толкова дълго време или сърце не ни дава.
Имам приятелка, която според мен буквално е "зарязала" детето на баба му и да речем гради кариера, ходи насам-натам, забавлява се. В друг град е детето. Вижда го, но не всеки ден. Много сериозен човек е, обича си детето, но е избрала този начин на живот за момента. Понякога и завиждам, понякога направо и се чудя.
Лично аз, точно това лято , ако бях свободна бих го прекарала с една приятелка в Гърция, на о.Лесбос /моля, без асоциации на тема лесбийка или поетеса, щото не съм/ в един център, подобен на тези в Индия..разни медитации се правят, всякакви неща за реализиране потенциала, опознаване на себе си, видове различни психоанализи..всичко това на бунгала и каравани до морето в компания на хора от цял свят. Ходиш бос по тревата и по плажа, общуваш си с различни хора и със себе си...ей такива. Обаче дори и да имах баба пенсионерка да ми гледа детето от май до октомври не знам бих ли тръгнала...
Друг какво - бих почнала сериозно с английския и испанския. И разни други неща. Ако се сетя още ще пиша. Със сигурност бих се шматкала насам-натам или бих вложила енергия в правене на пари по някакъв начин.