Здравейте,
искам да споделя....
Днес, след поредната нервна криза, се чувствам виновна и изцедена. Незнам как да напиша всичко, така че да се разбере най-добре....
Чакам трето дете - изненада ни изтърсачето, но....както и да е, решихме да си го родим....
Второто ми е на 2 год. и 3 мес. Не сме мизерстващо семейство, кажи-речи всичко си е на мястото. Старая се с всички сили да съм добра, но....НЕ СТАВА.
Всичко ме изнервя ужасно, изпълвам се с ярост до такава степен, че ми иде.....срам ме е да го кажа, но много ми тежи - иде ми да си изхвърля децата през прозореца....
Изпитвам такава ярост, че дори не ми е жал като плаче и си протяга ръчичките към мен - а той /средния син/ ми е уж слабост и давам всичко за него....
Днес си прещипа ръчичката на вратата и...не спря да реве час и половина.....Просто изпаднах в шок от това, а и той по принцип реве така за всичко.... Големия ми син /на 14 г./ просто умишлено ме тероризира и се подсмихва, когато ме докара до истерия и се разплача..... Мъжът ми нищо не разбира, гледа ме тъпо и просто говори неща , от които да побеснявам още повече, нещо от рода на "какво ти пречат децата"....А аз ги обичам, не ми пречат, напротив, но не издържам понякога.
Смущава ме много тази ярост, в която изпадам - страх ме е да не нараня децата си..... Дали наистина съм способна или просто съм много зле с нервите....
Мъка ми е, хора, толкова ми е тежко, че ми се ще да умра, за да отърва от себе си хората, които обичам.... то май наистина ще е отърваване за тях.....
Живея с вечно чувство за вина и самота - май не съм добре психически ли, какво ли.....
при мен това не е моментно състояние - винаги се чувствам сама и тъжна, просто състояние на духа е май.....
Дайте ми съвет при кого да отида, искам да се справя....
искам да споделя....
Днес, след поредната нервна криза, се чувствам виновна и изцедена. Незнам как да напиша всичко, така че да се разбере най-добре....
Чакам трето дете - изненада ни изтърсачето, но....както и да е, решихме да си го родим....
Второто ми е на 2 год. и 3 мес. Не сме мизерстващо семейство, кажи-речи всичко си е на мястото. Старая се с всички сили да съм добра, но....НЕ СТАВА.
Всичко ме изнервя ужасно, изпълвам се с ярост до такава степен, че ми иде.....срам ме е да го кажа, но много ми тежи - иде ми да си изхвърля децата през прозореца....
Изпитвам такава ярост, че дори не ми е жал като плаче и си протяга ръчичките към мен - а той /средния син/ ми е уж слабост и давам всичко за него....
Днес си прещипа ръчичката на вратата и...не спря да реве час и половина.....Просто изпаднах в шок от това, а и той по принцип реве така за всичко.... Големия ми син /на 14 г./ просто умишлено ме тероризира и се подсмихва, когато ме докара до истерия и се разплача..... Мъжът ми нищо не разбира, гледа ме тъпо и просто говори неща , от които да побеснявам още повече, нещо от рода на "какво ти пречат децата"....А аз ги обичам, не ми пречат, напротив, но не издържам понякога.
Смущава ме много тази ярост, в която изпадам - страх ме е да не нараня децата си..... Дали наистина съм способна или просто съм много зле с нервите....
Мъка ми е, хора, толкова ми е тежко, че ми се ще да умра, за да отърва от себе си хората, които обичам.... то май наистина ще е отърваване за тях.....
Живея с вечно чувство за вина и самота - май не съм добре психически ли, какво ли.....
при мен това не е моментно състояние - винаги се чувствам сама и тъжна, просто състояние на духа е май.....
Дайте ми съвет при кого да отида, искам да се справя....
Това ако ми се случи на мен сигурно бих била също толкова нервна. Аз също съм голям нервак и това беше и една от причините да започна работа, докато децата бяха още бебета. Просто.... срам ме е, но нямам нерви.... Сутрин и вечер и събота и неделя се грижа изцяло за тях, мога да им се радвам, мога да бъда спокойна, да караме колело, да ходим на Витоша, или пък да си седим в къщи и да четем книжки. Изобщо си изкарваме страхотно.... НО ако през цялото време трябва да съм с тях, е, казвам ти ще изперкам - ама не на шега.... Човек има нужда от разнообразие и гледай да си го осигуриш. Но ако наистина ти е минавало през акъла да ги хвърляш през прозореца... потърси адекватна помощ, защото без да се усетиш може да потънеш в дупката на депресията. Имаше една тема за следродилната депресия и че човек първо трябва да признае пред себе си, че има нужда от помощ и след това да я потърси докато е време! 
Мисили и за бебчето, което носиш, за да не навредиш и на него, защото то усеща всяко твое неразположение. Спокойствието през бременността ще ти донесе едно спокойно и щастливо бебе казвам ти го от личен опит. 
