Здравейте, искам и аз да споделя своята болка.
Имам голям син на 17г. от първия брак и малък на 5г. от мъжа с когото живея. Всичко започна 2005г. когато неочаквано забременях, много мислех и реших, че ще запазя бебето, макар финансовото ни състояние да не е от най-добрите, но се оказа кухо яйце. Преживях го някак си, но вече взех да мисля за бебе(преди това въобще не съм мислила дали искам друго дете). Така от април без да споделям с мъжа си започнах да пия фолиева, и май месец пак случайно / скъсан презерватив/ отново забременях този път въобще не се чудех бях решила,че ще си имаме бебче. Всичко бе наред до 20 седмица, получих някакво течение последва разкритие и преждевременно раждане на 9.10.2006г. Много плаках, бях подготвила малкия за бебето и за ден всичко което съм мислила за бъдещето се сгромоляса. Една от акушерките се опита да ме успокои, защото малкия се роди много омотан в пъпната връв на 4 възела- през едната ръчичка, два пъти около главичката и още веднъж през другата ръка. Обясни ми, че той е бил обречен така или иначе е щял да почине , само че за мен щяло да бъде по-трудно, а може би и фатално. Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си. Наближава година от станалото, а аз немога да реша дали искам да опитам да забременея отново. Мъжа ми не ми помага особено, той много обича деца,но се притеснява за финансовата страна на нещата, пък не сме и първа младост аз съм на почти 36, а той на 38. Все пак имам две прекрасни деца,който обичам безкрайно, но незнам защо все забелязвам бременните майки и надничам в бебешките колички? Трудно ми е да реша за себе си дали искам още веднъж да опитам,а съм убедена ,че ако опитаме този път всичко ще е наред, поне така си мисля.
Каквото и да се случи по нататък знам, че малкия Иван живял само 3 минути, тежал 700гр. е най- прекрасното същество, което съм погалила и много съжалявам ,че не го гушнах и нямах повече време да се сбогувам с него, никога няма да го забравя!
Имам голям син на 17г. от първия брак и малък на 5г. от мъжа с когото живея. Всичко започна 2005г. когато неочаквано забременях, много мислех и реших, че ще запазя бебето, макар финансовото ни състояние да не е от най-добрите, но се оказа кухо яйце. Преживях го някак си, но вече взех да мисля за бебе(преди това въобще не съм мислила дали искам друго дете). Така от април без да споделям с мъжа си започнах да пия фолиева, и май месец пак случайно / скъсан презерватив/ отново забременях този път въобще не се чудех бях решила,че ще си имаме бебче. Всичко бе наред до 20 седмица, получих някакво течение последва разкритие и преждевременно раждане на 9.10.2006г. Много плаках, бях подготвила малкия за бебето и за ден всичко което съм мислила за бъдещето се сгромоляса. Една от акушерките се опита да ме успокои, защото малкия се роди много омотан в пъпната връв на 4 възела- през едната ръчичка, два пъти около главичката и още веднъж през другата ръка. Обясни ми, че той е бил обречен така или иначе е щял да почине , само че за мен щяло да бъде по-трудно, а може би и фатално. Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си. Наближава година от станалото, а аз немога да реша дали искам да опитам да забременея отново. Мъжа ми не ми помага особено, той много обича деца,но се притеснява за финансовата страна на нещата, пък не сме и първа младост аз съм на почти 36, а той на 38. Все пак имам две прекрасни деца,който обичам безкрайно, но незнам защо все забелязвам бременните майки и надничам в бебешките колички? Трудно ми е да реша за себе си дали искам още веднъж да опитам,а съм убедена ,че ако опитаме този път всичко ще е наред, поне така си мисля.
Каквото и да се случи по нататък знам, че малкия Иван живял само 3 минути, тежал 700гр. е най- прекрасното същество, което съм погалила и много съжалявам ,че не го гушнах и нямах повече време да се сбогувам с него, никога няма да го забравя!
Порадвай се на най-хубавото нещо на този свят-да помемеш в ръцете си малкото, съвършеното, най-красивото!Да видиш малките очички, да целунеш малките краченца. Няма друго такова изживяване-ти го знаеш!Те са страхотни-всичко им е толкова малко и толкова съвършено! Изживей още веднъж щастието да гушкаш и миришеш малко бебче още веднъж!
Аз съм на 35год. и имам мома на 5 год. и 
бебе на 6 мес. Мечтая за трето-не виждам стари тук 
Срам и позор, как да не сме млади - млади сме си