аз отскоро преглеждам вашия хубав форум, но досега така и не се престраших да пиша. а и, честно да си призная, все още няма желание да ставам мама, въпреки че наближавам 30
та, много ми се иска да ви попитам, уважаеми дами, с опит, по-голям от моя, какво бихте направили в една такава ситуация:
половинката, с която сме заедно от почти две години, винаги бе афиширал желанието си да бъде глава на семейство и негова материална опора. аз, през последните 10 години се занимавах с обучението си (с едно прекъване от две години, когато се изживявах като журналист). та тъй, преди няколко месеца - през юни, завърших докторантурата си извън България...там е малко омотано за обяснение, основното е, че от тези две години сме били разделени за около 8 месеца. докато бях в Бг, получавах стипендия плюс допълнителни доходи от проекти. нямам доходи от юни насам, за което бях предупредила, че ще се случи, тъй като шансът ми да започна работа бе чак от началото на октомври.
преди седмица върху главата ми се изсипа страшна буря - бях обвинена в харчове, мързел, окачествена като паразит, който никога не се е издържал сам и е свикнал да лежи на нечии ръце и т.н., и т.н. само да отбележа, че излизанията са ни много редки, а шопингът не ми спада към основните приоритети.
и това от човекът, който винаги е твърдял, че за него подобни периоди не са проблем. и който знае, че това е временно. ако бе дошло от който и да е друг, не би заболяло толкова силно. в процеса на изясняване се оказа, че той просто е изтълкувал погрешно една моя реплика и оттам са започнали горните изводи.
имала съм няколко сериозни връзки. избрах него, защото бе стабилен човек, на който бих могла да си позволя да се опра и с когото мога да споделя. оказа се, че нещата не стоят точно така. в момента имам намерение да делим сметките, да си държим средствата отделно (от началото са общи). чудя се дали намеря втора работа, за да си запълня свободното време...най-големият проблем е, че вече не мога да го помоля да купи каквото и да е. въпреки, че се разкайва и твърди, че е сбъркал. не мога да си плюя на гордостта и да приемам подаяния. а отделните каси рядко водят до добри семейни отношения - така съм възпитавана поне.
какво да правя, мили дами (и господа)? какво бихте ме посъветвали?