Как да го убедя, че сега е Моментът?

Мила Либи,
добре дошла в клуба и дано сбъднеш мечтата си бързо и лесно!
Конкретно, не мисля, че ако чудото е станало, противозачатъчните ще увредят бебето. Повечето действат на принципа да блокират овулацията и да сгъстят цервикалния секрет, което не позволява на сперматозоидите да достигнат до мястото на оплождане, а ако достигнат - няма кого да оплодят. Т.е, с това, че си пропуснала 2 таблетки, най-много те да не постигнат ефекта си  (пожелавам ти го от сърце, щом го желаеш  )
А иначе, за таткото... не мисля, че с убеждаване ще стане. Но можеш да го изманипулираш по женски  Не му натяквай, не му говори колко искаш бебе и т.н. При нас това, което мисля, че подейства, беше когато му обясних колко много искам да имам син от него, защото този син за мен ще бъде възможност да преживея неговото детство, да виждам него как расте и става красив, умен мъж под грижите ми... Мъжът ми е Лъв, тази мисъл определено погали егото му. Скоро след това той посика да си направим бебе 
Не знам къде е чувствителен твоя мъж - ти си го познаваш. Но това е моя съвет - не го убеждавай, накарай го да го пожелае! Успех!

Съгласна съм с всичко, написано от Рокси. 

Понякога мъжете не са сигурни дали искат нещо, понякога са страхливи...
Ти най-добре знаеш дали вътрешно той го иска или не наистина.
Стискам ти палци! 

По принцип не е препоръчително, даже никак, да забременяваш, докато пиеш ОК. Дори за жени, желаещи да имат дете, след прием на ОК, се препоръчва да почиват поне 3-6 месеца след спирането им.

Ако все пак е станало нещо, трябва да се консултираш с лекар и той ще ти каже дали има и какви са рисковете за плода.

А относно това да убедиш мъжа си - мисля, че е излишно. Едва ли е нужно да бързаш и да го притискаш, няма нито да изпуснеш момента, нито него. Може като начало просто да поговорите да спреш хапчетата и да се пазите с презервативи, например. Или по някакъв друг по-малко сигурен начин, който да ви устройва и двамата.

Но аз съм на мнение, че след като се обичате, заедно сте, имате съвместен живот и планове, просто няма смисъл да го караш, след като той сам го иска, просто явно не сега. Най-малкото по-скоро ще го отблъснеш с настояване, отколкото обратното.

Имам няколко приятелки, забременели почти веднага след прием на противозачатъчни дори по препоръка на д-р. Не е проблем.
 

аз също смятам, че няма проблем за противозачатъчните.
относно убеждаването- няма смисъл. моят мъж реагираше по същия начин като твоя- не мислеше за бебе, рано ни било, тревожеше се за финансовата страна на нещата,,... в един момент обаче от само себе си му дойде идеята в главата и от тогава не спира да говори за това. моят съвет е за малко да спреш да му говориш за тия неща, да се фокусираш върху него, неговите нужди и нещата ще се подредят. успех и дано се присъединиш скоро към бебеправещите!

Не е проблем дори ако си взимала противозачатъчни без да знаеш че си бременна - поне няма доказани последствия. Иначе, опити за бебче можете да започвате веднага след прекъсване на хапчетата - хормоните напускат тялото до 1 ден след като ги спреш! (Моя позната забременя - два пъти! - след забравени хапчета 2 дни поред. Има две прекрасни синчета, да са и живи и здрави!)

А за това ли в листовката на ОК пише да не се приемат по време на бременност, или при съмнения за такава?

А лекари всякакви, но не ви ли е по-спокойно, когато знаете, че организма ви се е изчистил от всякакви излишни неща и тогава да започнете да правите бебе? От много места съм чувала, че е хубаво да се изчака известно време след хапчетата. Не, че ако стане нещо, ще е толкова фатално, но защо пък да не го направиш, както трябва. По подобна причина след аборт също не се препоръчва скорошно забременяване.

Аз мисля, че положението на всеки е различно. Ти най-добре си знаеш каква част - голяма или малка, ви остават от доходите, след като изплатите таксите за образование, колата и квартирата си. Ти знаеш, дали с доходите, които ви остават, може да посрещнеш нуждите на още един член. В никакъв случай не казвам, че финансовата причина е толкова важна, че да нямаме деца - ние също не разполагаме с кой знае какви доходи, но можем да се "свием" малко и да посрещнем нуждата на едно дете (а тя не е малка). Но пак казвам - твоето положение си го знаеш само ти. Помисли си за това дали не искаш дете просто без да си премислила някои неща, помисли си ако сега си бременна, какво ще значи това от много страни. А ако мъжът ти  не е на твоето мнение, мисля, че няма нужда някой да ти казва КАК да го убедиш - той сам трябва да стигне до това. Нужна е зрялост, за да поемеш отговорност. За да е добър баща и да разбира твоите нужди и тези на детето си, е необходимо сам да е пожелал да поеме товара. И ако наистина го обичаш, както казваш, няма да го натискаш или да правиш "случайни" грешки. Това мисля аз.
При нас, първо аз бях тази, която искаше да изчакаме с дете. После обаче гледах един филм, в който жената като забременя към 40г. и мъжът и каза: "и сега ....като порасне детето като ходим на кино, и ще викаме дайте ни два пенсионерски билета и един детски..." Е, реших да не отлагам чак толкова, защото ЕГН-то не се променя а животът си тече Така че мога да кажа, че от година и нещо вече знам че искам дете, и че съм готова заедно с мъжа ми да поемем тази отговорност, каквато и да е тя.

Няма такова нещо.

Либи, ако се обичате всичко ще е наред и ще намерите път заедно. Не се притеснявай от противозачатъчните. Късмет ти желая.

Здравейте, момичета!
Благодаря на всички ви за отговорите.

roxanne25, съветът ти е прекрасен - ще ми се да намеря правилният път до мъжа ми, за да го поиска истински.

Nagaina, малко се притесних от това, което си написала. Снощи се обадих на гинеколога ми, за да го попитам - по негово мнение не било опасно, дори този начин бил използван за двойки, които имат проблем със зачеването. Дано наистина да е така. Но си права, разбира се, че ако целенасочено се прави дете е по-добре да се изчака и организмът да се изчисти. Поне аз така мисля.

Mari_M, ще се опитам да го направя. Надявам се скоро да дойде моментът, в който Той да е този, който говори за дете... не само аз

tai, разбирам как изглежда отстрани това, че съм забравила хапчетата. Но наистина не беше нарочно. Не искам нашето дете да бъде заченато случайно. Искам да е напълно съзнателно и желано от двама ни. Няма да има по-щастлив човек на тази земя от мен, в момента, когато той ми каже, че иска да създадем нашето дете! Всъщност ме е страх и дано не се е случило нищо, защото ще изпитвам угризения цял живот, че детето ни е плод на моето забравяне.... Изпитвам ужас от вероятността той да се почувства излъган
За останалото си права - доходите ни са съвсем достатъчни да посрещнем нуждите на едно дете. Човек се простира според чергата си и е факт, че преди три години живеехме с 5 пъти по-малко средства и пак се справяхме, не сме живели мизерно. Сега е вярно, че имаме малко повече разходи, но това е защото ние така сме си подредили нещата в момента.
Да чакам да си купим собствено жилище - не искам. Тогава разходите ни ще са още по-големи. И ще е още по-трудно да гледаме бебе и да плащаме огромен кредит. А сега поне това не се налага. Много съм мислила по въпроса. Много информация съм събрала и съм си направила сметката / но без кръчмаря/, че е напълно във възможностите ни да си позволим дете. Но явно той, миличкият ми не мисли точно по същият начин. Иска всичко да му е сигурно, а няма нищо сигурно в живота. Радвам се, че пуснах темата, обаче. Всички сте на едно мнение, че е безсмислено да му говоря за това и той сам трябва да стигне до това решение. Ще ви послушам, макар че ще ми е много трудно. Такова нетърпение и еуфория са ме обзели. Толкова е силно желанието ми, че всеки път когато видя бременна жена или майка с дете, нещо ми трепва, сърцето ми започва да бие силно или се просълзявам от умиление и желание и аз да бъда майка. С това ми е трудно да се преборя.

Lali, благодаря за милите думи!
На всички ви благодаря. Извинете за дългия пост.

миличка, не ти казах, че "случайно" си забравила да си изпиеш хапчето. Много добре разбрах от първия ти пост, че не е било нарочно. Казах ти мнението си ако , понеже много искаш да имаш дете,  решиш в бъдеще да направиш такива "случайни" грешки.
Успех ти желая, да преодолеете и този момент заедно, и след не много време да се радвате на решението си 

Либи, съжалявам че се намесвам в темата, но просто не мога да се сдържа да не споделя, че се намирам в същата ситуация, с тази разлика, че не сме женени все още.Всичко останало все едно аз съм го писала.Студентка - последна година, живеем вече 5 години заедно на квартира.Той има хубава работа, с доходи доста добри за Б-я, аз работя много и изкарвам добра заплата (въпреки че не е по специалността ми и  ми се иска да започна вече нещо такова, което преполага по-ниски доходи за известно време).Той обаче е доста сериозен и отговорен и иска всичко да е перфектно и сигурно, за да имаме дете, а аз се чувствам вече готова и мисля, че ще се справим и също от известно време изпадам в умиление, когато видя бременна жена или малко дете.Но за момента не искам да го насилвам, споменавала съм му няколко пъти, знам мнението му и засега просто изчаквам.Съветът на roxanne25 и аз намирам за чудесен и мисля, че това е правилният подход в този случай.
Искам да ти пожелая успех и много щастие, дано скоро желанието ти се осъществи, желая ти го от сърце!
ПП:Съжалявам ако постът ми е малко накъсан и объркан, но съм на работа и ме прекъсват от време на време.

Аз минах през същата ситуация преди 3 години. Хубавото при нас е, че мъжът ми е склонен да се съгласява, ако човек настоява и изтъкне доводи в подкрепа на мнението си Започнах да чета упорито за процесите, които се осъществяват в женския организъм и са пряко свързани с оплождането. Така разбрах, че жената се ражда с определен брой яйцеклетки и те са за цял живот. Първата им редукция се осъществява около 27-мата година ... и т.н. , и т.н. Изобщо много здраво се подковах научно, че точно СЕГА е моят момент и с възрастта ще става все по-трудно и по-трудно. Не, че бях особено възрастна (на 24 години) но обясних, че биологичният ми часовник тиктака и не мога да го чакам да узрее за идеята, докато стане на 32 и аз също стана на толкова Изобщо аз бях здраво въоражена и това даде резултат. Още повече се постарах да научи, че бебетата не стават току-така и наистина пре нас стана на 4-тия месец. Мога да ви кажа, че като не стане от раз доста от мъжете изпадат в дупка и сериозно се замислят - все пак това бие директно по егото и то в най-чувствителната му част - възможността за продължение на рода А за мъжкия мозък определението за "първичен пропуск" е импотентност. Колкото и интелигжентен и начетен да е индивидът първичните инстинкти у него проговарят и започва усилено да се труди, за да докаже, че ТОЙ може

tai, сигурно защото се чувствам страшно виновна съм разбрала погрешно написаното от теб. Съжалявам. Не мога да отрека, че ми минаваха подобни мисли през главата преди, но наистина няма смисъл и не искам. Мечтая си да ми каже "Миличко, искам да си направим бебе!" Ох, как само си мечтая за това.

coldasice, няма за какво да съжаляваш! Нали за това съм пуснала темата - за да се намесвате в нея А още повече пък жени, които са в абсолютно моето положение. И какво мислиш да правиш? Да изчакаш, без да говориш за това? Но до кога? Ще чакам, не е проблем. Само не знам колко време ще ми се чака...

Наистина си ПАТИЛАНЕЦ печен, щом толкова печено си напипала същината на нещата с твоят мъж На първо време мисля поне да спра хапчетата и да използваме презерватив. След известно време се надявам да отпадне и второто....