Искате ли да си поговорим в цифри?

Първо уточни за къде става въпрос - столица, голям град, малък град, село.

а иначе ...
1. колкото повече толкова повече ... (не става въпрос сумарно или индивидуално питаш) но около 200-300 лв на родител ще са екзистенц минимум ако няма кой да ти помогне.

2. финансите въобще не влизаха в сметката

3. зависи от възраста. зависи има ли кой да ти даде ползвани дрешки, количка, ти ли ще го гледаш или друг човек и т.н. ....

4. не би ме спряло ...

Ами ... какво да ти кажа  Аз също съм на мнение , че да имаш дете без да можеш да му осигуриш необходимото е недомислена стъпка / не бих използвала думата безотговорна / ...
Нашият син се роди в момент , когато имахме жилище и бяхме финансово стабилни , но това си беше следствие на предишни наши действия / осигуряването имам предвид / т.е. не сме чакали да имаме това , за да имаме дете ...
Аз смятам  че с по - малко от 500 лв. на месец не може да се гледа дете ! Тази сума е само за детето !
Не бих се отказала от дете , ако нямам жилище и заплата , но и не бих оставила нещата така ... Ще се боря , за да си осигуря по - стабилен живот .
Имам приятелка , която ще роди всеки момент - под наем са , с ниски доходи . Дълго изчакваха , но нещата все така си стоят при тях ... Е , сега ще имат дете . Събрала съм пълен багажник на комбито с неща за бебето и ще и ги дам ... Но не бих искала да съм на нейно място ...

Мислихме единствено за посрещането на бебето - проследяването на бремеността, раждането, купуването на всичко нужно за бебето.  Имахме достатъчно добри приходи. Нямахме още свое жилище.


Не мисля, че планирането на дете трябва да се свързва с някакви приходи или възможност за ежемесечни заделени суми. Защото днес с 1000 лв можеш да си позволиш едно, след 1  година може с 2 пъти повече пари да не можеш да си позволиш и това, което си можел с 1000 сега. А деца се гледат 15-20 години. Кой знае как ще му се развие животът за това време? И кой може да планира точния момент?

Познавам двойка, която чакаше да си изплатят жилището, да го обзаведат. И когато жената забременя по план, фирмата на мъжа й започна да губи позиции, започнаха да им бавят заплатите с месеци. И какво като имаше да взема големи суми, след като не можеше да разчита на тях? Та въпреки всички подготовки и планове, точно когато наближи да се ражда детето им, бяха в много лошо финансово положение.

Та мисълта ми е, че не може да планираш неща, които не зависят от теб. Можеш само да планираш да ти е по-леко и уредено в началото. Освен това мисля, че децата са много добър мотиватор. Ако трябва да се грижиш само за себе си, може и да не виждаш смисъл да се развиваш или да си смениш работата за по-добре платена. Докато ако отговаряш и за един малък човек, със сигурност ще имаш по-различна мотивация да ходиш на работа  

Да, извинете - забравих да уточня. Става въпрос за София. Под наем сме - 300лв.
Месечните ни доходи, по мое виждане са доста над средното за столицата, но явно това не е достатъчно. Баби и дядовци наоколо нямаме - едните са на 300км, другите на 3000.
Но ако имаме нужда от помощ - сигурна съм, че винаги и при всички обстоятелства ще я получим.

Ако човек чака да "може да си го позволи" да има дете, раждаемостта щеше да е още по-малка.

Относно доходите нужни за отглеждане на едно дете - може и с много, може и с малко. Според мен за едно дете най-важното е да е здраво, да не му липсва храна и да е топло облечено. Изключвайки първоначалните разходи по закупуване на обзавеждане за бебето и необходими за него неща, които могат да са и 2000лв, но могат и да са 10 000лв, то по-нататъшните разходи са за памперси, мляко ако не се кърми и дрешки.

При никакви финансови обстоятелства не съм се решавала, просто се случи. Което по думите на 2ма специалисти гинеколози си е живо чудо, тъй като имам заболяване, от което казваха, че не мога да забременея по естествен път. В момента, в който разбрах, че съм бременна не съм се чудила нито за миг. Пари за отглеждането на едно дете винаги ще се намерят.

Собственото жилище и огромната заплата, които нямам в момента не ме отказаха да имам дете. А и в крайна сметка смятам, че едно дете би амбицирало всеки родител да му осигури всичко най-добро.

Нямам идея колко "излиза" едно бебе на месец-тепърва ще разбера,но преди да забременея не съм мислила за това.
Зная,че ако бебето се кърми в началото разходите не са чак толкова големи-памперси и мокри кърпички.Адаптираното мляко е скъпо /10 лева кутия-отива за 4-5 дни/.После се почват пюрета,кашички,сокчета.Още по-после нови дрешки,обувки и става страшно.
Подготовката за бебе също не е лека финансово-това вече мога да го кажа от опит.И ако няма кой да ти подаде нещичко,е голяма мъка.Но пък вече и много неща се намират втора употреба-легла,колички,дрешки.

Сина ни се роди в момент в който живеехме на квартира /и в момента сме така, макар да имаме собствено жилище - живот и здраве на пролет ще се местим/. Аз получавах 150лв. /при условие, че плащахме за квартирата тогава 100 лв./, съпруга ми получаваше над средното възнаграждение тогава за Пловдив.
И ние си мислехме като твоя съпруг - първо дом, кариера и после деца............. Пълни глупости! В един момент къде на шега, къде на сериозно решихме да опитаме с дете и така - роди се малкия.
Трябва да кажа, че през първата година - година и половина, докато имаше необходимост от памперси, изкуствени млека и т.н. бебешки неща, разходите за него средно бяха около 120-130 лв. Пресметнати в сегашно време/след три години и половина/ бих казала, че са равни на 220-230 лв. Човек знае две и двеста! Не е необходимо да се пилеят пари - и с по-скромни средства може да се гледа дете - въпрос на възпитание и гледна точка.
Сега, когато малкия вече е на 3г. и 7м., мога да кажа, че вкл. с таксите за детската градина, на месец, средно /вкл. облекло и обувки, неща които не се купуват всеки месец/ ни "струва" по около 150лв. При това жевеем в голям град с цени на стоките като в София.  Суми от порядъка на 500 лв. на месец за дете ме шокират - какво да му купувам в месеца та да изразходя толкова много пари?
А сина ни в никакъв случай не "пада" по-долу от останалите деца - и дрехи хубави, и обувки, и детски центрове като пожелае и т.н. лакомства! И двамата със съпруга ми сме на мнение, че детето трябва да се научи още от малко да цени парите а не да гледа на тях като на някаква даденост от мама и тати.

Разходите се променят, разбира се... Затова на 1-я и 3-я въпрос не може да се отговори конкретно и кратко. На 2-я въпрос - изобщо не беше определящо - започнахме да опитваме за  дете, когато не бяхме в добро финансово положение; бебето се появи, когато бяхме в блестящо такова. В никакъв случай не  ни попречи - на 4-я въпрос.

И двете ни деца (желани) бяха направени по време, когато имахме доста ниски и несигурни доходи. Но бяхме сигурни в решението си. От тогава доходът ни е няколко пъти по-висок (но материалните затруднения пак ги има... винаги ще ги има!). Аз изобщо не мислех за пари, толкова бях щастлива с бебето... С помощта на бабите и дядовците се справихме.
Бебето се гледа с желание и любов, не са пари

като забременях нямахме жилище (живеехме при майка ми), имахме сравнително ниски доходи и големи мечти. Слава Богу, гадната действителност не ни спря.

А такова нещо като да отделяш пари просто не съществува. Сега доходите ни са в много пъти по-високи и парите пак не стигат.

Дете се гледа с 2 и 200.  Синът ми в момента е на 10м и разходите са (сега ще опитам да сметна):

 - детска кухня - 44 лв
 - още за храна - около 40-50 лв
 - памперси - 40 лв
 Общо около 150 лв. като прибавим някоя дреболия.

Това при условие, че получаваме непрекъснато дрехи от приятелско дете и почти не купувам. Преди да го захраня, разходите бяха само за памперси и козметика, т.е. около 50-60 лв на месец.


Винаги се намира начин.

- Какъв месечен доход според вас е необходим за нормалното отглеждане на дете? - Доходите и разходите се променят и с възрастта на детето, и с работата на родителите и т.н. Лично на нас към този момент за 2-те деца са ни необходими минимум 500 лв. на месец (само за тях), за да им осигурим храна, дрехи, обувки, забавления, занимания, отдих и т.н., без излишества.
- При какви финансови обстоятелства се решихте да имате дете и изобщо това беше ли определящо за вашето решение? -

Само дето бебетата бяха 2, но пък това ни стимулира още по-усилено да работим и да постигаме желаното от нас.
- Ориентировачно - какви са задължителните месечни разходите по едно дете? - Зависи от обстоятелствата (здравето на детето - нашите се родиха недоносени, а едната с ГЕР и само за специализирано АМ първите месеци сме давали по 30 лв. на кутия - една кутия стигаше за няма и 3 дни; това кой го гледа - баби, ясли, бавачки, майката и т.н.; какви възможности има семейството и т.н.). Разбира се, ток, вода и др. подобни не смятам, защото с деца или без все ги харчим, но задължителният минимум ти включва храна, памперси (докато е малко), дрехи, обувки, лекарства, играчки, ...
- Ако никога нямате собствено жилище и не взимате огромна заплата, това би ли било причина да се откажете от поколение? - Липсата на собствено жилище би ми било пречка, само ако заплатата ми отива изцяло за наем. Никога не сме имали подобен проблем, но пък имахме малко жилище, което не е подходящо за семейство с 2 деца. Решихме проблема с кредит и вече имаме няколко жилища. Заплатите ни също не са огромни, но всеки от нас (започнахме още преди да решим да имаме деца) - прецени, че е по-добре да живеем с по-висок стандарт и започнахме по няколко допълнителни работи. Т.е. доволни сме от доходите. Дори децата ни амбицират да работим за тези пари. Ако нямахме деца - сигурно с кеф щях да си бачкам в държавната администрация за 300 лв. на месец и без особени усилия, а после да си ги харча само за себе си (защото нямаше да имам и кой-знае какви разходи сама). Но пък сега съм в пъти по-щастлива и по-удовлетворена от себе си. А и ако чакахме да правим децата чак сега, когато вече наистина можем да си го позволим - просто най-вероятно щяхме да останем без деца.

Нашия син го ноправихме, когато нямахме никакви пари. Имахме само любов. Мисля, че това е предостатъчно, за да имате дете. Преди да се решим на тази стъпка и ние с мъжа ми винаги сме си казвали, че ще имаме дете, когато можем да си го позволим. Да, ама такъв момент може никога да не дойде, а ако дойде може да е станало прекалено късно вече. Признавам, че през бременоста и през първата година от отглеждането на Анди ни беше много трудно. чудила съм се дали, ако си купя гащеризон за 40лв. ще ни стигнат парите за храна до края на седмицата. Ходила съм стотици пъти до аптеката за сухо мляко и памперси на вересия. И пак го отгледахме и то с много любов и благодарност към живота, че имаме такова сладко същество до нас.  Сега мъжа ми си признава, че вече наистина се чуства удовлетворен, че сега вече сме истинско семейство. Че преди да се роди детето всичко е било някак безсмислено.
 Важното е да имате желанието. Другото все някак ще се нареди. Хващаш се и се опитваш, колкото можеш да намалиш разходите за първата година. Ако не можеш да шиеш ето ти прекрасен стимул да се научиш, като ушиеш за бъдещето ви детенце чаршафи, пижамки, обиколници, лигавници и т.н. Ако не можеш да плетеш ето ти прекрасен стимул да се научиш, като оплетеш за бъдещето ви детенце всякакви плетени дрешки, шапки и шалчета. Анди се роди август месец, още от лятото започнах да си подготвям разни зимнини, които ще са подходящи за неговото захранване през зимата. Компоти, тиквички, тиква, домати ит.н.
 Така, че според мен не е важно финансовото състояние, важно е момента в който го направите да е подходящ. А такъв момент винаги е подходящ, когато има любов. И както казва Фъстък, човек знае и две и двеста. пожелавам ви в най-скоро време да се решите и да станете

Нашите деца се появиха на бял свят малко след кризата`97. И си бяхме сами в чужд град, без финансова помощ. Беше трудно, но каквода се прави. Когато родителите са млади, все намират начин.  Дори не смеехме да направим сметка, че да не се уплашим от числата. Викахме неволята и така. Бабите помагаха през лятото, за да можем малко да си починем от грижите за децата.
Това за материалната част за мен са си голи оправдания. Ако един мъж (или жена) се страхува, то материалните неща са първото, до което прибягва като някакво обяснени. Чисти глупости. Няма неотгледано дете, пък ако ще да се кара само на боб и ориз.