Копнеж по първа среща...

  • 2 566
  • 51
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 750
Първа среща. Пърхане на пеперуди в стомаха, стотно поглеждане пред огледалото, разбъркани мисли, преподреждане на сценарии. Суетня, еуфория...

Вие сте - за първите срещи ми е въпросът. Имат ли специално място в спомените ви? Иска ли ви се да изживеете някоя отново?


Спомени разни и копнежи... Есента е виновна.

# 1
  • Мнения: 2 161
Аз съм късметлийка,защото продължавам да ги изпитвам тези пърхания.При всяка среща на летището ги получавам,защото всеки път,независимо,че са минали толкова години имам чувството,че се срещам с чужд човек.След ден-два свиквам,че е собственият ми съпруг.

# 2
  • Мнения: 2 161
А преди години срещите си уреждах пред Катедралата.Винаги закъснявах и се правех на интересна.Пеперуди,пеперуди...

# 3
  • Мнения: 5 313
точно за това си мислех днес. Flutter

# 4
  • София
  • Мнения: 61
Разбира се... Но става така, че се притеснявам понякога Blush та диалога се затруднява. Абе зависи... Хубаво е!

# 5
  • София
  • Мнения: 2 157
Определено ми липсва тръпката , емоцията , еуфоричното натроение , трепета от първата целувка ,ех... ooooh!

# 6
  • Мнения: X
Много студено. Зима. Едва шест следобед, но вече се е стъмнило и града е осветен неоново. Вървим на разстояние един от друг. Около нас бързат минувачи с торбички, пълни с коледни подаръци. Срам ме е да го погледна, а той ми разказва някаква книга Наръчник на хакера. Не схващам нищо от хакерските истории и се чудя дали ще ме целуне. Това помня - тръпката в корема, която ме пареше онази вечер и всеки път, когато звъннеше телефона. Липсва ми.

# 7
  • Мнения: 2 212
А сега .... аз от това вълнение се смотвам тотално и не мога една приказка да кажа като хората. Дрънкам глупости, мрънкам си под носа, движенията са ми много непохватни, абе изобщо...ама пък пеперудите в стомаха са несравними...
Веднъж отидох на една среща, за която по-скоро мислех, че ще е приятелска, а той дойде с червена роза и така вечерта се превърна спонтанно в първа среща - беше много романтично...
Абе много са сладки тези първи трепети, несравними са...лошото е, че си го спомням като приятно усещане много, но от вълнението и сковаността имам и доста бели петна от първи срещи  Crazy

Затова по-късно може пак да се включа  Wink

# 8
  • Мнения: 2 070
Как ли пък не. Напивам се, свалям се, уреждаме си среща и на другият ден съм махмурлийка, има неловко мълчание, няма цветя, няма грим, има неизяснени очаквания и още куп тийн простотии.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 750
Chanel, късметлийка си, наистина Simple Smile

ester, и в това сдухване също има чар Wink

# 10
  • Мнения: 2 161
Да,да,веднъж на 8 месеца съм голяма късметлийка Simple Smile

# 11
  • Мнения: 2 386
Какво говорите - на мен ми се ходеше зверски до тоалетна, а се опитвах да го гледам с влажен поглед.. Laughing

# 12
  • Мнения: 6 029
8 месеца? Шанел, как издържаш? Аз бих откачила...

Липсват ми тия трепети.. не знам какво ми е отредила съдбата.. може би.. някой ден...
Иначе мъжът ми като го няма повече от 24 часа и ми е едно.. щастливо, че ще го видя:)

# 13
  • Мнения: 2 161
Как издържам?И аз не знам как издържам.Все наваксвам.

# 14
  • Мнения: 1 312
Аз съм късметлийка,защото продължавам да ги изпитвам тези пърхания.При всяка среща на летището ги получавам,защото всеки път,независимо,че са минали толкова години имам чувството,че се срещам с чужд човек.След ден-два свиквам,че е собственият ми съпруг.

Винаги съм казвала,че освен парите това е единственото положително нещо в моряшките професии.
Тръпката е несравнима-очакването,трепета,свян понякога,подготовката,представите...,как ще те погледне,..краката ти се подкосяват,кокетничиш дори,бъбриш нервно и несвързано на моменти...сякаш е нов,непознат човек...
Първата нощ след раздялата....мммм,като за първи път....
Ох,отнесох се Heart Eyes
Връхлетяха ме емоциите от посрещането,а след 10 дни ще изпращам Cry

Общи условия

Активация на акаунт