Нашто тати все го няма...

  • 2 776
  • 28
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 056
Здравейте хора,
нашто тати все го няма. Много работи. От 9,30 сутрин до 20,30 вечер е на работа, а през почивните си дни (а понякога и преди и след работа) ходи да монтира мебели по домовете на хората. От 30 дни в месеца той я почива два дена, я не. НЕ КРЪШКА (ако това сте си помислили от заглавието. Много ми тежи тази самота вече. Нямаме време да излезем заедно тримата с малкия, ей така, просто да повървим в парка, да се почувстваме като семейство. В момента си търси друга работа, но той всъщност и за това няма време.
Много ми е тъжно събота и неделя в парка като гледам младите семейства да се забавляват заедно. Чувствам се така както едно време като ме зарежеше гаджето да видя влюбени двойки да се целуват хванати за ръка, нали разбирате! Все сме си ние двамката с малкия.
Предстои ми и аз да започна работа скоро и докъде ще я докараме? Много се обичаме. Много се разбираме. Уж всичко ни е наред...Но ако спре монтажите няма да можем да си плащаме наема, сметките, заема...
Знам какво трябва да се направи в случая и рано или късно това ще стане. Ако има някой в мойто положение пишете откога е така. И колко мислите, че може да се издържи така.
Липсва ми веселия живот отпреди да се роди детенце, разговорите ни, ходенето на кино, съботите и неделите...

# 1
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Добре дошла в света на родителите! Веселият живот отпреди да се роди детенце щеше да ти липсва и без таткото постоянно да го няма, просто това е цената да отгледаш хлапето поне до двегод. възраст. За отсъствието на мъжа ти наистина не знам какво да кажа, ще трябва вие да се разберете - може би той да намали ангажиментите си и ти да почнеш работа, за да запълните дупката в семейния бюджет. Колко време се издържа ли? Ми за всеки е различно, ти май си на ръба. Поговорете си, пресметнете пак цифрите, може и да намерите решение. Успех!

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Трудничко е когато разчитате само на себе си за да се справяте с живота,но пък има и хубава страна това натоварено ежедневие,защото няма да сте длъжни на никого за евентуалната финансова помощ! Използвайте рационално свободните дни на съпругът ти,идете заедно някъде с преспиване,нищо,че детето е малко ,а ако има кой да го гледа за два дни ще е супер,ще сте само двамата!
.....колкото до това как и докога се издържа-зависи от вас двамата,от вашата обич и доверие един към друг! Поговорете си да си оставя по един свободен ден в седмицата,защото с това темпо ще си докара някоя болест,а тогава пък изобщо няма да е полезен на семейството си! Ти си намери  някакво занимание докато си в къщи с детето,нещо което да ти ангажира времето-гоблени Thinking ,старай се като се прибере съпругът ти да му е комфортно,да мирише на вкусна храна,да му е приятно въпреки умората да те види усмихната и нежна ,а не сърдита,че пак се е прибрал по никое време от работа!  Hug и кураж..живота не е лесен,и на нас ни е трудничко, но решения винаги има когато има желание   bouquet

# 3
  • Мнения: 339
Търпение, миличка. Не си единствената в това положение. И аз си имам един вечно работещ съпруг - излиза сутрин с мен в 7.30 и се прибира в 22.00, а понякога и след 00.00 часа. Имаше периоди, в които стигахме до скандали, че аз все съм мрънкала. Не исках да се превърна в една мрънкаща досадница и да го отблъсна. Затова спрях да мърморя. По-добре е да се прибира късно, отколкото изобщо да не се прибира. Опитвам се проявя разбиране, че  не зависи от него, просто такава му е работата, но пък на мен 1 час на ден прекаран с него не ми е достатъчен и често се чувствам самотна  Tired
Важното е да поговориш с мъжа си за да е наясно как се чувстваш. Само не го обвинявай - едва ли ще му е приятно да се блъска по цял ден и като се върне ти да го посрещнеш мърмореща на вратата. Любов и търпение - това е рецептата според мен. Поне аз съм се спряла на този вариант  за сега. Дано намерим достъчно сили за да издържим.

# 4
  • Мнения: 47 902
и моят мъж така работеше, на две места, на едното точно с мебели се занимаваше...докара си тежка болест, което ще му остане за цял живот и вече е инвалид 3 група-засега, а може и да се влоши
така че нека намали малко темпото, парите са много нужни когато имаме малки деца, но не на всяка цена
твоите чувства отделно, знам какво е да не се виждате толкова време
ето, аз сега започнах работа, той работи на друго място, където работата му е по-лека защото му е противопоказно да се натоварва и се виждаме поне всяка събота и неделя  Partyми несравнимо е, все пак сме семейство и имаме нужда да сме заедно, за децата също е важно

# 5
  • София
  • Мнения: 1 056

Важното е да поговориш с мъжа си за да е наясно как се чувстваш. Само не го обвинявай - едва ли ще му е приятно да се блъска по цял ден и като се върне ти да го посрещнеш мърмореща на вратата. Любов и търпение - това е рецептата според мен. Поне аз съм се спряла на този вариант  за сега. Дано намерим достъчно сили за да издържим.


О, да, аз не му мърморя и не го обвинявам. Подкрепям го, защото виждам, че прави всичко за да сме добре ние с Мъри, но какъв е смисъла като не сме заедно? А той е страхотен, просто е мъжът-мечта, честно! Понякога ме изненадва с купена за вечеря някаква по-екзотична храна, палим свещи и т.н. но...
Мъри предната седмица с отварянето на очите му вика - Тате, чао!
Наистина в момента в който почна работа се надявам той да се откаже от част от монтажите. Това е решението. Или да си намери друга работа на същото заплащане най-малко.
Благодаря за подкрепата, вчера ми беше дотежало нещо и си излях мъката...
Така като сподели човек и получи подкрепа си е друго, не се чувстам съвсем самотна.
Благодаря, че ме изслушахте!

# 6
  • Мнения: 2 197
Няма начин - това е положението до момента, в който спечелите пари от тотото.
И аз недоволствам когато се прибира в 20.00, но като платя  два пъти на ден по 20.00 лева в магазина и ми минава. Лошото е, че разходите ще стават все повече.

# 7
  • Мнения: 2 431
Мъчих се да пресметна колко продължи този период при нас - горе - долу от началото на това хилядолетие до преди няколко месеца. Най-трудно ми беше да прекарвам свободното си време сама с децата - било вечер, докато заспят и аз го чакам; било уикенди, било отпуски. Не е толкова страшно, изживява се, винаги съм го посрещала със "салатка и ракийка", и като на хотел е живял вкъщи, ама това е положението. Да, ама сега си имаме всички домашни радости, съвсем сами и децата пораснаха и станаха самостоятелни и организирани и аз научих за себе си колко неща мога. И по две-три почивки има лятото - едната задължително на цялото семейство. Това е пътят, трудно е, но се изживява. Кураж  bouquet  bouquet  bouquet

# 8
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Не си сама.....Ако това ще те успокои,ние сме в подобна въртележка.Излиза сутрин във 7,30 и се прибира след 18,00 часа.Няма събота,няма неделя.Понякога ми идва нанагорно,но знам,че го прави за да не бъдем лишавани от нищо.Тъй като в момента и строим,освен на работа ходи и на строежа,обещание имам от него,че след като строежа приключи,неделите ще са само за нас тримата със децата.Вярвам му и виждам сама,че му е натоварено,тъй че за момента,просто се опитвам да балансирам нещата и да не го тревожа допълнително,като съм намусена или сърдита.Старая се,като се прибере,да го зарадваме със нещо.

Имай търпение. Peace

# 9
  • Мнения: 120
Здравейте, девойки. Отдавна се каня да се включа в темата. Вчера имахме годишнина от сватбата - 12 години, но сме заедно от 14 години. Цяла вечност сме заедно, не е същото както в началото. Но всъщност е по-хубаво. По-точно беше. Преди година и половина голямото ни дете се разболя от диабет. Диабета при децата започва много страшно. Много бързо, с неоткрити признаци (от некадърни лични лекари)Докато обикаляхме лекарски кабинети и всеки ни препращаше при друг "специлист" детето изпадна в кетоацидозна кома. Така завърши старият ни начин на живот и започна новия - ежеминутната борба да компенсирам това коварно заболяване.
Двата дни, в които детенце беше само в интензивното - плакахме. На третият ден аз постъпих в болницата, за да ме обучават как се слага инсулин, как се измерва кръвна глюкоза, как да се храним... Повече не заплаках, поне не през деня и никога пред децата. Учех денонощно. Още в болницата, купих книги и учебници и през нощта четях. От мен зависи дали ще компенсирам диабета. Ако го компенсирам добре, детенце ще израстне нормално и здраво дете без усложнения. Ако допусна ниска кръвна захар - детенце изпада в хипогликемия и губи съзнание, ако допусна кръвната захар да се повиши, залагам "бомба" в организма му и ако не компенсирам това състояние до няколко дни това ще доведе до увреждане на бъбреците , нервите, всички кръвоносни съдове, очите . Полиневропатия, нефропатия, ретинопатия........Кошмарът ,който най-често сънувам, е че ампутират краченцата на моето момченце. Но това никога няма да се случи, защото аз компенсирам диабета почти идеално. Справям се добре, винаги съм усмихната и постоянно съм в движение, нямам време за тъга(освен нощите - те са само мои)Все още си купувам всяка книга, която излезе за диабета и уча. Може би това ме крепи. Зная, че от мен зависи бъдещето на детето ми, ако аз съм разтревожена и неуверена и малкият също ще израстне неуверен. Ако приема диабета(но никога няма да се примиря) и детето ще го приеме и няма да се крие и срамува. Така живея аз - винаги усмихната и положително настроена , няма друг вариант.
Но не така е при съпруга ми - той рухна. Почти два месеца не ходи на работа, беше изпаднал в дълбока депресия. но отказваше помощ. И до ден днешен е така - не слага инсулин , не мери кръвна захар, не идва с нас на изследванията. Започнахме да се караме - в очите на детето аз съм лоша, защото го аз "дупча" и го ограничавам в храненето. Съпругът ми казва( и винаги плаче пред детето)аз много обичам детенце и не мога да му сложа инсулин и ........... Аз също мого обичам детето си , обичала съм го още преди да се роди, чакала съм го шест години. Но точно затова се държа по-този начин. Не ме интересува, че в момента детето не ме обича, един ден ще разбере, че само това е бил единственият правивилен подход.
Дори майката на съпруга ми ме обвинява, че съм жестока. Ах, как смее тя в своето невежество и незнание да ме обвинява. Няма лечение на диабета, но благодаря на Бога , че го има Инсулина и чрез него мога да помогна на детето си да расте и да живее. Но се изисква желязна дисциплина и коренно различен начин на живот. Но в крайна сметка начинът на хранене на диабетиците и възможно най-правилния и балансиран. Аз вярвам, че моят син след 40 години, ще е много по-здрав от своите връстници. Опитвам се да мисля само положително и само в тази посока, а и се надявам да измислят и лечение.
За да е далече от детето и да не гледа как го "мъча" , съпругът ми е постоянно на работа. Взема възможно най-много 24 часови дежурства. А когато се случи нещо - се работи до разкриването на престъплението. Преди да се разболее детенце също работеше извънредно, но сега още повече. Оправдава се, че имаме нужда от повече пари, но не е само това. Винаги сме имали нужда от пари, живеем под наем и преди две години започнахме  да строим собствена къща. Работата му е тежка. Работи в криминална полиция - грабежи и убийства. Аз поемам всичко в къщи - къщата ми "свети" , винаги има прясно приготвена храна..Не това е важното, това не ми тежи. Тежи ми самотата, винаги съм сама, липсва ми като приятел. Преди си говорихме по-цели нощи, мечтаехме заедно, съставяхме си планове. А сега съм сама, сама съм във вземането на решения за компенсирането на диабета.
Отказва да говорим, когато повдигна въпроса , съпругът ми отрича, че има проблем. И излиза от стаята, понякога го намирам с насълзени очи. И му се ядосвам, защото по този начин притеснява и детето. Не мога да помогна на съпруга си, а толкова много го обичам. Връзката ни беше много силна, защото той е моят любим, той е моят приятел. Трябва да потърсим компетентна помощ. Но не зная как да стане на практика, като съпругът ми отрича проблема.
Извинявайте за дългото излияние, но тези неща не мога да ги кажа на никого. Не искам да притеснявам близките си. Откакто съм в този форум съм много щастлива, защото знам че тук има хора, които могат да ме разберат. Хора, които като мен плачат тихо нощем, а на сутринта избърсват очите си, усмихват се и подхващат борбата отначало. За да растат децата ни щастливи и да не се чувстват различни.

Последна редакция: пн, 15 окт 2007, 12:01 от mama Nina1

# 10
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 371
Здравей, mama Nina1!
Прочетох историята ти и тя ме разтърси много дълбоко.
Не се отчайвай, а продължавай да бъдеш усмихната, колкото и трудно да е.
Съпругът ти просто не иска да приеме, че прекрасното ви момченце е болно.
Желая ти много кураж! И не се предавай!

Между другото, чула съм, че спортът много помага на дечица болни от диабет!

Успех, миличка! Стискам палци, всичко при вас да се оправи!  bouquet

# 11
  • Мнения: 120
Благодаря, Мира. Много си мила. Ние с детенце постоянно сме в движение. Когато времето позволява караме колело, когато не можем да излезем навън - караме велоергометъра. Физическите натоварвания са не много тежки, но пък са продължителни. Честно да ти кажа този начин на хранене и режим на физическите натоварвания се отразява много добре не само на детенцето, но и на мен самата. За да го мотивирам да се храни по този начин, аз първо му давам личния си пример. Храненето на диабетиците е здравословно и балансирано. Вече и аз се храня като него и съм много доволна от резултатите. Въпреки , че сега се храня много повече отколкото преди това, аз отслабнах, като свалих докрай натрупаните през двете бременности килограми. Не само че отслабнах, но и видимо се промени тялото ми-краката ми станаха по-мускулести и изчезна грозният целулит от бедрата ми. Сега като сложа къса пола и тъмни очила(да не ми се виждат подпухналите от безсъние очи)изглеждам както преди 20 години, когато бях ученичка. Но не само изглеждам добре, но и така се чувствам. Редовното хранене(на всеки 3 часа) с малки порции храна и редовните физически упражнения явно допринасят за ускоряването на метаболизма и по този начин се регулира естествено теглото. Но не само това е ефекта, сега съм изпълнена със сила и енергия. Преди много пъти съм опитвала да отслабна и съм се подлагала на диети, но дълготраен ефект не съм постигала. Единственото сигурно нещо беше, че се изнервях много и нямах сила за нищо. Не знам каква е причината, може би в момента при мен важна роля играе това, че съм много мотивирана, защото от мен зависи здравето на децата ми. Ясно осъзнавам каква отговорност нося не само за възпитанието на децата, но и за правилното изграждане на техните организми. Храненето е много важно, важна е самата култура на хранене. На 37 години съм , но си признавам, че се замислих над тези въпроси едва , когато детето ми се разболя. Но съм вече убедена, че е истина - от начина ни на хранене и начина на живот зависи до голяма степен нашето здраве.
Продължават необяснимите случаи на новоткрит детски диабет. В световен мащаб, не само в България. На 14 ноември ще има концерт в зала № 1 на НДК посветен на международният  ден на диабетно болните. Но още преди това по всички медии ще започне кампания, подкрепена от известни български личности в подкрепа на борбата срещу детския диабет. 2007 и 2008 година са обявени от Международната Федерация на болните от диабет за години с акцент в борбата с детският диабет. И дано най-после се открие причината за унищожението на Бета клетките. За да нямя повече деца, разболели се необяснимо от тази коварна болест . И дано се открие и лечение за нашите деца.

# 12
  • Мнения: 47 902
mama Nina1 , много ми хареса това което си написала, става въпрос за това че си информирана и отговорна и изпълняваш идеално това, което е нужно за детенцето ти! съпругът ти не реагира адекватно, но не всеки е способен да го направи , и за мен е неразбираемо, но е факт
ето, когато моят мъж се разболя, собствената му майка си мислеше че нищо му няма, и до ден днешен не знае от какво точно е болен, а болеста му остава за цял живот и ще прогресира с годините, да не говорим че ако не си пие лекарството в нужния час получава криза...ама майка ooooh!
не обвинявай съпруга ти, но се опитай леко и деликатно да го привлечеш в грижите за малкия
а за това че ти липсва като приятел- знам какво е...стискам палци лека полека нещата да се оправят при вас

# 13
  • Мнения: 2 476
Нина плаках на поста ти!Ти много си преживяла и си силна,няма да се даваш на моментни тревоги,на него също му е тежко,прегърни го целуни го и си поговорете!Определено това че не той се грижи за детето и не той бие инсулина и не той чете тази побъркваща информация си оказва влияние!Но той по друг начин се грижи за вас!
Вярвам без да ви познавам че е моментно и ще мине,ще го преодолеете и ще сте заедно както го искаш!
И аз наскоро се чувствах сама, но така е , ежедневието ни поглъща и вечер когато трябва да обърнем внимание и на мъжете си,ние вече сме адски изморени и изтощени и най малкото ни дразни и се почва,а всеки има нужда от добра дума и от прегръдка след тежкия ден!

Целувки  Heart Eyes
И дано намерите временце да се гушнете и да поговорите! Peace

# 14
  • Мнения: 750
Ехо...и аз в групата! Mr. Green
Такъв е живота! Rolling Eyes
И нащо тати почива 2 дни на 2 месеца...даже на 3 месеца по 1 ден понякога...Ама такоЗ то,няма как!Трябва да се яде! Crazy
Две деца..такова е положението!И като поработи 3 месеца без почивка,вземе си 5 дни отпуска...и хайде фамилията някъде из България да поживеем! Sunglasses
Не страдам като теб когато съм в парка сама с децата...ми това е положението,по добре ли е да ми седи у дома и да няма к'во да ядем!Ааа...не! Stop
Всяка жаба да си знае гьола и реда на квакане! Mr. Green
Той изкарва парите....аз ги харча(щото той няма време,все работи Wink)Така е...децата искат дрехи,храна...всеки си иска совето!
Така ни се завъртя колелото,така ще я караме!
Ние не сме се отказали от нощния живот! BlushОставяме децата на детегледачката и всяка седмица сме си на вън...ако я караме само у дома #Crazy!
Ей на.паг го няма татито...вчера си дойде от Мюнхен...днес е във Варна...утре не знам! Rolling Eyes
Но,всеки си носи кръста!
Не се оплаквам!Разбира се че ще е хубаво да си седим у дома и да се целуваме по цял ден а вечер на бар... Mr. GreenАма,това е положението и аз съм го приела!Така,че приеми го и ти и ще живееш по леко! Wink

Общи условия

Активация на акаунт