Преди да започна да се представя като профил : учител съм, стачкувам, адреса ми е реален и малкото ми име си е моето.
Много чета, малко пиша, малко не ми е приятно от това, което става.
Преподавам психология в ІХ клас където пише, че при спор е важно да разгромиш тезата на противника и да наложиш с аргументи своята ./ изд. Екстрем/. Явно всички си четем уроците, защото във всички теми само това се и прави. Резултатът е никакъв, защото май няма нормален човек застанал 100% зад тезата да отстъпи или да признае неправотата си. Нормално и разбираемо.
Аз обаче това не го преподавам по този начин а го видоизменям на правило - НЕ ВОДИ СПОР. ПОЧНЕ ЛИ, БЯГАЙ! Това е едно от правилата ми да се избягват конфликтите. Това, което се приема за спор би трябвало да бъде обмен на мисли: харесва ти, подкрепяш, добре! Не ти харесва, не подкрепяш? Продължаваш!
Някой да си е сменил мнението? Аз не! А Вие? Какъв е тогава смисъла?
Форума е много добър, дори и с лекичкото злобеене. Хайде да не го разваляме!
Заглавието естествено е свързано с образованието. А аз съм малко раздвоен - учител и родител / V и ХІІ клас - все възлови/. И се тревожа и не. Защото имам мнение за смисъла на средното образование. То е с една единствена цел - да ориентира детето в сложния лабиринт наречен живот. Когато детето се ориентира може и да се въоръжи с едни елементарни умения, които ще го подпомогнат да продължи да се учи и самоусъвършенства.
Каква е вашата гледна точка?