Той ме изправи пред мъчителна дилема...

Ами като го обичаш ,трай си така пък.За какво ти е да бързаш с децата?Все един ден ще ги имаш многото деца .Ако това е човека с когото искаш да остарееш ,прояви търпение.На мъжете бавно им узрява идеята за семейство.

 

наблюдения имаме...по много въпроси, ама...на твоите, като те чета как разумно и трезво разсъждаваш, май сама знаеш отговорите 

аз само ще кажа, че не е честно някак така да те ограбва. Ограбва ти времето. Ти искаш още деца, а той - без особени ангажименти (доколкото разбрах) - си има настрана една влюбена грижовна жена, с която прави страхотен секс..........ми......к'во му е на човека? Имах един такъв убавец (в моите наблюдения  ), който ми казваше, че той своето на обществото е дал - демек, детето от първия си брак, и сега само ей-така искал да си живее и това "шишенца, бурканчета, памперси" - не било за него. А аз бях откачила по него - ама тотално!!! Щото беше най-абсолютно-перфектният идеален - глупости! Много си го бях измислила, но и много страдах. Както и да е.

та, мисълта ми е - мнооооооооо ги мързи това мъжете в днешно време! а от отговорности как бягат като дявол от тамян...........

но защо ти да го чакаш 3-5 години? и после още колко ще търсиш нещо ново? и тогава ще можеш ли все още да имаш деца? щото природата го е решила, за съжаление, така - ние да имаме краен срок, а мъжовете да имат до безкрай време да се "осъзнават".

П.С. и за пореден път се потвърждава подозрението ми, че от Елмаз нищо читаво не може да излезе  сори!

ама той няма да узрее за тази мисъл, щото е презрял вече за нея. в смисъл - презрял е идеята за повече деца!

видях на колко години си...след пет ще се водиш в категорията "рискова бременност"

натъртвам на тази мисъл, щото и аз чаках цял живот да узреят около мен мъжете, докато не си влязох директно в тази рискова категория 

Прочетох те... и пак те прочетох........ на мен малко самоцелно ми изглежда това" искам повече деца"...
В случая не съм съгласна  с Траяна... има 10 години докато влезеш в групата рискова бременност, тък като за теб тя ще е втора, сиреч, няма да е толкова рискова изобщо.
За 10 години живота ти може да се преобърне хиляди пъти.. ако сега живота ти харесва, ако ти е добре с този мъж, дори и при тези странни на пръв поглед условия, защо ти е да разбутваш всичко, само щото в момента си навила синджира, че искаш повече деца, но най-вече каква е гаранцията, че ще срещнеш непременно мъж, който пък да ги иска тези повече деца???

Да зарежеш всичко и да се впуснеш в ново приключение???? Това не мога да го разбера. Да намериш подходящия човек е толкова трудно, как така се решават тези нови впускания?
Да имаш дете на всяка цена ми се струва крайно. Ако този човек те обича толкова много, ще ти даде от каквото имаш нужда, ако ти го обичаш много, няма да изискваш невъзможни неща от него...ето тук някъде минава линията на компромисите.
Успех!

знаеш ли на друг бих казала че е лудост това дето го искаш
то пък ти се опрвяш явно добре и самота не усещаш, и явно и детето ти не усеща липса на башща
явно ще се справиш
но това е сега...а ако отпаднат всички и останеш сама.... и ако новия баща не си гледа детето и то е самотно?
но ако това не те плаши - не виждам защо не. не ти е лесно вярвам /то на коюй ли му е/, но си повече от борблена поне в поста и ако си такава и в живота - защо не? кой би ти дал гаранция че като се хванеш в "стабилна" връзка пък няма да останеш сама, че и напълно неподготвена и неочаквано?
затова ако не те плашат горните ми въпроси - дерзай както искаш!

Сега те чета малко по-внимателно, значи този мъж не иска да живеете заедно, (за да е по-здрава връзка). По-този начин, от мой личен опит се спестяват и доста негативи на съвместното битуване, разбираш. Но явно той е поставил някаква граница-заедно сме, но не до края, няма лошо, стига да се чустваш щастлива.
Но по този начин, той показва-изивни ме, ако бъркам, че не желае семейство, още едно-две деца, повече съмвестни ангажименти, именно защото му харесва по-леката, от гледна точка съжителство и отговорности, връзка, която имате в момента.
Времето ще покаже какво ще стане, не вярвам след 4-5- години да поиска дете. Това са е доста време, да го чакаш да "уври". Аз вече гледам само в близка перспектива, за съжаление.
По-скоро карай го за момента, времето само ще си покаже.
Можеш да излъжеш човека до теб да ти направи дете, можеш ли да платиш цената после?

И аз точно такива си ги мисля! 

"не иска да живеете заедно, (за да е по-здрава връзка)" - а това си е...просто ненормално, според мен. Аз не го разбирам това понятие fuck-friends. Сигурно съм старомодна, но смятам, че......или искаш да си с някого, или не. Не сме в късния пубертет да си играем на гаджета. Той очевидно е на достатъчно години, за да е приключил с пубертета, но.........просто не иска повече отговорности. Ей в това им е драмата на всичките мъжове, дето ги анализираме толкова тука.

Помисли над това!
По принцип няма лошо да бъдеш търпелива и да го изчакаш да промени вижданията си, но май вие вече сте опитали и не се е получило! Иначе ако връзката в момента те устройва - чудесно - всеки сам си определя правилата, по които ще живее, но ако искаш нещо различно - определи си граница до къде може да правиш компромиси, колко дълго да чакаш, до колко си заслужава да се съобразяваш - когато плащаш прекалено голяма цена за нещо, вече то си губи малко от стойността! Поне аз така си мисля!

Ами не сте съвсем прави. Аз поддържам по подобен начин връзката си с бащата на дъщеря ми. Много сме различни, вече не сме на по 20 години , за да се очаква да се напаснем и нагодим един към друг и съм сигурна, че никой от нас не би бил щастлив, ако се окажем под един покрив за постоянно. Дори и сега ако прекараме повече вереме заедно, аз усещам умора, сигурна съм, че и той я усеща.... Той обича да  е сам, саможивец е, не обича много да говори. Аз също вече имам нужда от това време със себе си, макар че от нас двамата аз съм по склонна на компромиси. Между нас поне настъпи малко мир и спокойстиве, когато той се убеди, че не искам да го карам да живеем заедно, макар, още някой път да се съмнява. Понеже  тази връзка ми е много изстрадана и в нея научих много неща... едно от тях е да не искам от хората повече, отколкото  могат да ми дадат.

Та аз лично съм много сколонна  да подкрепям такъв вид граница- намирам я за разумна и тя не е непременно знак  за безотговорност, даже може да е обратното- в нашия случай например би било безотговорно да се съберем да живеем заедно под един покрив като си знаем характерите и сме преживели не един конфликт... много по- безотговорно би било да направим и детето си (а и другото ми дете) свидетел на това, вместо да  държим под контрол себе си и емоциите си - като продължаваме да живеем в различни къщи.
Освен това, един мъж може да не иска дете, още повече малко дете, което вика, търчи и реве, не виждам как само защото ме обича ще се преодолее и ще живее ежедневно с това. Даже честно казано,  миля си , че ако ме обича по-добре ще направи да ми каже,  че не му е  по силите, вместо да потънем в лъжа и измама и тя да блесне след някой друг месец, щото мен, ако ме  накарат сега да живея с  едно  прохождащо и вадещо зъби дете, честно ви казвам, че колкото и да обичам мъжа, няма да се навия.. просто  нямам нерви за такова нещо и не виждам защо това да не може да се отнася и за един мъж?

Това за самоцелното имане на деца... може и да е истина!
Може би бъркам идиличната картинка на голямото семейство с истинския копнеж по още дечица!
А може и да не мога да понеса мисълта, че той не изпада във възторг от идеята за дете от мен 

Безпокои ме мисълта, че може би не сме съвършените един за друг, тъй като не съм успяла да го привлека за каузата на семейството!
Но, по дяволите! И той е динамична величина, и той взима участие в тези процеси - те се случват благодарение и на него! Какво се самообвинявам!

Ей това ме притеснява - дали изобщо може да се промени нагласата му по въпроса с децата и семейството!
Струва ми се почти невъзможно!
Но не бих могла да го напусна - просто нямам достатъчно сили...
Всичко навън ми се струва толкова студено и враждебно, чак усещам страх от огромното пространство, което ще се отвори след него!!!!!!

1. според мен, няма да промени становището си относно децата
2. пространството "навън" е необятно и абсолютно изпразнено откъм зрели мъже, искащи деца - вЕрвай ми!!!

Познавам семейство, което реши да си имат второ детенце след абитуриентския бал на дъщеря си (бяха по на 40 и двамата), просто защото не се чувстват изморени от живота и решиха, че им е много рано да са така самотни вкъщи "като едни старци пред телевизора", но...дали ще намериш такъв човек "навън".............аз не намерих 

Ето това ми е супер невероятно.  Ако са бол при теб - дай ми на мен някоя. 

Не схванах връзката м/у анкетата и въпросът ти. 
Според мен въпросът ти има две част: 1. На твое място ако съм щастлива ще продължа да бъда с човека, който ме прави щастлива. Щом обаче се чудиш...значи не си съвсем щастлива.
2. Детето е голяма отговорност и не бих си и помислила да си го направя с някой, който не го иска и не желае отговорност от този вид.

Отделно смятам, че ако някой не желае дете с мен - значи не ме обича. Мое мнение си е и не споря по този въпрос.

Четох го няколко пъти и просто не разбирам какъв ти е проблема... Ако искаш да имаш повече деца, ще имаш... Ако ти е писано да си с този мъж - нещата ще се наредят! В момента всичко, което казваш, ми звучи прекрасно.. Ех, да можех и аз така ( съвсем благхородно ти завиждам)

Като чета постовете на майчета без работа и една стотинка, бащите - дим да ги няма, няма къде да живеят, не виждат светлина в тунела.... ама борят се

Така че радвай се на момента, при теб всичко е наред! Пък дано един ден имаш дете от човека, който обичаш