Много съм доволна от градината на Иван!

  • 19 042
  • 188
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 278
Здравейте, форумски другарчета!  Simple Smile

Понеже, откак се помня в тоя форум, все съм недоволствала от нашенските детски градини, бързам да споделя, че - ура! - сега съм не просто доволна, ами много доволна!  Grinning

Иван ходи на градина от един месец вече. Във Валдорфската градина "Златно зрънце" е. Всяка сутрин става сам и бърза да се мие и облича - за да не изпусне градината, представете си.  Crazy.
Това, че ходи с огромно желание ми е най-важното, разбира се.

Второто е, че в градината излизат всеки ден на двора!!! Можете ли да повярвате - всеки ден?! Няма дъжд, няма кал. Искат ни гумени ботуши и дъждобранче и не пропускат излизане. Може да е за половин час, ако е по-студено и дъждовно, но са навън. Няма шест-пет по тая точка. Нашичкият всеки ден се прибира с пясък по джобовете.  Grinning

Другото, което много ме радва е, че си имат в програмата разни съвсем практически и полезни занимания. Например си имат ден от седмицата, в който месат хляб и всеки си прави своето хлебче от тестото. Не, че и вкъщи не правим това, но Иван се кефи страшно много, когато меси с дружината в градината.  Grinning Имат си и ден от седмицата, в който си чистят занималнята - размятат едни метлички и парцалчета, бършат, метат.  Crazy 

Също ме радва фактът, че всичките им играчки са от естествени материали. Влакчето, кубчетата и кукленският кът са от дърво; сервизчето за игра си е порцеланово; куклите са от плат. Имат кошнички със шишарки, мидички и прочие природности. Имат и една кошничка с платове, с които се "обличат" и стават принцове, принцеси, рицари и пр. Изобщо е едно такова детско и приказно!
 
И като казах приказно се сетих, че всеки ден учителката им разказва приказка. Приказката е една и съща в продължение на две-три седмици, което ми се стори странно първоначално. Интересното обаче е, че на децата, в това число и на Иван, съвсем не им омръзва. Просто я научават и накрая я драматизират. Е, и всички вкъщи я научаваме покрай него, защото на втората седмица той започва да ни я разказва и да ни я играе.  Grinning
Изобщо повечето им дейности са свързани с някакъв вид изкуство - рисуване, танци, драматизации, правят разни неща от необработена вълна, фигурки от восък. Много е интересно.

Единственият недостатък е, че ни е ужасно далече. На много, чисто и прекрасно място в Драгалевци е, но на мене от Бусманци са ми девет дена, осем часа. Посвикнахме, де. Пък и Борко като тръгне след някой и друг месец, ще ми е по-лесно.

Ами, това е. Похвалих се.  Grinning

Последна редакция: вт, 23 окт 2007, 02:36 от Demetra

# 1
  • Мнения: 1 278
Тука изрових и едни снимки да видите. Направо е като от приказките. Разгледайте и ще ви се прииска да сте Иван. Grinning

http://waldorfbg.multiply.com/photos/album/2

# 2
  • Мнения: 5 877
Добре звучи! Разкажи по-подробно.
С какво ги занимават, кои са учителките, колко деца са в група, спят ли, има ли транспорт, колко струва...
Това с хляба много хубаво, видях прежда - значи ли, че плетат?

# 3
  • Мнения: 4 490
И на мен ми звучи много добре! Трябва в повече градини да въведат тази педагогика. А вашата частна ли е или държавна?
Най-важното е, че детето ходи с радост там! Peace

# 4
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Как съжалявам, че не мога да запиша моите деца в тази ДГ - твърде големи са вече.

А, какво представлява Валдорфската педагогика?

# 5
  • София
  • Мнения: 7 242
Прииска ми се да съм Иван определено Grinning
Намерих и адреса и тел. за контакт: http://waldorfbg.multiply.com/journal/item/10
Ако е удобно, би ли споделила и от какъв порядък са таксите.
Притеснява ме единствено дали след градината биха привикнали лесно към училищните условия, които далеч няма да са такива.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 688
на нас ни е близо и определено ми хареса това което Деметра разказа.

# 7
  • Мнения: 1 849
Мине се не мине време все ще не мерите начин де си рекламирате окултните учения... облечени по един или друг начин. Мисля, че вече дискутирахме Валдорфска педагогика... Stop

Същите неща които ти пишеш за градината на синът си, могат да ги кажат и майките на деца ходещи в християнската детска градина...А в момента аз мога да ги кажа и за Детско студио "Пипи" (които нямат нищо религиозно)...Вярно не газят в калта и не месят хляб, но учат да събират и изваждат, буквите, устройство на човешкото тяло...

Последна редакция: вт, 23 окт 2007, 12:55 от migito

# 8
  • Мнения: 3 740
мигито, не допускаш ли, че за някого може да е важно газенето в калта и месенето на хляб?
Животът не е само събиране, изваждане и букви.

# 9
  • Мнения: 3 506
Demetra, много се радвам да прочета това, написано от теб точно. Значи все пак ИМА начин да харесват децата детската градина и да ходят с кеф. Пожелавам ти и занапред да е така, и с Иванчо, и с Борко!
Като човек, живеещ в Банкя, мога само да ти съчуствам за разстоянието. Пътуването наистина си е голям проблем - най-малкото това са си 2 часа, които човек може да си прекара с децата, но пък ако си заслужава, се преглъща някак си...

Migito, при цялото ми уважение към християнската детска градина, и въпреки че и аз бях стресната от някои неща, свързани с Валдорфската педагогика, не си права да нападаш по този начин. А за сравнение и дума не може да става. Какво ще сравняваш - как децата растат на мръсния въздух на "Лъвов мост" и се извеждат само през лятото (и то в дните, когато не духа вятър) на едно дворче десетина квадрата? Или китайските играчки, които при това бяха кът на фона на общия брой деца? Дай да не казваме на черното бяло...

# 10
  • Мнения: 1 849
Кабо Алма, аз съм расла в калта, напет години можех да плета, да меся, но когато тръгнах на училище за мен беше голям шок и ми беше изключително трудно...

 Maria.St, аз също съм против мръсния въздух и малкия двор...както виждаш съм си преместила детето от там. Ако християнската градина събираше таксите които плащат родителите , чийто деца ходят в Волдорвската градина и те щяха да могат да си позволят такава база...

Но това на което акцентирам, не са нещата на които се учат децата, а че замаскирано по този начин отново се пропагандират окултни учения. Имаше тема за това, спорихме много, говореше се за танците които танцуват, за "Пентаграм", за "плане..." е не помня точно как се пишеше танца на дъновистите... За това, че учителите предават своя светоглед на децата и ако детето е учено от окултисти, то ще приеме тяхната ценностна система. Това е на което искам да наблегна.

# 11
  • Мнения: 3 506
Да, migito, много добре си спомням темата. Надявам се в тази детска градина по-голямата част от онези неща, които обсъждахме, да не се случват. Не останах с впечатление от постинга на Demetra, че децата се учат на някакви окултни практики. Но в крайна сметка затова сме ние родителите - като видим, че нещо не е наред, било то малкото дворче, някоя учителка или това, на което учат децата ни, да се намесим и дори при необходимост да направим промяна. Гаранции няма никъде, вкл. и в християнската детска градина. Нито на какво ще ти научат детето, нито то как ще го приеме.

# 12
  • Мнения: 1 278
Анда, учителките са две засега. Освен предучилищна педагогика у нас Хестествено, са завършили Валдорфска - едната в Испания, другата в Германия. Групата засега е една и още нямат десет деца, защото преди месец отвориха. Имат целодневен (от 8 до 17 часа) и полудневен вариант (до 12 без обяд и до 14 часа с обяд). Целодневният струва 420 лв. с храната, а полудневните не знам. Съответно при варианта цял ден спят следобяд. За транспорта не съм наясно, защото до Бусманци моят микробус върви най-добре.  Wink

За заниманията, денят им е организиран много ритмично. Редуват се време за свободна игра с време за общи занимания. Демек някакво време правят нещо всички заедно, което насърчава социализацията, а после разпускат в свободна игра; пак се събират и пак разпускат. Общите занимания са различни според деня на седмицата, като има такива от общите, които се повтарят всяка седмица - като програма. Например в понеделник им е ден за водни боички (иначе имат едни големи пастели на блокчета, с които могат да рисуват, когато поискат). След това имат ден за вълна, ден за восък (който замества пластелина, но на мен повече ми харесва, защото може да се моделира, само ако го затоплиш добре с ръцете си и така развива концентрацията в ръцете и доста добро количество постоянство, също така); ден за месене на хляб и ден за почистване.

С преждата тъкат на станче и също я използват за плетене на кукли и домашни животни. Само, че за плетенето не плетат децата (освен, ако сами не поискат предполагам). Плетат учителките, а също и ние родителите, при добро желание. Например сега за Коледа ще си правим базар с изработени от родителите кукли и украшения.

Анту, частна е и единствена засега у нас, уви. В Румъния например са поне 40, от които повечето са държавни (или общински, не им знам организацията на румънците Simple Smile ). Надругаде по Европата, по Америките и пр. съответно са много над хиляда. Само градините, де, училищата са по-малко.

# 13
  • Мнения: 4 490
А какво е това с религиозността? Thinking Не че има нещо лошо, всеки родител има избор в какава религия да възпитава детето си, но това трябва да е ясно и категорично казано от управата на градината. На мен ми допада това, че ги учат да правят нещо, да изработват неща, а не да им пускат филми или още по-зле - чалга по ТВ-то, а учителките да си лафят на по кафе.

# 14
  • Мнения: 1 278
Айяла, може да се каже, че прилично добре се порових из информационното пространство и за тая педагогика (понеже на мен ми се явява слабост току да нищя разни педагогики  Crazy ) и като че ли мога да я обобщя с две важни думички - ритъм, сигурност и игра. Говоря за предучилищната - от две и половина до седемгодишна възраст, защото за по-нататък не съм се ровила още. Просто колкото и да четеш, каквото и да правиш, всичко те връща към тия три думички.
Сега ще ти обясня какво съм разбрала за предучилщната фаза, но първо да кажа, че според Валдорфската педагогика животът на детето се сътои от три основни фази:
- от 0  до 7 години - когато расте тялото и се развива въображението
- от 7 до 14 години - когато се развиват чувствата и емоциите
- от 14 до 21 години - когато се развива интелекта.

Общо взето в първата фаза най-големият процент от жизнените сили на човека отиват за порастването на неговото тяло. В смисъл, че едно седемгодишно дете вече е добило пропорциите  на възрастен човек и оттук нататък расте на височина. Както разбрах, това е основната причина във Валдорфските градини да се натоварва детето с минимум умствени занимания, за да може силите му да отиват за изграждането на здраво и силно тяло.
За сметка на това пък има много приказки, игра и вълшебства, които развиват въображението.

Втората фаза е периодът на чувствата , когато се обръща особено внимание на емоционалното развитие. И третата фаза... В третата фаза дупе да им е яко. Спукват ги от учене и умствено натоварване във Валдорфските училища, тъй щото и през ум да не им минава за глупости.

Да се върна ранното детство обаче. Значи всичко се разглежда в своя ритъм и ритъма на Земята (денонощие, седмица, месец, сезон, година). Затова всеки ден си има режим, който представлява дневния ритъм. Всеки ден от седмицата си има нещо за правене, присъщо на съответния ден, което създава седмичния ритъм; месечна дейност - за месечния ритъм; сезонни занимания и празници. Почитат с особено внимание Коледа, Великден, събирането на реколтата и други празници като си имат една ъглова масичка (the Nаture Corner), на която слагат изработените неща по случай съответния празник.
Въпросният ритъм създава сигурност у малките деца, което е едно от най-важните неща за тях според Валдорфците. Когато знаят и вътрешно усещат какво предстои, усещат дните, седмиците, месеците и сезоните, които сами по себе си се повтарят, те се чувстват уверени и спокойни на тази възраст. В този момент се сещам за една приятелка, която познавате от Деца с увреждания, която веднъж ми разказа, че отклони ли се от дневния им ритъм и на милимунда, децата й (с ДЦП) изпадат в кризи. За мен това потвърждава безапелационно колко е вярно наблягането на ритъма и сигурността, защото децата с увреждания са най-добрите учители. Те карат своите родители да мислят, да наблягат и да внимават за простите и важни неща, които ние често забравяме, улисани в това на какво още да научим децата си.

И последната думичка от трите, които споменах в началото е играта. В играта децата на тази възраст се учат най-добре. Това е естествения начин за тях. Те играят и приемат различни роли, от което научават за света точно толкова колкото е полезно за тях на този етап. Това е като прохождането. Каквито и опити за вмешателство да направим, не можем да му държим крачката на едно здраво дете и да ги местим - ту лявото, ту дясното. Това детето го прави само по най-добрия и най-естествен за него начин. Същото е и с ученето песредством играта.

Така аз я разбрах Валдорфската педагогика и засега точно така ми се разкрива и на живо.  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт