Да подчертая, че не говоря за личен опит, а по-скоро за наблюдения от околни връзки или от неща, споменати из форума.
Говоря за следното: Как се чувствате, ако обичате един човек, създали сте семейство, но по много въпроси се разминавате. Да речем от рода на единият иска второ дете, другият не; единият е православен или там друга религия, силно вярващ и държащ на някакви ритуали, другият не; единият иска брак, но понеже знае, че другият не желае и си мълчи...А какво става, когато до детето всичко е ок между вас, но после се оказва, че имате принципни различия във възгледите си за възпитанието му. Или пък - вярвате, че е добре да се иде на семеен консултант, психолог, за вас това работи, но той или тя не иска и да чуе за подобно нещо, не вярва в полезността на подобни разголвания пред чужд човек и съответно не е мотивиран/а да го направите.
Не искам да ръзсъждавате принципно сега и да ми кажете неща от сорта на - в една връзка се правят компромиси или когато толкова много се различават хората се разделят, нито да пишем върху това дали е по-добре хората да са различни или да си приличат. Предполагам и че много от вас ще кажат, че преди да имат сериозна връзка или дете хората вече достатъчно добре се познават и евентуално имат идея какви са възгледите на другия за възпитанието. И са наясно с различията си и се предполага да са се нагодили или направили необходимите компромиси.
По-скоро ще ми е интересно да споделите личен опит къде сте се разминавали идейно, идеологично, принципно, който както го нарече. И какво се случи в последствие, как повлия това на връзката ви... Ей такива, малко повече споделено, не да разтягаме теории и локуми.