Какво ви е мнението за детските селища SOS?

Аз знам малко повече за селището в Трявна.

Не съм ходила там, но познавам доста добре служител, когото напоително разпитвам всеки път като се видим.

По негово мнение:

Обстановката е близка до семейната, но не е същата. Обикновено децата подсъзнателно се идентифицират с двама родители, докато там първото изискване за SOS майка е да е самотна жена.

Няма павило за възрастта на децата, които отиват там.

Не ми е известно да се допуска осиновяване от такова селище, вероятно защото се приема, че това Е семейство за него.

Около 20% от децата са очевидно от ромски произход.

Приемат и деца с леки увреждания, които в последствие лекуват /при една от операциите на очите на брат ми във Варна, майка ми е срещнала една от SOS майките с едното й детенце/.

След пълнолетие им осигуряват помощ при намирането на работа, кандидатстването във ВУЗ и т.н.

Имат осигурени жилища /в Търново например има 5-6 апартамента/ с осигурен наблюдател /възпитател/ и техническа поддръжка/, за да им е по-лесно да подхванат самостоятелен път.

По мнението на моя познат, повечето деца излизат от системата по-скоро посредствени като знания, качества и т.н. Според него тази система не стимулира кой знае колко развитието на децата, но дава далеч по-големи шансове от известните нам премазващи психиката и физиката обикновени домове.

Бе каквото и да ми казват, направо се размазвам, като видя на пазара в Габрово микробус на организацията. Майката шофира, а 7-8 фърфалаци се возят отзад. После слизат да пазаруват, майката върви напред, после големите водят малките и носят торбите... сладка и доста шумна картинка.  Като квачка с пиленца

Ай, че стана дълго.

Ами четох по въпроса преди доста време, но не ми допада това, че е само за самотни жени, всяко дете има нужда от баща все пак. Как 1 жена ще се справи със 7 деца особено буйните момчета.  Жените трябва да са над 30г. не семейни без деца. Дават им до 6-8 деца максимум, като те определят кои и какви ще са като пол, етнос и години. Осигуряват къща, с необходимото оборудване в нея, плащат им се сметките. Не знам кой и как определят кое дете да отиде в селището само.  Но е доста добре по-добре в сравнение с домовете.

Познавам няколко души работили и работещи в СОС селища.
В България до момента няма по-добра формула от тази за децата, които нямат шанс за осиновяване или реинтеграция в собствените им семейства.
Не искам да помрачавам темата с недотам лицеприятни факти, защото няма нищо идеално в живота.
Ето ти официалния им сайт, доста подробен откъм информация: http://www.sosbg.org/

Здравейте, виждам, че от доста време никой не е писал по темата, но реших да споделя с вас всичко, което знам. Миналата година заедно с колеги от работа посетихме селището в Трявна. Първото нещо, което ми направи впечатление е невероятната чистота - картинката наподобява пейзаж от друга страна. Страхотни къщички, перфектно окосена трева, прекрасни алеи и улички (без дупки и неравности), селището е заобиколено от гора (стари, високи дървета), просто разкош. Децата бяха будни, игриви, радостни, правеха пакости, гонеха се, дори се посбиваха (но повече за да се покажат пред новодошлите като че ли), т.е. изглеждаха щастливи...Разговаряхме с някои от тях и се оказа, че всичките са записани на някакви уроци - танци, пеене, спорт, гимнастика, рисуване...И по тази линия са пращани на доста конкурси в чужбина. Една колежка изпадна в малко неудобно положение, казвайки "Сигурно не сте ходили в друга страна", при което едното момиче веднага заяви, че са посещавали еди кои си страни. Моите родители никога не са имали възможност да ми осигурят това, както и родителите на всичките ми познати.
Децата там получават джобни пари. SOS майките имат грижата да ги научат да ги разпределят правилно, защото децата остават в дома до 14 годишна възраст, след това ги изпращат във В.Търново в някакви общежития, до колкото разбрах, но продължават да ги следят, до колкото ни обясниха.
В много от семействата децата имат домашен любимец, за когото да се грижат - гордо ни показваха кученце и котка...Всяка къща има пощенска кутия с някакво животинче в началото на селището. Обясниха ни, че понеже малките дечица не познават цифрите и не могат да четат, научават, че тяхната кутия е тази с котенцето например.
По-малките ходят на училище в самото селище, а по-големите ходят в училището в Трявна, т.е. социализират се, общуват и с други хора, извън общността на селището.
Това лято ходихме на почивка в Трявна с моя съпруг и посещавахме басейна. В лицата на някои деца там разпознах дечица от SOS селището. Даже по едно време дойде една ядосана майка (поне така изглеждаше) и нещо ги смъмра.
Влязохме в една от къщите....ех, ако всички деца живееха в такива къщи....Децата са най-много по 2 в стая, максимум по 7 деца в семейство. Къщата е на 2 етажа като спалните и мокрото помещение са на приземния. Има достатъчно санитарни помещения, а в мокрото има няколко перални и няколко сушилни машини. Стопанката на въпросния дом ни обясняваше колко деца са излезли от нейната къща и каза с усмивка "Дори след няколко месеца ще ставам баба".
Единственото, което директорът не можа да ни обясни е на какъв принцип се взимат деца за селището - конкурс ли има, какви са критериите...ясно е, че трябва да са под 14 годишна възраст, но не уточни нищо друго...
Надявам се искрено да се появят повече такива местенца, за да може децата да имат по-голям шанс да попаднат там...

 Стана ми интересно ирешех да прочета за тия селища.
Намерих това ,може би енещо като критерий:
За децата - семейство

Всяко SOS детско селище осигурява постоянен семейно ориентиран дом за деца изгубили родителите си, или последните не са в състояние да полагат грижи или да живеят заедно с децата си. Четири до осем момчета и момичета на различна възраст живеят заедно с тяхната SOS майка в семейна къща, а дванадесет-тринадест SOS семейства формират селищната общност.
За повече информация 


Ако едно дете не може да остане в своето биологично семейство, то трябва да бъдат гарантирани правото му на грижи, закрила и равен шанс в живота. Това е основополагащ принцип въз основа на който организацията SOS Детски селища развива своята дейност в 132 страни по света. Предлагайки семеен тип грижа SOS Детски селища дава възможност на децата да бъдат отново част от едно семейство.


Децата се отглеждат в SOS детските селища ако вероятността те да се върнат в тяхното естествено семейство е минимална. В много случаи, превентивната грижа в подкрепа на семействата в кризисни моменти ги стабилизира и децата престават да бъдат застрашени от изоставяне. Поради тази причина, като допълнение към SOS Детските селища, има различни програми за укрепване на семейството, които предлагат съдействие, подкрепа и консултации за социално и икономически ощетените семейства в риск от живот в мизерия.

Доколкото разбирам това са деца ,които имат семейсва ,но поради една или друга причина немогат да живеят с тях.

Да, права си, това си е алтернатива на домовете. По мое мнение е несравнимо по-добра алтернатива... Разбира се най-добре детенцето да си намери мама и тате, които да го обичат  и да го отгледат, но за тези, които нямат такова семейство, по-добре да са в SOS детско селище...

Как избират децата, дали има точни критерии - не знам.

Преди години, на моя колежка, внезапно починаха сестра й и мъжа й. От фалшив алкохол. Имаха три деца. Най-малкото на 2 години, най-голямото на около 5.
Колежката ми беше решена да си ги отгледа, но самата тя беше самотна майка, живееща под наем с другата си сестра, също самотна майка.

И аз исках да помогна, ходихме, питахме, молихме... За да не разделят децата, обаче, в крайна сметка се оказа, че за момента единственото решение е СОС селище. Така и стана.

Загубих дирите на тази моя колежка и не знам дали децата са още там. Но, ако едни нови мама и татко, значи да бъдат разделени, то селищата са по-добрата алтернатива. Поне донякъде.

Съгласна съм...Поне има шанс да бъдат заедно, да си помагат...
DarZaMen , а в този случай, за който разказа може ли майката да си вижда дечицата в селището или се получава някакъв конфликт и не разрешават?

Майката и бащата на тези деца, не са живи. Пълни сираци останаха. Но лелите ходеха без проблем.

Мисля ,че точно при тия деца може да се постави въпроса за непълно осиновяване ,не съм го обмисляла просто ми мина през ума.Питам се кой ще даде съгласие за това осиновяване ,на деца с почали родители може би настойника/въпреки ,че те дават мнение за осоновяване по 55 СК/, за такива коитоне полагат грижи...хм родителите ако са съгласни....

С такъв казус нямам опит , ако някой има да сподели