Публикувана: 1 ноем. 2007, 16:30 ч.
Последно мнение: 1 дек. 2007, 12:54 ч.

За "черните мисли"

4 694
17
1

1 ноем. 2007, 16:30 ч.

Средната земя
Мнения: 371

Здравейте мили приятелки!
Отдавна не съм имала време да почета във форума и се извинявам, ако е имало подобна тема.
Иамам проблем, който не мога да споделя дори с много близки хора и дори ме е страх да го кажа на глас, но вие ще ме разберете и не на последно място се надявам да ми кажете как е при вас.
Много страдам от "черните" си мисли. Жани се роди в 30 седмица и всичко по-нататък ви е ясно, всеки ден притеснения, месеци наред въпроси и т.н. Слава Богу всичко е наред! Жани си расте страхотно детенце!
Но не мога да се отърва от лошите си мисли- постоянно си представям как й се случва нещо, непрекъснато всякакви ситуци измагерва болния ми мозък, както казах, дори не мога да ги изрека на глас или да ги напиша. Дори се поинтересувах за консултации с психотерапевт.
Да, знам, че има приказка "Да не става каквото мисли майка ти", но има и "Ако мислиш черно, ти се случва черно, ако мислиш бяло ти се случва бяло" Всеки ден се моля Господ да я предпази от моите мисли!
Не знам как да си помогна сама. Старая се да мисля позитивно, но както всичко си е супер и хоп - изкочи някоя глупост...
Кажете, случва ли се и на вас?

# 1 2 ноем. 2007, 12:37 ч.

София
Мнения: 344

Здравей.

Това са мислите и страховете на всяка майка.Отделно от тях при нас преждевременно родилите се добавят и болезнените спомени преди и след раждането.
Още когато дискутирахме в темата "Ще се решите ли на още едно дете" си мислех, че май ни е нужна тема от рода на споделете.....
Аз например всеки ден (по няколко пъти на ден дори) гледайки дъщеря си, си мисля какво щеше да стане, ако не беше оцеляла; какво ще стане ако й се случи нещо сега или в бъдеще.... ами тази сутрин не я прегърнах ( бързаше да влезе в детската градина ), ами ако с мен нещо се случи и не я видя повече.... дааа луда работа. Mr. Green

Не си сама. Hug

# 2 2 ноем. 2007, 16:52 ч.

Мнения: 983

Вярно е - не си сама Peace

Черни мисли винаги ще има, хора сме все пак Tired

За да ги прогоня се опитвам да се наслаждавам максимално на моментите, прекарани с бебчо......и всеки ден благодаря на Господ, че това малко съкровище е до мен Praynig

# 3 2 ноем. 2007, 17:25 ч.

...на безопасно
Мнения: 3 020

Всяка майка си тай в душата подобни " червейчета".Няма да е нормално,ако не се страхуваш за живота на детенцето си.И аз от опит знам,че страховете ни се материализират,затова опитай се да не прекаляваш и бъди по-позитивна.Има хиляди недоносени бебчета,които са се развили нормално.Мъжът ми се е родил 1,7кг. и много-много не му личи(шегичка,де)

# 4 2 ноем. 2007, 18:48 ч.

Мнения: 108

Определено не си сама! Аз също немога да ги прогоня тези "черни мисли" Twisted Evil

Докторите ми казват , че всичко е наред с мойто съкровище...(много се надявам да е така Praynig

) Но поради една или друга причина не съм спокойна....и все ме измъчват едни мисли....точно "черни" Sad

# 5 3 ноем. 2007, 08:02 ч.

София
Мнения: 3 414

И при мен е така,ако не е мъжа ми да ме подкрепя да съм откачила още повече Wink

# 6 3 ноем. 2007, 12:21 ч.

Моят син се роди 1.5кг.Можеш да представиш ужаса който изживях когато го видях.Два месеца беше в кувиоз.Сега е едно нормално 9год.дете но всеки ден си задавам въпроса АКО се беше случило това или онова? Тези мисли никога няма до ме напуснат.И на 19 да стане аз пак ще си спомням малкото човече цялото набодено с абокяти. Просто трябва да се примириш с тези мисли и да гледаш напред.

# 7 3 ноем. 2007, 22:49 ч.

Средната земя
Мнения: 371

Цитат на: kareliana в сб, 03 ное 2007, 12:21

Жани се роди 1350 гр., така че ми е напълно ясно за какво говориш.
Чудя се, дали ние сме така, защото нашите бонбони се родиха с риск или се отнася за всички?

# 8 4 ноем. 2007, 14:51 ч.

Мнения: 983

Цитат на: zipur в сб, 03 ное 2007, 22:49

Цитат на: kareliana в сб, 03 ное 2007, 12:21

Предполагам, че се отнася за всички...Но може би при нас страховете са малко, по-силнички, защото сме се сблъскали с доста отрицателни емоции при раждането на нашите дечица...доста въпроси сме си задавали, въпроси, които са оставали без отговор...и всичко това се е натрупало ooooh!

Поне аз така си го обяснявам Thinking

# 9 4 ноем. 2007, 16:03 ч.

Варна
Мнения: 1 553

В общи линии станеш ли майка( а мисля , че важи и за татковците) , няма миг покой. Всеки божи ден се притесняваш, кой по-малко , кой по-вече.Но си се притесняваш. Все си спомням баща ми , който цитира пък своя баща - ще ги имате и ще видите какво е. Е прав е .

# 10 7 ноем. 2007, 23:26 ч.

София
Мнения: 255

Често, много често. Синът ми се роди в 8 месец - късмет извадихме, че всичко беше наред. Но това не пречи всеки ден да не ме спохождат тези ...."черни" и страшни мисли за които може би говориш.

# 11 12 ноем. 2007, 14:51 ч.

Мнения: 393

Това се отнася до всяка майка...Колкото и да е била спокойна бременността,леко раждане и всичко да е било наред-винаги се намира нещо,което ще те човърка отвътре:"а дали...?","ами,ако...."
Аз си пожелах детенце,и то момченце,и то като на една приятелка,след като видях нейното бебче,родено в 7мес.Но точно,когато наближаваше и моят ред,откриха един голям проблем на малкото сладурче Cry

Направо се сбърках-не можех да повярвам,че е възможно...До този момент не осъзнавах колко крехки са децата ни.После всичко при мен мина добре,те се преместиха ,за да може тя да е близо до рехабилитационния център,изгубихме връзка...Но онова безпокойство,студената топка нерви-е...те са с мен Tired

Така че ,може би при вас това е по-сензитивно,но го има при всички майки.И дано,както казват старите хора"Господ да пази децата ни!" Praynig

# 12 12 ноем. 2007, 22:22 ч.

Мнения: 388

zipur-че, наистина дълго време не си се включвала. Ама защо пък избра точно това "черно" заглавие и тема.....? Бързичко измисляй нещо ведро! Hug

Аз за себе си не мога да кажа нищо по-различно от това, което ти и другите мами сте описали. Все едно да направя copy/paste на постинга ти! И междудругото си мислех и аз да се консултирам със специалист, но сега като се замисля май няма да има кой-знае каква файда. ooooh!