Луда ли съм , глупава ли съм,....?

  • 6 359
  • 28
  •   1
Отговори
Здравейте. Извинявайте, че пиша анонимно, но не искам съпруга ми да прочете темата ми.

За какво става въпрос:
От доста време ( вече няколко години) имаме проблемни взаимоотношения със съпруга ми. Не се разбираме, постоянно се караме за какво ли не. Проблемите се задълбочиха особено след раждането на детето ( преди около 4 години). След раждането аз бях в някаква страшна депресия, той ми викаше за всяко нещо, аз изпадах в нервни кризи, не получавах нужното ми внимание от него в този труден за мен период и преживях доста неприятни емоционални състояния.
Иначе той не пие, не ме бие, не ходи по жени, но... въпреки това аз не съм щастлива, чувствам се подтисната, неоценена, неудовлетворена.... Не знам дали заради неговото отношение или пък аз нещо съм се "повредила", но от доста време нямам никакво желание за секс - правим секс рядко, а още пиратско са случаите, в които аз наистина го искам.  След раждането на детето се случи така, че аз нямах възможност да работя, доста често съм чувала от него натяквания, че докато аз съм си  едва ли не почивала, той издържал цялото семейство, и затова съм нямала право да се сърдя, че не ми помага с домакинската работа, и други подобни неща. Сега пък, когато започнах работа, се сърди, че непрекъснато съм заета, тъй като работата ми е такава, че остават и доста неща, които трябва да свърша у дома, освен,че съм по цял ден на работа.

Всъщност не знам дори защо пиша тук...?! Не искам съвет. Просто може би искам да споделя с някой. Напоследък се чудя дали съм луда, или глупава, или пък мазохистка, след като все още не съм се разделила с него. Не знам, може би изпитвам някакъв страх, че няма да се справя сама, понякога ( когато сме в добри отношения)  си мисля, че още го обичам - не знам.... Не помня откога не съм се чувствала като истинска жена, не съм правила нещо за себе си, той не е правил нещо за мен, за да ме накара да се почувствам специална...

Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми и терзания. Благодаря ви, че можах да споделя с вас.

# 1
  • Мнения: 417
Без да давам съвети не е моя работа, пробвала ли си да ходиш на психолог...там може да ти се изяснят някои неща Thinking

# 2
  • Мнения: X
Самият факт,че осъзнаваш,че има някакъв пробле,говори,че не си нито луда,нито глупава. Но може би си депресирана. Наистина не е зле,ако можеш да поговориш с психолог Confused

# 3
Честно казано напоследък много се замислям за това. Но  не знам къде да отида. Страх ме е да не попадна на някои "професионалист". Мисля, че все още в България не е много разпространено хората да си решават проблемите при психолози, а и съм чувала за доста лоши отзиви от тези, които са го направили.
Моля ви, ако някой познава или е ползвал услугите на  добър психолог, да даде координатите му. Благодаря.

# 4
  • София
  • Мнения: 17 140
Аз ще ти дам координати, пусни ми бележка.

# 5
  • София
  • Мнения: 392
Като начало започни да правиш нещо за себе си, не се напъвай да свършиш всичко. Той така или иначе ще ти мрънка, пускай го покрай ушите си  и не се задълбочавай в разправии. Просто гледай малко снизходително на него, за да не му се ядосваш, но без да го демонстрираш. Като се погрижиш за своите желания,ще се чувстваш по-добре, а и той ще те приема по друг начин.

# 6
  • Мнения: 167
гост, не си нито луда нито некадърна аз съм го изжевяла същото   по време на майчинството  тази криза се появява   поне в 80% от семействата. Наистина за жената е много трудно. Но горе главата  аз специално всико преодолях и вече 23 години съм  все със своя мъж. Ако си от голям град , а не като мен от затънтено място  наистина можеш да потърсиш услугите на психолог. Важното е обаче първо да си отговориш на въпроса  дали все още обичаш мъжа си. Ако да  то тогава се престраши и започни да му  казваш поне веднъж на ден - обичам те. В скоро време  ще получиш и ти същия отговор.

# 7
  • Мнения: 2 401
Я тия които те пращат на психолог бързо да си запишат час при такъв.  Naughty
Мацка, не си нито едното от двете, просто имаш кофти период. Всички сме имали такива. На първо време не се връзвай на мъжа си, защото това може да го кара (и несъзнателно) да се държи така.  Помисли си малко правенето на какво ти носи радост и гледай непременно да намериш време да се занимаваш с него. Можеш да се намериш някоя книжка от типа "самоусъвършенстване", има някои, които действат доста мотивиращо... такива ми ти работи.  Не си внушавай само, че ти самата нещо не си наред. 

# 8
  • Мнения: X
При психолозите ходят хора с психични разстройства,което не ги прави автоматично луди. Това,че в България трябва тотално да си изперкал вече,за да се решиш да потърсиш съвет от психолог и може да се окаже прекалено късно,е друг въпрос. Аз също бих отишла  в някакъв момент на депресия, само не знам дали бих могла да си го позволя финансово.Не виждам нищо лошо в това.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 891
Не мисля че си луда нито глупава.Защо не поговориш с мъжа ти за тези неща.Какво ти липсва от преди,защо се е стигнало до тук.
Отидете някъде само двамата.Върнете лентата назад коагто сте били в прекрасни отношения,когато сте правили неща от който сте били щастливи...и говорете.

# 10
  • Мнения: 474
Като начало започни да правиш нещо за себе си, не се напъвай да свършиш всичко. Той така или иначе ще ти мрънка, пускай го покрай ушите си  и не се задълбочавай в разправии. Просто гледай малко снизходително на него, за да не му се ядосваш, но без да го демонстрираш. Като се погрижиш за своите желания,ще се чувстваш по-добре, а и той ще те приема по друг начин.
Сани - не се живее така.... Naughty
Питаща се - детето е едва на ~ 4 годинки - и вече си в такива настроения, като чета и преди не е било по-добре...... Я си помисли - виждаш ли се с него след 7-8 години, и ако ДА - как........

# 11
  • София
  • Мнения: 392
Мммм да, като препрочитам авторката и се замисля- може и да си права. Като се дистанцира от мъжа си, отношенията може и съвсем да охладнеят. Той едва ли тепърва ще стане нов човек. А и прекалено дълго са продължили този семеен модел,трудно ще разчупи напластената рутина...Но пък аз съм й предложила това само за начало,като си "стъпи на краката" и не се получи,поне ще има сили да го напусне, да си хване любовник или каквото там реши.

# 12
  • Мнения: 4 290
Един живот живеем. Просто... прецени какво искаш за себе си.  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 55
Мила питаща се, едва ли има семейство, което не е имало кавги...... Не си нито луда, нито глупава, просто си в криза. Преди време и аз попаднах в този омагьосан кръг ..... Изходът за мен беше да си спомня защо съм с този човек, осъзнах че го обичам такъв какъвто е, и че като се опитвам да го променям според моите представи и идеали се отдалечавам от него, и така приех го с всичките му качества и недостатъци, престанах да предявявам претенции, да се дразня, просто го обичах и нещата си дойдоха на мястото, той също спря да изисква от мен и сега нещата са ок. Двойките се отразяват в отношенията си един към друг, ако промениш своето отношение, реакцията от среща няма да закъснее. Обичай себе си и съпруга си и не му мисли много  Hug
П.П Шопинг също помага. Peace

# 14
Вчера се чувствах точно като теб, защото не мога да се отърва от мисълта че нещо в мен не е наред. В момента съм пред дилема няма да те занимавам с моите проблеми, но вместо да се чувствам желана, специална и силна аз се чувствам като употребена, сдъвкана и ненужна. Естествено това не е от вчера, мислех си само да има с кого да споделя  как се чувствам и какво искам, но няма на кой. Тогава седнах да пиша - пишех и плачех не знам колко време беше така обаче днес се чувствам нов човек макар че не съм си решила проблемите.
Успех мила и не си нито луда, нито глупава. Едно семейство дава много, но и иска много жертви и компромиси ти ще решиш как да се бориш и какво да направиш за да се чувстваш добре и в мир със себе си.
И още един път не глупава и луда, не се натоварвай излищно

Общи условия

Активация на акаунт