За майчината обич в различните страни.

  • 3 660
  • 65
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 167
Имало изследване на УНИЦЕФ ( разказаха ми, не съм го виждала и чела), в което се изследват нагласите на родителите към живота на децата им. Накарали ги да подредят приоритетите.
Българите ( колективистична култура) поставили на първо място здравето и щастието на децата си.
Западняците ( индивидуалистични култури) поставили на първите места място успеха, парите и  щастието. Аз лично не вярвам изобщо че има такова изследване, защото борави с безумни категории, но все пак  се започна един спор, по който мисля вече 2ри ден.

Българката, с която спорех каза в общи линии, че нагласата на западняка към живота на децата им е материалистична и погрешна  и че обич, внимание ( щастие)  не се измерват в пари и скъпи играчки, докато на българското дете му се дава много от точно такава чиста обич... и тн. Сетих се и за баба ми, която до последно мислеше, че американките не обичат децата си, щом ги изоставят на 18 да се блъскат в живота и дори казваше " Какви майки са тия".

Въпросът е  - може ли майките в различните страни да обичат различно децата си, да имат различна позиция за важното в живота им? В страните в които сте  как стои въпросът, какви са вашите наблюдения за приоритетното за майките западнячки  Laughing

# 1
  • Мнения: 1 294
Моето впечетление от норвежките майки, същото като от българските, обичат децата си повече от всичко на света. Друг е въпроса как го показват, дали ги глезят повече или по-малко, дали ги отглеждат до по-късно и т.н. При всяко положение натиска да се учи в университет или колеж го няма, избора го прави детето, родителите само изказват мнение. Възпитават ги така, че те сами искат да се отделят когато станат на по 18г. С 2 думи любовта и загрижеността не се изразява в отглеждане на детето в къщи докато стане на 40 и натиск за избор на една или друга професия за добро или лошо. Но от друга страна май това е все по-слабо забелязващо се явление в БГ също така.

# 2
  • Мнения: 764
Предполагам,4е лЮбовта на майката е еднаква навсякъде.Как се показва е вероятно само въпрос на култура,традиции и възможности.ИзклЮ4ения ще има също навсякъде,майки,които не оби4ат децата си,завъртат ги в пералнята или ги карат да проституират....

# 3
  • Мнения: 945
Както вече са писали, раzлична е проявата. ЛЮбовта както между мъжа и жената, така и между майка и дете е напълно еднаква

# 4
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Имало изследване на УНИЦЕФ ( разказаха ми, не съм го виждала и чела), в което се изследват нагласите на родителите към живота на децата им. Накарали ги да подредят приоритетите.
Българите ( колективистична култура) поставили на първо място здравето и щастието на децата си.
Западняците ( индивидуалистични култури) поставили на първите места място успеха, парите и  щастието. Аз лично не вярвам изобщо че има такова изследване, защото борави с безумни категории, но все пак  се започна един спор, по който мисля вече 2ри ден.

Българката, с която спорех каза в общи линии, че нагласата на западняка към живота на децата им е материалистична и погрешна  и че обич, внимание ( щастие)  не се измерват в пари и скъпи играчки, докато на българското дете му се дава много от точно такава чиста обич... и тн. Сетих се и за баба ми, която до последно мислеше, че американките не обичат децата си, щом ги изоставят на 18 да се блъскат в живота и дори казваше " Какви майки са тия".

Въпросът е  - може ли майките в различните страни да обичат различно децата си, да имат различна позиция за важното в живота им? В страните в които сте  как стои въпросът, какви са вашите наблюдения за приоритетното за майките западнячки  Laughing



Уфф, писах, писах, а форума не вървял и паузата свърШи  Confused
кратко:
не и вярвам аз на твоята позната  Laughing
не вярвам да има майка, която да не слага на първо място здравето и Щастието на децата си, но това не може да е приоритет по простата при4ина, 4е особено за първото, не можеШ да направиШ кой знае какво _ или го има, или го няма.
мисля, 4е за много от нас пе4еленето на пари е приоритет дотолкова, доколкото ти позволява да направиШ най_доброто и за децата си.

ако искам да съм съвсем леко полеми4на, бих я запитала за каква 4иста оби4 говори, като в България е масова практика децата да се гледат баби и дядовци, за да могат родителите да си направят купона (и нямам предвид от време на време)  Twisted Evil

# 5
  • Мнения: 3 880
Не виждам каква е връзката между обичта на майката и страната, в която живее newsm78 Всеки може да си говори каквото си иска, но да се твърди, че еди-къде-си майките обичат децата си повече от онези, които живеят 1000 км по- на запад ми се вижда смешно, това може да го твърди само някой, който не вижда по-далече от носа си Peace
И как пък пак българите излязоха най-обичливи и загрижени, бе Wink hahaha Въртим, сучем- от нас по-по-най няма Mr. Green

# 6
  • Мнения: 1 800
Аз също не мисля, че има връзка от коя държава е майката.
    Наблюденията ми са върху семейството на мъжа ми (американец) и някоя и друга приятелка тук. Не казвам, че всички са така, но това е моя опит Peace.

 За американците
- имали са в предвид,  да са материално осигурени първо, да имат стабилна работа и тогава идва ред на децата. Според мен това е отговорност. Не искам да обиждам никого, но не е нормално да имащ2-3 деца, да ги обичаш, но да разчиташ на чужда помощ за отглеждането им. Снахите ми и приятелките ми не са работели (или само почасово), откакто са имали първото си дете (имат по няколко). Грижат се изцяло за децата и дома. Всеки ден им помагат с домашни, водят ги на различни занимания, четат с тях, играят, общуват.  Когато най-малките тръгнат на училище, едва тогава ще работят. За тях кариерата им не е най-важното в момента.

 За "оставянето" на 18 години- според мен е супер полезно. С мъжа ми сами сме се оправяли със сметки, училище и всичко. Родителите му са ни помагали когато е трябвало, просто го няма това мама меси, тате носи (или както беше). Дава се на децата да са самостоятелни и да се учат сами да се справят с живота.
 Познавам една бг майка, със син, който още чака мама да си дойде от работа да сготви, а и някой лев да даде, не само за него а и за жена му.

Българите и децата
(не говоря за тези в чужбина)- не знам колко е на първо място, когато родителите работят по 10часа на ден,  вечер колко време и сили имат наистина да опознаят децата си, да им помогнат с домашни и пр. Впечатление ми е направило майките по кафетата с часове си лафят, децата им тичат наоколо. Това за мен не е време с детето, нито се брои чист въздух и разходка.
Както и да е, това аз съм видяла, далече съм от мисълта, че е точно така Peace

# 7
  • Мнения: 1 615
benson10, макар че никога не съм живяла и ден извън БГ, ми се струва, че твоето мнение покрива 100% и моето Simple Smile Тук представите за обич са доста сбъркани, май... Твърде много майки до такава степен се вживяват в ролята "мама знае най-добре", че забравят, че децата им не могат да живеят техния измислен живот, а искат да живеят своя собствен.

# 8
  • Мнения: 3 521
Познатите ми в Бг и в Германия си гледат децата по напълно еднакъв начин. Единствената разлика е, че тук им е по-спокойно откъм роднинско-нравоучителна-езотерична-антимагиеста-антиурочасваща намеса и не изпадат в паника, ако детето му излезе една пъпка на дупето или вдигне Т. 37,1 градуса.
Да сравняваш майчината любов по географски принцип е малоумно.

# 9
  • Мнения: 2 563
Нямам кой знае колко поглед върху американски майки, но у майките на приятелите си съм забелязвала уважение към личното пространство на порастналото дете, което според мен в България липсва. Не звънят всеки ден и не се обиждат, когато не им звъниш редовно. Не пипат лични вещи, не разпитват за клюки, не си позволяват да коментират приятели. Не се бъркат в избор на кариера и пр. Не перат, не гладят и по никакъв начин не дундуркат порастналото си дете. Това сигурно си има и лоша страна, но понеже на мен ми се иска майка ми да не ми бърка в нещата, да не коментира колко е дебел съпруга ми и да не ми пере дрехите, които й се сторили мръсни, мога само да завиждам.

А в България, бих искала да си позволя обобщението, си гледаме децата като в "Моята голяма луда гръцка сватба"  - с любов, но със задължителната щипка чувство за вина. "Ако не направиш еди кво си, значи не ме обичаш", "Аз колко съм направила за тебе, а ти сега... ", "Ох, ще остарея и няма да има кой една чаша вода да ми подаде" и т.н.

# 10
  • Мнения: 7 914
не знам колко е различна майчината обич понеже мога да говоря само за себе си т.с. как аз си обичам детето
според е много различно отношението майка-дете/ деца по отнощение на приоритети, начин на възпитание и тн... не само по геогрофски ширини, но и от майка до майка....
 Peace

# 11
  • Мнения: 3 591
задължителната щипка чувство за вина

право в десетката  Mr. Green


майчината любов си е все същата...
една позната, когато голямата и дъщеря стана на 18 започна да и иска наем, задето живее в тях. И да дели парите си които изкарва за храната, тока и т.н. у дома. При все, че семейството им си е от много богатите, а момичето работи като сервитьорка почасово, защото учи/тати плаща/.  Т.е. всичко което изкарва до стотинка отива за "наема"  и "храната".
И си обичат децата. Много и безгранично. затова искат да ги подготвят добре за трудностите(а това момиче ще наследи един ден милиони...)

# 12
  • Мнения: 934
Много съмнително ми се видя това изследване, ако изобщо има такова. И в България, и на "Запад" има родители всякакви.
Не знам защо се сетих за доста разпространеното в България мнение, че няма смисъл да се ражда по повече от едно дете (в краен случай две), защото родителите няма да могат да му осигурят всички МАТЕРИАЛНИ блага, маркови дрешки и прочее. Чувала съм го не веднъж и дваж, и нещо не ми се връзва с тезата за чистата любов.

# 13
  • Мнения: 1 550
Има доста изследвания по отношение на разликите между колективистичната и индивидуалистичната култури. Lennie, твоята позната е пообъркала понятията. Любовта към детето не се поставя под съмнение в този вид изследвания, а по скоро става въпрос за ценностна система и възпитание на децата в съответните култури.
-   Индивидуалистичните култури- Западна Европа и  Щатите- в центъра стой индивида с всичките му нужди и потребности. Това не е непременно нещо отрицателно, защото се поставя акцент върху личностното развитие, самоутвърждаване и амбиция.
-   Колективистичните култури- (България не бих я дала за типичен пример. Бившите соц. Страни също са спадали преди тук, но според мен доста се е променило по отношение на ценностна им система) Източните страни, Южно Американските страни- семейството стой централно. Тук вече става въпрос за респект, задължения и отговорности и йерархия. Всичко се прави в името на запазване на баланса в отношенията между членовете на семейството/групата.

Така че, говорейки за вид култура се има пред вид как се определят приоритети при възпитанието на децата и как съответните принципи, залегнали в основата на една култура определят ценностната система.
Едва ли ще има разлика как майките си възпитават децата в Холандия, Германия или Щатите. Живото доста си прилича в тези страни.

# 14
  • Мнения: 160
има разлика между понятията приоритети на родителите и обичта към детето. Ти можеш да го обичаш безкрайно (а това все пак да е само доколкото ти самия можеш да обичаш) и  да искаш за детето си това, което ти нямаш, което е едновременно проява на обич и четкане на собственото его, а можеш също така да обичаш детето си, но да го оставиш да се развива по свой си начин, макар и този начин да не е твоя, но пък допускаш че в крайна сметка детето не ти принадлежи, че ще живее живота си по различен начин. И в двата случая ти обичаш детето си, но избираш различни неща за него - не може да се каже че едното е проява на по-голяма обич от другото.
Също трябва да се има предвид, че при такива запитвания хората имат тенденция да отговарят по начин който е приемлив за обществото в което живеят. Едва ли се е намерил един родител, който да каже: "ами най-важното е детето ми да стане лекар/адвокат/инженер за да печели добре, да мога да покажа на всички близки колко добре съм си свършил работата като родител" но всъщност добре знаем колко е разпространен този начин на мислене.  Ние можем да казваме "здравето и щастието" но знаем дълбоко в себе си, че успеха и парите са също сред първите ни приоритети и обратното - тук хората  може да казват, че успеха и парите са централни, защото обществото така е устроено, но все повече виждам как хората търсят начини да преустроят живота си така че да прекарват повече време с децата си, да се радват на здравето си, на малките неща.

Общи условия

Активация на акаунт