Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

  • 17 850
  • 115
  •   1
Отговори
Мами, моля ви за помощ - съвет, споделен подобен опит, друго. Имам син на 16 и половина години. Още от малък (2-3 годишен), все странности - чупене на играчки, хвърляне, писъци и истерии, забиване на пирони по стените, разрушителен тип. Всичко това подплатено с висока интелигентност - рано проговори,научи се да чете и пише още в детската градина, при това сам, дори и на латиница. И в яслата, и в градината госпожите казваха, че е много по-интелигентен от всички деца, които са виждали. Като тръгна на училище, той просто нямаше какво да научи и това продължи до към 5-ти клас. Поради това до днес няма навици да чете и да пише домашни. Беше отличник до 6 клас, след това постепенно успехът му започна да пада. Междувременно, когато беше на 10 години, баща му внезапно почина. Шокът беше огромен и за двама ни. Дълго време мислех, че е под стрес от тази случка и чаках да отмине. Сега вече не мисля, че тази смърт е причина за това, което става с него. Минаха 6 години все пак.
Накратко, от миналата пролетна ваканция не е стъпил на училище. Денонощно е пред компютъра, спи по няколко часа на денонощие, главно денем. Почти не се храни, пие по 4 до 6 литра кока-кола на денонощие. Не излиза от къщи. Не контактува с приятели. Ако опитам да му говоря, чупи и троши всичко, стаята му прилича на кочина и всички предмети са нахвърляни по земята. Не ме пуска вътре. Имам чувството че ме мрази, а не знам защо. Това, че ще остане без образование, е най-малкият проблем в момента. Искам да се върне към нормалния живот и да контактува с хората, но той казва, че всички са глупави и го дразнят. Не знае как ще продължи да живее занапред и не го интересува. Не иска да получи помощ, не иска среща с психолог.
Има ли и други такива деца? Лудост ли е това? Как да постъпя? Моля, посъветвайте ме ако знаете някакъв изход. Моля ви!

# 1
  • Мнения: 3 740
Много труден въпрос поставяш...
Не знам как сте стигнали до това положение, все пак това не се случило за ден или два... Сигурно ти е много трудно сама да носиш отговорност и да вземаш решения, да се сблъскваш със странностите на характера и на възрастта на сина ти. Разбирам те. Но все пак ти си възрастният, ти определяш правилата в дома ви - харесва му или не, той е принуден да се съобразява с това, просто защото няма ресурс да се справя без теб. За мен консултацията с добър специалист в така описаната ситуация е наложителна - поне аз бих потърсила помощ. Най-напред бих потърсила помощ за себе си, защото спроред мен ти не се чувстваш уверена в преценките и решенията си, а той го чувства и това го обърква още повече. Казваш, че той не иска да говори с психолог - но ти си в състояние да поставиш неговите приоритети под условие: примерно, да му отнемеш компютъра, който очевидно е важен за него, но не е жизнена необходимост, докато не се съгласи на среща със специалист. Много е сложно наистина, непременно потърси съвет от специалист! Форумът едва ли ще ти помогне много, освен ако не намериш чрез него нужния човек.
Искрено ти желая успех.

# 2
  • Мнения: 3 161
Ужасно звучи ситуацията, която описваш. Много далече са отишли нещата. Психолог е силно необходим, на първо време за теб, за да ти помогне да намериш как да общуваш със сина си и как да вземеш нещата в свои ръце - наистина си загубила контрол над ситуацията; после заедно ще намерите как синът ти да посещава сеанси и да се върне към нормалния живот.

# 3
Благодаря ви. Аз вече няколко пъти ходя при психоаналитик. Първо исках да разбера аз дали съм нормална и къде греша. Установи се, че вината не е в мен. Явно детето е зле. Разбира се, че не се стигна до това веднага, нещата са много отдавна. Винаги съм му угаждала, което е може би моята грешка, но ми беше жал за него като го виждах такъв ту тъжен, ту гневен, ту агресивен. Тогава все още смятах, че проблемът е в липсата на баща му.
Що се отнася до това, че ще му отнема компютъра, не мога да го направя - той е животът му. Абсурдно е. Правила съм го веднъж, резултатите бяха разрушително отчайващи. По-добре не.
Все пак, има ли и други такива деца или е само моето?

# 4
  • Мнения: 2 746
Вероятно е някаква депресия, но само психолог може да каже.Само не знам как ще успееш да заведеш сина си при такъв специалист..Моите родители изживяха такова нещо с брат ми, само че без агресията.Брат ми спря да контактува с приятели, със съученици, с роднини, дори с родителите ни.Тотално се изолира от всичко.И до сега е така, а е на 38 години, живее сам.Понякога си мисля, че не го познавам, до такава степен е затворен в себе си.Така и не разбрахме каква е причината да се преобърне така живота му.Според майка ми това състояние е започнало след 8-ми клас, но какво толкова се е случило не знаем.

# 5
  • Мнения: 3 161
Виж, ходенето при психолог не е непременно, защото на някого нещо му има. Когато казвам, че ти трябва да отидеш, то е за да имаш повече увереност и ориентация как да се справиш с него; но ме изненадва, че ходиш при психоаналитик и той не реагира. Може би трябва да го смениш? Определено има нужда от професионална помощ; а ти ттрябва да намериш специалист, който е наистина добър и ще ти помогне. Не става дума за търсене на вина; това е тежка ситуация, в която и ти, и синът ти сте потърпевши и страдате. Важното е да намерите пътя към изхода на тунела, в който сте потънали.

# 6
Аз ходя на психотерапевт, а не синът ми, Емем. Той изобщо не иска да чуе за това.

# 7
  • София
  • Мнения: 2 079
Имаш нужда от сериозна консултация с психолог, а може би и с психиатър, впоследствие, колкото и странно да ти звучи. Confused
Защото от описаните за детето ти данни то има депресия, при това в много напреднал стадий.
Работата ти с психотерапевт за теб може да продължи, но отиди и на още едно мнение, за да се определи за каква депресия става дума в момента.
Но знай, че пътят за излекуването му е много бавен и труден.  Tired

# 8
  • Мнения: 24 467
Накратко- не мисля, че е "пубертет". Звучи ми твърде сериозно и различно. Не "по- добре", а ми се струва наложително да се намеси специалист.

# 9
Имаш нужда от сериозна консултация с психолог, а може би и с психиатър, впоследствие, колкото и странно да ти звучи. Confused
Защото от описаните за детето ти данни то има депресия, при това в много напреднал стадий.
Работата ти с психотерапевт за теб може да продължи, но отиди и на още едно мнение, за да се определи за каква депресия става дума в момента.
Но знай, че пътят за излекуването му е много бавен и труден.  Tired
Да. Лекарката, при която ходя е и психиатър. И двете сме наясно със ситуацията, но лошото е, че няма шанс да накарам синът ми да се срещне с нея, нито с когото и да било. Просто безизходна ситуация.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 079
medina,
Щом синът ти не иска да излезе навън - тогава заведи психологът или психиатърът у вас, за да се види с него.
Всеки добър лекар знае как да постъпи, за да се опита да говори с такова дете, като твоето.
Пристрастяването към компютъра, пиенето на толкова литри кока-кола на ден, го прави зависим. А за всеки зависим от каквото и да било има лечение - за някои по-бавно, за някои по-бързо - зависи от човека.  Tired
Дано по-бързо се стигне до някакво разрешение за теб и за детето ти!   bouquet

# 11
  • Мнения: 24 467
инка62, за миг си представи реално картинката- човекът не желае да бъде преглеждан и лекуван, нещо повече- предварително може въобще да не е попитан, а е на 16 години. Изведнъж майка му идва с някакъв, дето започва да му задава лични въпроси.
От личен опит ще ти кажа, че първото, което ще си помисли момчето, което въобще не е вече малко, е че "се опитват да го изкарат луд"- това е първата мисъл, която жегва хората при такава ситуация.
Проблемът е изключително деликатен. При подобен за себе си взех решение- първо се опитва доброволно да бъде убеден човекът, че има някакъв проблем и нужда от помощ /това никак не е лесно, обаче/, ако той твърдо не желае, а нещата са много зле си има законови начини за принудително лечение.

# 12
  • Мнения: 339
Скъпа Медина,
Моят брат беше така. Не е психично отклонение.Това е много "модерната" депресия. Ужасно е. Моят съвет е веднага да го заведеш на психиатър. Знам, че ще е много трудно да го убедиш. Но не се предавай, не го оставяй, защото той няма да се оправи от самосебе си. Даже и да се съгласи да го заведеш, после няма да иска да си пие лекарствата, а графикът им трябва да се спазва, иначе няма да има ефект.Мога от личен опит да ти кажа, че трябва да се подготвиш психически, че ще трябва да го гледаш като малко дете, което не може да се грижи за себе си. А лекуването е много продължително с подобрения и внезапни кризи, които с времето стават все по редки. Като за начало трябва да го накараш да разговаря с теб. Това с чупенето на предмети също ми е до болка познато - у нас не беше останало нищо здраво.Когато беше в криза брат ми чупеше всичко, което му беше пред погледа му.
Ако искаш пиши ми на лични, мога да ти дам телефона на психиатърката в София, която го лекува.Желая ти много сили и късмет!

# 13
Judy, той знае, че трябва да се срещне със спъциалист, но отказва. Думите му са: Не съм луд! Наистина не е луд все още, но върви натам. Категорично отказва да отиде, по простата причина, че не излиза изобщо от къщи! Когато съм в командировка му оставям пари да си купува каквото му е нужно за ядене - и така си ги намирам.

# 14
  • София
  • Мнения: 7 174
Много трудна ситуация.
Не може ли да измислиш нещо от типа да излезете някъде (нещо, което той харесва - футболен мач, концерт, някаква среща на геймъри, или просто пикник ...), и заедно с вас да дойдат да речем двама нови хора, като единият е психолог  newsm78
Като за начало само да се запознаят и после евентуално ако може да му се спечели доверието  newsm78
Не знам дали съм права, но някак си ми се струва, че може би синът ти има нужда по-скоро от мъжко присъствие, тоест да се намери лекар мъж, който някак си да се превърне постепенно в нещо като приятел на сина ти.
Дано дадат идеи хората тук.

Общи условия

Активация на акаунт