Съжалявам ако съм превела някои от стоматологичните термини не съвсем правилно, консултирах се със стоматолог, но знае ли човек. Статиите към които са препратките в текста не ги пускам, има ги на страницата ако някой се интересува.
Кърменето: Намаляване на риска от Обструктивна Апнея по време на сън
Брайън Пламер, DDS
Kansas City, Missouri
от Breastfeeding Abstracts, February 1999, Volume 18, Number 3, pp. 19-20.
Хранителните, имунологичните и емоционалните ползи от кърменето отдавна са известни. Тази статия ще обърне внимание на още една полза на кърменето, това че намалява риска от хъркане и обструктивна апнея по време на сън.
Апнеята е сериозно болестно състояние което включва способността да се диша по време на сън. Опростена дефиниция на апнеята е спирането/блокирането на въздушните пътища за поне 10 секунди в присъствието на респираторно усилие по време на сън. Апнеята обикновено се характеризира с шумно хъркане, сънливост през деня, прекъснат сън с периоди, през които не се диша, които обикновено завършват с хъркане. Други симптоми на апнеята у възрастните включват високо кръвно, сутрешни главоболия, депресия, раздразнително държане, интелектуално влошаване, лошо изпълнение на работните задължения, импотенция у мъжете и краткосрочна загуба на паметта. Симптомите у децата включват хъркане, главоболие, хиперактивност, забавяне в развитието, неспокоен сън, кошмари, нощно напикаване(1,2) и нарушения в съсредоточаването(3).
Как е свързана апнеята с кърменето? Кърменето е важно за правилното развитие на гълтателното действие на езика, правилното подреждане на зъбите, и формата на твърдото небце(4,5).
Храненето с шише, употребата на биберон и бебешки навици като прекаленото смученето на пръсти, ръка и т.н. могат да доведат до бутане на зъбите с езика и неправилна захапка. Захапката и високото небце повлияват въздушния поток през въздушните пътища и така могат да допринесат за апнеята.
Базирано на резултатите на изследване от 1973 (6) Американската Академия на Педиатричните Зъболекари отбелязва, че 89 процента от децата на възраст между 12 и 17 години имат някаква форма на нарушение на захапката, и че 16 процента от младежта има толкова силно променена и пречеща захапка, че лечението е задължително.
Тези цифри са изненадващи когато се сравнят с резултатите от моите изследвания на черепи (4) и тези на други учени (7-11) които показват че преди изобретяването на съвременното шише с биберон около 200 години назад, хората са имали много рядко нарушения или разваляне на захапката.
Лабок (12) е показал директна взаимовръзка между продължителността на кърменето и захапката, колкото по-дълго е кърмено бебето, толкова по-добра е захапката. Други автори (13-20) са показали, че храненето с шише, употребата на биберон и други навици могат да доведат до проблеми с кърменето или неправилна захапка.
Фарси (21) е показал, че колкото по-дълго е кърмено едно дете, толкова повече намаляват случаите на смукането на пръсти и биберон. Хуткранц (22) е установил, че 6.2 процента от изследваните деца хъркали всяка нощ от 4 годишна възраст и други 18 процента хъркали когато са болни. Между хъркащите, повече деца използвали биберони отколкото между нехъркащите (60 процента срещу 35 процента).
Статия публикувана през 1997 от научен екип от Станфорд занимаващ се с изучаване на съня описва формула за предсказването на апнея (23). Формулата предсказва, че индивиди с високо небце, тясна зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните (долната челюст изтеглена назад), и широки вратове, които са с наднормено тегло са с риск за апнея. Тази информация е изключително важна когато човек осъзнае, че доказателствен материал от черепи показва, че преди изобретяването на шишетата с биберон и биберона-залъгалка, високото небце, тясната зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните са били редки.
Високото небце може да повлияе захапката и дишането. То също може да стесни горната зъбна арка и да предизвика обратна захапка. Тъй като "покрива" на устата е също така "пода" на носа, всяко увеличение във височината на небцето намалява обема на носната кухина. Този намален обем може от своя страна да увеличи съпротивлението което среща въздуха когато минава през носа. Високото небце също води до стесняване на постериалната назална апертура или хоана (черепен отвор в задната част на носа).
По-малък отвор означава по-малък отвор в зоната на меките тъкани на въздушните пътища. Колкото е по-тясно началото на въздушните пътища, толкова е по-голям риска от колапс на въздушния път. Черепи от времето, когато кърменето е било всеобщо рядко имат малка постериална назална апертура. Възможно е хората да не са имали апнея изобщо преди изобретяването на бибероните.
Всичко, поставяно в устата на детето прекалено често, освен гърдата на майката, може да окаже влияние върху захапката. Влиянието се определя от много фактори, някои от които са интензитета, времетраенето и честотата.
Докато меката гърда се нагажда към формата на устата на детето, всяко твърдо нещо изисква устата да се нагажда към него (24). Освен това, по време на кърмене, езика извършва перисталтично движение под гърдата (25-27). Това движение е критично важно за правилното развитие на гълтането, подредбата на зъбите и формата на твърдото небце. (Движението на езика е също причина да се срязва къс лингвален френулум (юздичка - бел. прев.) у новороденото. Това позволява на езика да притиска гърдата и да се изработи правилното движение. Като не позволява това движение, късия френулум може да доведе до бутане на зъбите с езика и резултата да е неправилна захапка.)
Много фактори, включително наследствеността, повлияват неправилната захапка. Благодарение на съвременната медицина, бебета, които биха загинали в миналото, днес оцеляват, включително тези с рецесивни гени които могат да повлияят захапката. Други допринасящи фактори за неправилната захапка включват: междурасови бракове, разлика във размерите на устата на родителите, къса юздичка, размер на езика, на сливиците, патология, алергии, дисфункция на централната нервна система засягаща лицевите мускули, и дори диетата (7). Само тези фактори, не могат да допринесат за 89 процента неправилна захапка установена през 1973. Изглежда че бебешките навици са голям допринасящ фактор за неправилната захапка.
Здравните и икономически последствия от апнеята са изненадващи. Най-добрата превенция е кърменето и пазенето на обекти като бибероните извън устата. Тъй като черепнолицевото развитие е 90 процента завършено до 12 годишна възраст ( 28 ), ранната намеса е важна (25-39). Превенцията на апнеята е още една причина обществото, здравните застрахователни компании, и здравните работници да признават ролята на кърменето.
Превод от http://www.lalecheleague.org
Кърменето: Намаляване на риска от Обструктивна Апнея по време на сън
Брайън Пламер, DDS
Kansas City, Missouri
от Breastfeeding Abstracts, February 1999, Volume 18, Number 3, pp. 19-20.
Хранителните, имунологичните и емоционалните ползи от кърменето отдавна са известни. Тази статия ще обърне внимание на още една полза на кърменето, това че намалява риска от хъркане и обструктивна апнея по време на сън.
Апнеята е сериозно болестно състояние което включва способността да се диша по време на сън. Опростена дефиниция на апнеята е спирането/блокирането на въздушните пътища за поне 10 секунди в присъствието на респираторно усилие по време на сън. Апнеята обикновено се характеризира с шумно хъркане, сънливост през деня, прекъснат сън с периоди, през които не се диша, които обикновено завършват с хъркане. Други симптоми на апнеята у възрастните включват високо кръвно, сутрешни главоболия, депресия, раздразнително държане, интелектуално влошаване, лошо изпълнение на работните задължения, импотенция у мъжете и краткосрочна загуба на паметта. Симптомите у децата включват хъркане, главоболие, хиперактивност, забавяне в развитието, неспокоен сън, кошмари, нощно напикаване(1,2) и нарушения в съсредоточаването(3).
Как е свързана апнеята с кърменето? Кърменето е важно за правилното развитие на гълтателното действие на езика, правилното подреждане на зъбите, и формата на твърдото небце(4,5).
Храненето с шише, употребата на биберон и бебешки навици като прекаленото смученето на пръсти, ръка и т.н. могат да доведат до бутане на зъбите с езика и неправилна захапка. Захапката и високото небце повлияват въздушния поток през въздушните пътища и така могат да допринесат за апнеята.
Базирано на резултатите на изследване от 1973 (6) Американската Академия на Педиатричните Зъболекари отбелязва, че 89 процента от децата на възраст между 12 и 17 години имат някаква форма на нарушение на захапката, и че 16 процента от младежта има толкова силно променена и пречеща захапка, че лечението е задължително.
Тези цифри са изненадващи когато се сравнят с резултатите от моите изследвания на черепи (4) и тези на други учени (7-11) които показват че преди изобретяването на съвременното шише с биберон около 200 години назад, хората са имали много рядко нарушения или разваляне на захапката.
Лабок (12) е показал директна взаимовръзка между продължителността на кърменето и захапката, колкото по-дълго е кърмено бебето, толкова по-добра е захапката. Други автори (13-20) са показали, че храненето с шише, употребата на биберон и други навици могат да доведат до проблеми с кърменето или неправилна захапка.
Фарси (21) е показал, че колкото по-дълго е кърмено едно дете, толкова повече намаляват случаите на смукането на пръсти и биберон. Хуткранц (22) е установил, че 6.2 процента от изследваните деца хъркали всяка нощ от 4 годишна възраст и други 18 процента хъркали когато са болни. Между хъркащите, повече деца използвали биберони отколкото между нехъркащите (60 процента срещу 35 процента).
Статия публикувана през 1997 от научен екип от Станфорд занимаващ се с изучаване на съня описва формула за предсказването на апнея (23). Формулата предсказва, че индивиди с високо небце, тясна зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните (долната челюст изтеглена назад), и широки вратове, които са с наднормено тегло са с риск за апнея. Тази информация е изключително важна когато човек осъзнае, че доказателствен материал от черепи показва, че преди изобретяването на шишетата с биберон и биберона-залъгалка, високото небце, тясната зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните са били редки.
Високото небце може да повлияе захапката и дишането. То също може да стесни горната зъбна арка и да предизвика обратна захапка. Тъй като "покрива" на устата е също така "пода" на носа, всяко увеличение във височината на небцето намалява обема на носната кухина. Този намален обем може от своя страна да увеличи съпротивлението което среща въздуха когато минава през носа. Високото небце също води до стесняване на постериалната назална апертура или хоана (черепен отвор в задната част на носа).
По-малък отвор означава по-малък отвор в зоната на меките тъкани на въздушните пътища. Колкото е по-тясно началото на въздушните пътища, толкова е по-голям риска от колапс на въздушния път. Черепи от времето, когато кърменето е било всеобщо рядко имат малка постериална назална апертура. Възможно е хората да не са имали апнея изобщо преди изобретяването на бибероните.
Всичко, поставяно в устата на детето прекалено често, освен гърдата на майката, може да окаже влияние върху захапката. Влиянието се определя от много фактори, някои от които са интензитета, времетраенето и честотата.
Докато меката гърда се нагажда към формата на устата на детето, всяко твърдо нещо изисква устата да се нагажда към него (24). Освен това, по време на кърмене, езика извършва перисталтично движение под гърдата (25-27). Това движение е критично важно за правилното развитие на гълтането, подредбата на зъбите и формата на твърдото небце. (Движението на езика е също причина да се срязва къс лингвален френулум (юздичка - бел. прев.) у новороденото. Това позволява на езика да притиска гърдата и да се изработи правилното движение. Като не позволява това движение, късия френулум може да доведе до бутане на зъбите с езика и резултата да е неправилна захапка.)
Много фактори, включително наследствеността, повлияват неправилната захапка. Благодарение на съвременната медицина, бебета, които биха загинали в миналото, днес оцеляват, включително тези с рецесивни гени които могат да повлияят захапката. Други допринасящи фактори за неправилната захапка включват: междурасови бракове, разлика във размерите на устата на родителите, къса юздичка, размер на езика, на сливиците, патология, алергии, дисфункция на централната нервна система засягаща лицевите мускули, и дори диетата (7). Само тези фактори, не могат да допринесат за 89 процента неправилна захапка установена през 1973. Изглежда че бебешките навици са голям допринасящ фактор за неправилната захапка.
Здравните и икономически последствия от апнеята са изненадващи. Най-добрата превенция е кърменето и пазенето на обекти като бибероните извън устата. Тъй като черепнолицевото развитие е 90 процента завършено до 12 годишна възраст ( 28 ), ранната намеса е важна (25-39). Превенцията на апнеята е още една причина обществото, здравните застрахователни компании, и здравните работници да признават ролята на кърменето.
Превод от http://www.lalecheleague.org
