Не знам как да започна и защо изобщо отварям тази тема, от скоро съм регистрирана в този форум и прочетох за най-различни случки и съдби,може би точно за това пиша сега - при това разнообразие все някой е попадал в ситуация сходна с моята.
С мъжа ми сме заедно от много време,почти целия ми живот,винаги е имало проблеми,но все си мислех, че това е нормално и ще го преодолеем.Не ми се изпада в подробности на всички приключения за които ме е вкарвал,защото са мнооого.
Снощи обаче вече ми дойде в повече, човека се прибра в 2 и половина през нощта, от 10 вечерта му звъня по телефона не вдига,изкарах си акъла дали нещо не му се е случило и естествено докато не се прибра не можах да заспя - обикалях от прозорец на прозорец, като ненормална. Като чух,че се отключва вратата и ми падна пердето, отидох до вратата и започнах да викам и да го удрям (за да стане стане ясно колко нелепа беше ситуацията ще вмъкна, че аз съм около 54-55 кг.,а той 120кг.),а той на не знам колко ракии ме гледа и не може да реагира -"Какво е станало бе, ходих да свърша една работа,аз се бъхтам за това семейство, ти какво искаш?"
Казах му,че всичко е до тука да забрави за мене,че вече няма семейство и да си събира багажа.Другата седмица отивам и пускам една молба за развод.
Не мислете,че преекспонирам нещата, за да стигна до тука просто вече не издържам.
Искам обаче да попитам хора които слушат нещата отстрани,смятате ли,че прибързвам и повод ли е това за такава сериозна крачка? Много съм търпяла и не знам вече стрували си - той е на 36 г. едва ли е възможно да се промени и да си седне на гъза.Не мисля,че става дума за жена, по-скоро за пиене и приятели.
С мъжа ми сме заедно от много време,почти целия ми живот,винаги е имало проблеми,но все си мислех, че това е нормално и ще го преодолеем.Не ми се изпада в подробности на всички приключения за които ме е вкарвал,защото са мнооого.
Снощи обаче вече ми дойде в повече, човека се прибра в 2 и половина през нощта, от 10 вечерта му звъня по телефона не вдига,изкарах си акъла дали нещо не му се е случило и естествено докато не се прибра не можах да заспя - обикалях от прозорец на прозорец, като ненормална. Като чух,че се отключва вратата и ми падна пердето, отидох до вратата и започнах да викам и да го удрям (за да стане стане ясно колко нелепа беше ситуацията ще вмъкна, че аз съм около 54-55 кг.,а той 120кг.),а той на не знам колко ракии ме гледа и не може да реагира -"Какво е станало бе, ходих да свърша една работа,аз се бъхтам за това семейство, ти какво искаш?"
Казах му,че всичко е до тука да забрави за мене,че вече няма семейство и да си събира багажа.Другата седмица отивам и пускам една молба за развод.
Не мислете,че преекспонирам нещата, за да стигна до тука просто вече не издържам.
Искам обаче да попитам хора които слушат нещата отстрани,смятате ли,че прибързвам и повод ли е това за такава сериозна крачка? Много съм търпяла и не знам вече стрували си - той е на 36 г. едва ли е възможно да се промени и да си седне на гъза.Не мисля,че става дума за жена, по-скоро за пиене и приятели.
