какво да мисля за себе си*Б*

  • 3 623
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 123
здравейте момичета,
доста време не писах нищо тук...защото някак не ми идваше отвътре, не можех да намеря точните думи за да ви опиша как се чувствам и за да ви помоля за подкрепа и съвет.
Сигурна съм, че не съм първата нито последната жена, задаваща си почти шепнейки и само наум въпроса: Ами ако аз никога повече... не забременея?
Предния месец изпълних указанията от зачатие - ову-тестове, до 12 ден през ден, после всеки ден,лежах,опитах се и успях да съобразя навиците си с мечтаното зачеване... Мензисът ми дойде като по часовник- на 28-мия ден. Не се пазя с приятеля си от януари, което означава, че съвсем скоро ще станат 6 месеца... а нали навсякъде пише, че ако всичко ти е наред, а моите прегледи показват това до 6тия месец трябва да се забременее....Имам един аборт преди 4 години. Тогава забременях от едно единствено непазене!!!
Приятелят ми не скри разочарованието си, но за разлика от мен е оптимистично настроен и липсата на положителен резултат го мотивира повече.
Аз, момичета, не съм в депресия /чак сама си се чудя/, но не  мога да ви опиша какво свърталище на тайни страхове е в душата ми. Само като си помисля за чувството след още 28 дни и направо Cry Не знам вече откъде да намеря сили, за да продължа с целенасочените опити, но още по-трудно ми е да намеря сили, за да приема поредното разочарование. Какво не правя както трябва?Не искам създаването на детенце да се превърне в борбата на живота ми /ако се наложи/; страх ме е, че просто нямама сили за това, а това е така, защото дълбоко в себе си съм убедена, че е изцяло божа работа...и не зависи от мен или от лекари... Не знам и какво да направя за да не започна постепенно и без да искам, да се самовъзприемам за "дефектна".....................
Освен вас и любимият - никой  около мен не знае за силното ми желание и опитите за бебе.
Затова ви моля, да ме извините за дългото излияние, /но на мъжете като на по-слаб пол - това трябва да им се спестява Wink /
П.П Само да уточня, че си иначе живея пълноценно - работя, пътувам, грижа се за външния си вид, преобзавеждам жилището си, спортувам, срещам се с приятели,пазарувам си разни хубави неща и мечтая.Т.е. не съм се предала, но проблемът си стои, не като фикс идея, но като черна сянка

Последна редакция: вт, 31 май 2005, 17:17 от Morena

# 1
  • Мнения: 6 991
Ох,Иринии,добре,че се обади,вече бях почнала да се притеснявам къде изчезна.Аз не съм много наясно с всичките му биологически фактори,моменти на уцелване и т.н.,но ми се струва,че психиката играе много важна роля.Именно това,че ти е фикс идея, може да ти попречи.Понякога силното желание  не стимулира,а напротив...Така че се успокой,зарежи ову-тестове,зарежи температури и просто прави любов с човека,когото обичаш,както ви харесва ...Поне на мен това ми идва на ум,но аз не съм най-вещата тук със съветите Mr. Green Радвам се,че се обади!Успех по-нататък  Grinning

# 2
  • Мнения: 7 107
Ири, според мен си съвсем нормална щом  анализираш ситуацията. Само че до момента става въпрос за 3 месеца, а не за 6. Стресираш организма си и той реагира.
И не винаги причината е у жената.
Не мисли винаги и на всяка цена за непреодолимото си желание за бебишонче в момента. Излизай сред природата, има доста красиви места около София, и въобще в България. Срещай се с хора с различни възгледи и различни проблеми. Пробвай "ефекта на гъбата" - предавай и приемай. Преди време с група приятели го измислихме този ефект (направо казано си го кръстихме), защото гъбата попиваше още и още приятели, като им претопяваше проблемите и страховете. Не става въпрос за секта, споко. Бяхме просто банда от алкохолни и безалкохолни приятели, които си киснехме в едно мъничко заведение. И не брой дни и ову-та. Бебето само ще реши кога да се загнезди в теб. Щом няма причини за обратното. А след време ще се чудиш сама на себе си защо си реагирала така.
Накрая - премини на вълна от спокойствие и силна храна в добра компания. Не се самоизолирай.
И наистина последно - поглези се и си купи нещо за себе си. Тази терапия вади от особени настроения и е доказана.

# 3
  • Мнения: 2 494
Миличка, няма какво да мислиш за себе си, тук всеки си го мисли, или го е мислил....но трябва да вярваш, че Господ ще те дари с бебенце, искрено да вярваш и то ще се случи! Знам че понякога е адски трудно, но се опитвай. И понякога е необходимо да чакаш доста време, незнам защо е така......
Много целувки! Сигурна съм , че много скоро ще имаш положителни новини!

# 4
  • София
  • Мнения: 4 273
Миличка, Иринии, разбирам напълно какво чувстваш! И аз първия път забременях много лесно, а сега чакам вече цяла година и то без проблеми от моя страна или на мъжа ми. Но не губя надежда, че ще имам дете. И ти ще имаш! Вярвай в това! Изглежда, че сега, колкото повече го желаем, по-бавно става. Само не стигай дотам да мислиш непрекъснато за това! Радвай се на детенцето си, не пропускай хубавите мигове! Сигурна съм, че скоро ще се похвалиш!

# 5
  • Мнения: 2 825
Хей Ирини, я по спокойно мила...какви са тези мисли, горе главата и никакво от4аяние и никакви 4ерни мисли. А и ако наистина опитвате от януари това са само 3 месеца, а не 6. Я горе глават, 4е  #Sniper  #2gunfire  3 месеца са нищо време, а и сега запо4ва сезона на бебетата Simple Smile

# 6
  • Мнения: 1 329
Ирини,
не се самоизмъчвай и самообвинявай. Като всяка жена и ти искаш да станеш майка.
Само за пример ще ти посоча моя случай - ние не се пазим от Август 2003 г. Е, и аз си мислех, че ще стане сле 2-3 месеца, но уви.  Cry Мина 2 месец, минаха 6 месеца, мина 1 година и повече, но продължавам да не се отчайвам и да си мисля, че бебето само избира кога да дойде при нас. Може би момента не е подходящ, може би аз прекалено се вманиачавам или може би както е рекъл Господ!
Не се отчайвай, а бъди силна и приеми, че тези ''свободни '' дни са ти дадени, за да се самоопознаеш като характер, да се наслаждаваш на свобоното си време, на любимия, на хората около теб ....
После нищо няма да бъде същото! Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 856
Мила Ирини,

Мисля, че всеки, който иска бебе така силно, както ние го искаме, и го очаква по-далго отколкото е предполагал (пък било то и само 3-4 месеца) преживява такъв момент на разочарование, съмнение и страх. Убедена съм също така, че при много от нас проблемът е в самите нас - неволно си поставяме срокове и изпадаме в ужас, че и този месец не се е получило. Това ни натоварва допълнително и ни отдалечава още повече от мечтата ни. Не се оставяй на тези настоения, избягай от сянката, която те преследва. Отдай се на неща, които обичаш и ти доставят удоволствие и най-важното не превръщай бебето във фиксидея. Може би е добре да зарежеш всички тестове и термометри и да се наслаждаваш  на всеки момент прекаран с любимия човек. И както много мами, които вече са извървели този път,  казват - мечтата ни ще се сбъдне, когато най-малко го очакваме. Вярвай в това!

# 8
  • Мнения: 922
О, Ирини, колко ми е познато това чувство...
И ние така спазвахме всякакви предписания и какви ли още не дивотии... шест месеца
ама накрая рекох "майната му" на всички научни методи...
Почнахме да правим секс всеки ден без никакви ограничения или предписания и то взе, че чудото стана...
Надявам се кризата ти бързо да отмине..
Поздрави, миличка

# 9
  • Мнения: 7 718
Ирини, вярвай и ще успееш. Сигурна съм.

# 10
  • Мнения: 9 063
От всичко прочетено дотук съм стигнала до един извод-това си е Божа работа...

# 11
  • София-Лозен
  • Мнения: 621
Ирини, Злато  People Angel  People Angel моля те отърси се от натрапчивата идея за бебок. Не бива да мислиш, че трябва на всяка цена да стане, сега точно сега и веднага. Всички тук бихме искали да си пожелаем дете и след един месец вече да се хвалим с двте чертички, но уви не става така. Господ си знае работата. Абсолютно подкрепям всички постинги на момичетата преди мен, виждаш ли всички те съветват да зарежеш всякакви видове измервания и графики. Обачай съпруга си и наистина, наслаждавайте се на любовта между вас. Всичко ще се подреди, в живота си човек е длъжен да се научи да чака, да чака много дълго, сда чака по-кратко, зависи от ситуацията. Винаги си писала толкова мили и обнадеждаващи неща, обърни следващата страница и живей, живей без да се притесняваш всеки месец и да чакаш.Просто спри да чакаш. Така ще ти е по-лесно.
 Praynig  Praynig  Praynig се за теб и много те целувам!!!!


 Hug  Hug  Hug
 newsm51  smile3525  newsm51  smile3525

# 12
  • Мнения: 106
Какво да мислиш за себе си ли, че си едно прекрасно момиче, което е готово вече да стане мама и в момента когато това се случи (а аз стискам палци това да е възможно най-скоро) ще бъдеш най-добрата и любвеобвилна мама.
Както сама казваш явно е божа работа и нещата не стават собразно предначертаните ни планове, но ... пък ще станат , вярвам в това.
Хубаво е че си запазила доброто си настроение и се оптиваш да подтискаш черните мисли, защото колкото и егоистично да звучи тук на всички ни е приятно да четем позитивните ти и окуражителни думи.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 21 581
Ирини , недей така бре девойче !
Аз миналия месец мерех БТ и првехме секс независимо от тепературата продсто когато ни е кеф . Нали меря от 5 месеца та бях убедена ( е не 100% разбира се ) , че ову то ми ще е към 17 ден . Така се падаше , понеже бях забелязала , че се редуват ову на 13-14 ден , а следващия път 17ден .
Та мерех БТ просто информативно .  След като ФФ ми отчете овуто ( и си я усетих ) се оказа че е не на 17 ти ден , а на 13 и бяхме уцелили дните  Sign Exclamation .
Обаче нали бях решила да не мисля , ама в същото време това , че сме уцелили момента , накара подсъзнанието ми ( или каквото и да е там ) да ми изфабрикува такива симптоми , дето друг път нямах . А в същото време не вярвах , че е станало . Закъсня ми - трябваше да ми дойде на 13ти ден след ову -то , а дойде на 17тия . Както и октомври , когато бях забременяла , но този път имах  два отрицателни теста на 13ти и 15 ти ден .
За 2 -3 дни как се мразех ако знаеш.... Banghead  , как се плюх и критикувах  #Cussing out  за това , че с вманиачаването си  , си докарах това на главата ....... и се отвратих .. Sick и си мисля , че наистина стигнах дъното .
А погледнато реално имам 5 месеца опити , но от година живея с тази мисъл и усещах , че ми действа зле . Пожелах да си върна ежедневието от преди тази 1 година .
Сега не меря БТ , не правя тестове за ову ( отложила съм ги за по нататък ) , махала съм лентичкта ми за да не ми припомня кой ден е ( от цикъла ) , не се сещам за ФФ ( а преди това беше първата ми работа да вляза  там  , за да си отбележа БТ  Sign Exclamation  ) !
Определено не се възприемам като бебеправеща !  Grinning
Зная , че ще стане , когато му дойде времето и това е !

Разказах ти , с надеждата да ти помгна по някакъв начин . Може би като усетиш , че не си само ти така , не знам  Rolling Eyes  .... , но наистина постарай се да се отърсиш от мислите , които те натоварват , защото виждам , че другото го правиш ! Разбира се нямам в предвид , че е лесно , но става !

Прегръщам те  Heart Eyes !  И успех !

# 14
  • Мнения: 2 123
Само ще доуточня, че вниманието ми е фиксирано не толкова върху наистина голямото желание за бебе, колкото върху въпроса дали ми няма нещо....Благодаря  ви за подкрепата и съветите.Определено ще се оправя.С вас винаги ми е било по-леко.
 Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт