чуство за вина

  • 1 491
  • 12
  •   1
Отговори
Не знам да ли ви се е случвало да изпитвате чувство за вина за това ,че майка ви е болна.Майка ми е на 59 години и от 13години е все болна.Точно толкова колкото съм женена.От момента в който реших да направя тази крачка в живота си/да сключа брак/,тя е все болна.Откриха и диабет, получи инсулт,лекуваха я от гуша.,и все неща които се случваха след като мъжът ми дойде в нас да живее.Сега отново е  болница,вдигна захарта.И ако се наложи да и се бие инсулин по 3 на ден ,не знам какво ще се прави ще трябва да напусне някой работа.Имам сестра ,която живее отделно ,и цялата тежест пада на мен.И отново чувството за вина ,че не мога да отделям достатъчно време за семейството си.Майка ми е тежък характер ,много властна и инатлива жена.Трудно може някой да и угоди.Просто не знам как да си избия това мъчително чувство.Непрекъснато е едно охкане и всекидневно умиране.Реших ме с мъжът ми да се отделим и отново ,словоизлияния от рода:Ами аз как ще разбера кога се е прибрало детето/дъщеря ми/,тя трябва да ми се обади че е в къщи. и все от този род неща,свързани с това тя да е спокойна,без да мисли че по този начин натоварва другите.Не знам какво да сторя ,знам че е болна жена ,но аз вече не издържам психически,от това да ме контролира  и да ме кара да се чувствам виновна.

# 1
  • София
  • Мнения: 161
хващай си багажа и се спасявай докато ти не се разболееш покрай нея!  Crossing Arms такива хора не се променят и спокойно колкото и да се вайка няма да умре ако се изнесете ПАЗИ СИ МЪЖА И СЕМЕЙСТВОТО, че току виж му писнало от тъщата и.............. успех   bouquet

# 2
  • Мнения: 950
Мисля че на първо място трябва да е семейството ти ,а после грижата за родителите ,чувството за вина няма да ти помогне ,това е малко егоистично от страна на майка ти и така да те обсебва може би трябва да й поговориш ,че очакваш от нея да се държи като зрял човек едва ли ще е щастлива ако развали твоето щастие или ти създаде проблеми с мъжа ти ,няма да й олекне от това .
Намери начин да се дистанцираш малко .

# 3
  • Мнения: 1 519
И моята майка взе да умира и да "вдига захарта" откакто разбра , че не може да ми контролира живота, преди много се вързвах и се чувствах виновна, но сега си имам свое семейство и дете и те са ми приоритет. Сега осъзнавам, колко много ме е манипулирала. Отделете се и ако може не се чувайте всеки ден, освен ако не искаш ти да се съсипеш. Да знаеш, че тя няма да се промени.

# 4
  • Мнения: 804
Тези теми нещо зачестиха.
Найда, нормално е жена на 59 да боледува, кога повече кога по-малко. Както се казва - за всяко нещо си има време. Не познавам проблемите на майка ти, но знам че има една определена категория хора, които направо си умират да обикалят болниците и драматично да травмират близките си.
Не виждам причина ти да чувстваш вина нито считам, че живота на семейството ти трябва да се подчини на майчините ти болежки. Без да изпитваш каквото и да било угризение се грижи за семейството си и се изнасяйте колкото може по-скоро.
Като живееш с нея и слушаш непрестанните й оплаквания тя със сигурност няма да стане по-здрава, но ти определено ще луднеш.

# 5
  • Мнения: 141
имам познат,който подари живота си на мама.Ве4е е на 55г.,мама по4ина,но неговия живо отиди по дяволите.Гледай си семейството-не казвам да не поглеждаш майка си,но вси4ко трябва да има граници.А в крайна сметка имаш и сестра-нека се погрижи и тя за майка си

# 6
  • София
  • Мнения: 18 679
Айде стига бе, някой ще напусне работа, приятелката ми си бие инсулина самичка от 7 годишна по 4 пъти дневно!!! Глезотии Crossing Arms
Изнасяй се! Аз по начало не разбирам как се навивате да живеете с родителите/свекърите си за толкова дълго...

# 7
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Тези,които най-често говорят за умиране,живеят най-дълго искам да ти кажа.Баба ми се отнася по същия начин с майка ми,постоянно мърморене,викане,охкане,пъшкане,не знам какво е това нейно търпение,аз едва я издържам 5 мин.Дистанцирай се,защото колкото повече и обръщаш внимание,толкова повече ще ти се качи на главата.Кажи и,че имаш семейство и трябва да им обръщаш внимание,естествено е,че ако има нужда от нещо,ще се отзовеш,но не и да се превръщаш в прислужница и болногледачка.

# 8
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Като живееш с нея и слушаш непрестанните й оплаквания тя със сигурност няма да стане по-здрава, но ти определено ще луднеш.
Peace Peace Peace

# 9
  • Мнения: 132
Тези,които най-често говорят за умиране,живеят най-дълго искам да ти кажа.Баба ми се отнася по същия начин с майка ми,постоянно мърморене,викане,охкане,пъшкане,не знам какво е това нейно търпение,аз едва я издържам 5 мин.Дистанцирай се,защото колкото повече и обръщаш внимание,толкова повече ще ти се качи на главата.Кажи и,че имаш семейство и трябва да им обръщаш внимание,естествено е,че ако има нужда от нещо,ще се отзовеш,но не и да се превръщаш в прислужница и болногледачка.

И аз мисля така.Поддържам мнението,защото и аз съм в подобно положение.

# 10
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Отделете се от нея, ходи да я виждаш, но в никой случай не се оставяй да контролира живота ти!
Уважавай я, обичай я, ходи и на гости и дотук  Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 274
Боже, все едно аз съм го писала.....ужс. С тая разлика, че живеем отделно, а сестра ми се пече на "огъня". Съвет: Наистина се дистанцирай и й покажи, че вече не си на 15, а голяма жена със собствено семейство. Аз на това му викам "здравословна доза егоизъм".

# 12
  • Мнения: 14
Чувството на вина все ще си е там. Ако направиш важната крачка за второ късане на пъпната връв, поне ще си свободна да живееш своя живот. Нищо чудно след време майка ти да оздравее, но не разчитай много на това.
Понякога желанието на майката да властва над рожбата си придобива действително чудовищни размери.
Спасявай онова, което е останало.

Общи условия

Активация на акаунт