Аз съм на 25 имам прекрасно детенце на 4г., чудесен приятел, с когото сме минали заедно през много трудности, докато получим това, което сме искали - дом,добри доходи и тн., обичайните човешки неща, които дават малко сигурност в живота.
Имам чувството, че идва краят на нашата 8 годишна приказка и ако е така вината ще си е изцяло моя.Преди година и половина, като на шега започнах скайп любов с един арабин.Всъщност ... просто си говорехме и аз като че ли започнах да се влюбвам в него.Обаче всичко това продължи към месец и след това...просто не се получи.Имам в предвид - той се върна в училище(студент), пишехме си дълги писма и смси, обаче лека полека след месец и нещо просто нещата спряха.
Една вечер преди около 2 месеца, както си говорех с приятелка в скайп и се разбирахме за уикенда, и хоп - Аби се появи отново.И всичко се започна отново.Започнах да дебна кога приятелят ми е заспал и да вися пред компютъра по цяла нощ.Говорехме, говорехме, говорехме и винаги имаше какво още да си кажем.Той ми каза, че никога не е спрял да си мисли за мен и всъщност миналата година е спрял всякакъв контакт с мен, защото е бил много изплашен от собствените си чувства.Извини ми се досега хиляди пъти,помоли ме да му простя за това, че е спрял да ми пише и тн и тн и тн...Все още се държа малко резервирано с него, но усещам, че скоро ще се предам.Преди седмица - две ми предложи брак и съвсем ме обърка.''Запозна''ме с приятелите си, с майка си и сестра си.ПОстоянно ми говори, че ще обърне света само и само да се съглася да бъда с него, да съм майка на децата му и разни такива работи.Ужасно съм объркана.Каза ми, че ако трябва ще ме чака цял живот да реша какво искам.Не можел да живее вече така,искал само мен в живота си и такива разни приказки.Аби е изключително привлекателен, от разговорите ни знам че е и много стойностна личност.От него има излъчване на чистота, като от малко дете, а е на 27.Вече в главата ми се върти все по често мисълта да си взема детето и да заминем за Тунис Работата ми е такава, че няма никакъв проблем да съм където си искам по света и да си работя и да си получавам парите по банков път.Въобще от материална гледна точка нямам никъкви притеснения.Чудя се обаче дали си заслужава да зарежа всичко и да тръгна към някой непознат
Не знам какво да правя.ТОлкова съм объркана.Сърцето ми крещи с всичка сила ''Обичам те'', а разумът ми обратното ''Ти нормална ли си - даже не го познаваш лично!''ПОлудявам.Чувствам се(в момента)като тийнеджърка преди първа среща
Какво да правя?Да следвам сърцето си или разума?
Не знам как да кажа и на приятеля ми, евентуално, че всичко е приключило между нас, а и не знам дали си заслужава това да се случва Приятелят ми е чудесен човек,винаги е бил до мен и винаги ме е подкрепял каквото и да правя.Въпре в себе си мисля, че още го обичам, а външно ми е трудно дори да го целуна
Не знам какво да правя.Моля помогнете със съвет