Детето слуша баща си, а мене НЕ ...

  • 652
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 129
 Sad  Ох и преди съм мислела да пиша по въпроса, но все не намирам време. Имам чудесно детенце на 2 години и нещо, много е енергичен, буден, любопитен, въобще не е заспал и апатичен, но много ми тежи, че доста пъти не ме слуша. Той е 24 часа на моите грижи, баща му работи много, но хубавото поне е, че кабинета му е в къщи (малкия разбира се само по изключение му се позволява да влиза там  Crazy). От време на време през деня може и баща му да го поеме, но максимум за по половин час. През останалото време часове наред е с мен - готвене, чистене, миене, всичко правя с детето около мен.
Под непослушание имам предвид, че много пъти като си навие нещо, за което аз трябва да го възспра по една или друга причина  - опасност, ще се нарани, ще счупи и т.н. - и като му кажа дума или дори и като му извикам, обикновено не иска да слуша, зависи до колко си е навило. Много пъти почва да се тръшка и да плаче, да се дере, опитва се да се наложи. И аз обикновено или му отклонявам вниманието, или отивам и го взимам от опасното място, и т.н., за да го предпазя да не стане беля. Някак си понеже с думи не съм ефективна и прибягвам до това да действам физически, да го издърпам, да го махна от там. Но само с думи рядко се получава да ме послуша. При много опасни ситуации поне ме слуша де, явно усеща, че нещата отиват на зле.
Докато в подобен случай, когато аз не се справям,  баща му с няколко думи може да го спре и да го кротне, просто детето има респект от него. Според мъжът ми няма нужната категоричност и строгост в гласът ми, затова така се получавало. Кара ми се, че го разглезвам, че не го държа изкъсо, не иска да му позволявам въобще да се тръшка. И истината е, че той на мое място би се справял с тези неща. Иначе той не е човек, който да предпочита някакво заспало дете, но напротив, иска детето да е динамично, но да слуша родителите си. Иначе от време на време го е наказвал, но не с гняв, а с по някой шамар по дупето, ако е прекалявало много, но по-рядко, основно като не слуша му говори строго, но без да му крещи.
Не знам, много ми тежи това, че не ме слуша, няма да крия и че ситуацията е очевАдна и за околните (ние сме с доста социални контакти) и че това не ми е безразлично. Принципно някакви оправдания в своя полза мога да намеря (много съм изморена, в напредваща втора бременност -  7м., не мога нон стоп за всяко действие да го държа изкъсо понеже е по цял ден на моите грижи, домакинствам съвсем сама, някой път рискувам - примерно оставям го да разглежда някоя наша книга с риск да я смачка, за да мога за 5 минути да отдъхна и да свърша нещо, мъжът ми обаче не би го оставил да я разглежда, другото е, и че напоследък много малко излизаме, студено е, а и с този големия корем..., и то се чуди какво да прави), ама за съжаление такива оправдания няма да помогнат да го възпитавам това дете по-добре, така че най-добре да спра дотук... Боя се, че мога да го "изпусна" детето от малко, и да не го науча да респектира думата ми ...

Моля ви, майки на дечица на подобна възраст, когато вече не са бебета, но все още не са и никак самостоятелни, тоест са в преходна възраст, споделете как се справяте, слушат ли ви, има ли разлика в послушанието им към вас и към бащите им. Как ги учите да слушат думата ви?

Иначе разбира се за неща, които са му интересни ме слуша и то много - дай това, хвърли онова на боклука, качи се на столчето за ядене в кухнята, хайде да те обличам да излизане, върни книгата на място, събери монетите от пода. Но за неща, които са против волята му - трудно ... Sad Confused

# 1
  • малкия йеросалим
  • Мнения: 845
здравей.и аз съм в твоята ситуация.,но с разликата ,че не съм бременна с второ Grinning кики е почти на две години и си доста палава.интересното е ,че навън се кротва,но вкъщи е като тайфун.аз се грижа сама за нея,с изключение на някои час гледане от свеки и то не всеки ден.в времето без нея гледам да свърша на спокойствие домашната работа.мъжът ми работи на смени и то работа която е доста отговорна.наистина интересното е ,че колкото и да обяснявам,креща или пошляпквам резултат няма.а баща й само като каже веднъж всичко се изпълнява.независимо ,че точно той е този който я лигави повече.обяснявам си ,че децата просто са привикнали към нашите крясъци и слушат повече хората ,който виждат по рядко.на мен също ми се прави забележка ,че с крясъци няма да постигна нищо,но понякога не ми издържат нервите Embarassed

# 2
  • Мнения: 4 668
Моят син е доста палав  Laughing
Баща му много си играе и се занимава с него . Аз съм по - гадната - мия ръце, зъби , настоявам да се подредят играчките , не позволявам да се търкаля по земята , когато сме навън ...
И наистина слуша повече баща си . По - скоро , много върши работа баща му като му се разсърди  Laughing Тогава става много кротък . Аз също си изпускам нервите ... баща му е в пъти по - търпелив от мен ...

# 3
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
При мен ситуацията е различна, но все пак въпроса за респекта е същия. Моето дете винаги е било от кротичките. Тези които си седят и си играят с играчките и само от време на време поглеждат дали има някой вкъщи. От април месец го гледа баба му през деня. Според нея той е едно ангелче, което изпълнява всичко и е супер послушен. Това наистина е така. Аз го виждам като ходя да си го прибирам. Той си играе, тя му казва... "Пепи хайде да папкаме" и той я чака пред масата. И с всичко е така. Ама ела да видиш вкъщи... със зор сяда да яде. Не че е злояд, но защо пък трябва точно сега да се яде. Със заспиването не ми се говори. Гоним се из цялата къща. Ако нещо не му дам или му се скарам ляга на земята и почва да пищи от яд. Иначе пак си е кротък и си играе, но някак все едно на пук ми прави когато нещо му забраня. Мислех че ще отмине и е период на бунтарство, но той продължава. Като гледам при всеки има нещо такова. Явно някак си изграждат респект децата от определени хора.

# 4
  • Мнения: 129
Явно някак си изграждат респект децата от определени хора.

Ами не знам, странното е, че нашият други хора също не слуша, вкл. баби и дядовци. Само баща си, и доколкото се получи и мен някой път. Не е чак толкова непослушен, че да не успявам да се справям сама с хранене, преобличане, приспиване, къпане, т.е. с рутинните неща в някакви нормални граници, но основно през останалото време когато иска с нещо да се занимава стават тези проблеми с тръшкането и неслушането.
Ще е интересно някоя "справяща се" майка с това да озаптява по-буйно детенце, да каже как го прави  Peace

Общи условия

Активация на акаунт