в понеделник дофтор каза тежката дума. И това ни е диагнозата. Не съм сигурна как се превежда на български. Който не го е изпитал, той не знае за какво става въпрос.
Само, че сега се хващам, че паранояствам. Бебе спи в своята си стая откакто е на 5 месеца. Друг вариант не вървеше, защото спи като мишка и чува най-малкият шум. Събуди ли се, трае минимум 2 часа докато пак каталяса и заспи. Всичко чудесно, но сега ме хвана шубето да не се задуши и аз да не чуя. Когато получи първия пристъп беше доста шумно, та няма как да не се събуди човек. Ама сега ме е страх да не би да не се закашля и просто да не му стигне въздуха. Сега спя при него. И не смея цяла нощ да се обърна на другата страна, защото въшката веднага надига главичка и като ме види, става да ме гуши. Няма лошо, ама тази нощ се гушихме от 2 до 5 часа и сега гледам като теле.
Тея дето имат опит, дайте акъл! Преувеличавам ли? Ваш'те въшки отделно ли спят? Как се справяте с проблема или само в нашия край на света внасят такива параноя? Позачетох разни немски сайтове и форуми и ми се изправи косата... На една девойка бебето, както й седяло в краката, така посиняло. Брррррр... Отивам да чукна на дърво