Моля ви,не ме съдете!Наистина не искам да се чувствам така,мразя се,но...Днес разбрах,че съм бременна-беше голям шок!Уж се пазехме,уж...Имаме момичеце на година и половина,искахме второ дете,но не толкова скоро!Знам,звучи ужасно.Има жени,които мечтаят денонощно за това,живеят за същия този тест,който днес аз видях.Още повече,че сме искали второ.Но плаках цял ден Разбира се,ще обичам детенцето,чувствам се като предател,като ужасна майка.Но толкова много обичам дъщеря си,толкова много ми харесваше да сме трима и да живеем за нея.А сега...как ще се справя с тази малка разлика?Ще обичам ли това детенце колкото нея?Как така се случи толкова рано!Няма кой да ми помага,а първата ми бременност беше с най-ужасното повръщане на света,обезводняване,всички екстри.Страх ме е.Дори ме е страх,че нашето малко семейство няма да е като преди.Глупаво е,нали?Просто се надявам,че ще има и друг преминал през това и ще ме разбере.Не мога да си обясня защо не се радвам!Ужасно,ужасно съм тъжна и се чувствам безкрайно виновна.Защото Бог ми е направил подарък,а аз реагирам неадекватно.Искаше ми се да се порадваме изцяло на дъщеря ни по-дълго.Не се чувствам готова за второ дете.Изобщо.И едновременно се моля да е живо и здраво.Не съм много в ред,а?Искам си детенцето!Ще го обичам и закрилям.Но не мога да се отърва от гадната мисъл ''не му беше сега времето''.И не мога да спра да се чувствам отчаяна,отчаяна,отчаяна.Защо?