моля ви,помогнете ми да се справя

  • 3 266
  • 65
  •   1
Отговори
Мамчета,аз съм дългогодишен потребител,но не исках да се разбира коя съм.Не разбрах как да вляза като гост Sick
Моля ви,не ме съдете!Наистина не искам да се чувствам така,мразя се,но...Днес разбрах,че съм бременна-беше голям шок!Уж се пазехме,уж...Имаме момичеце на година и половина,искахме второ дете,но не толкова скоро!Знам,звучи ужасно.Има жени,които мечтаят денонощно за това,живеят за същия този тест,който днес аз видях.Още повече,че сме искали второ.Но плаках цял ден SadРазбира се,ще обичам детенцето,чувствам се като предател,като ужасна майка.Но толкова много обичам дъщеря си,толкова много ми харесваше да сме трима и да живеем за нея.А сега...как ще се справя с тази малка разлика?Ще обичам ли това детенце колкото нея?Как така се случи толкова рано!Няма кой да ми помага,а първата ми бременност беше с най-ужасното повръщане на света,обезводняване,всички екстри.Страх ме е.Дори ме е страх,че нашето малко семейство няма да е като преди.Глупаво е,нали?Просто се надявам,че ще има и друг преминал през това и ще ме разбере.Не мога да си обясня защо не се радвам!Ужасно,ужасно съм тъжна и се чувствам безкрайно виновна.Защото Бог ми е направил подарък,а аз реагирам неадекватно.Искаше ми се да се порадваме изцяло на дъщеря ни по-дълго.Не се чувствам готова за второ дете.Изобщо.И едновременно се моля да е живо и здраво.Не съм много в ред,а?Искам си детенцето!Ще го обичам и закрилям.Но не мога да се отърва от гадната мисъл ''не му беше сега времето''.И не мога да спра да се чувствам отчаяна,отчаяна,отчаяна.Защо?

# 1
  • Мнения: 5 940
Спокойно. Щастлива си с момиченцето си, нали? Представи си същото щастие по две. Пък и помисли за нея колко ще е хубаво да има братче или сестриче. Никога две бременности не са идентични, тази може да е прекрасна. Просто не е минало достатъчно време от теста, още си шокирана, ще мине. Напълно те разбирам, макар и да не ми се е случвало.
Не бъди егоистична, мисли за щастието на малката, тя ще се радва да има другарче в детските игри. Със сестра ми сме породени, тя е най-добрият ми приятел и винаги е било така.

# 2
  • Мнения: 6 607
Сигурно и аз бих се чувствала объркана на твое място/то не е късно да ми се случи /
Не можеш да си сигурна ,че не му е сега времето.
Лека бременност и дано отчаянието бързо да премине в щастливо очакване  Hug

Последна редакция: чт, 29 ное 2007, 08:04 от Iliana _

# 3
  • Мнения: 1 896
Нормално е.Все още си в емоционален стрес от новината.
Дай си малко време да подредиш мислите си и да приемеш това, което те очаква.
Сигурна съм, че след ден-два ще ти се иска да подскачаш от щастие.  bouquet

# 4
  • Мнения: 478
Моят съвет е също да си дадеш време. Аз бях така шокирана и объркана с първата бременност. Беше планирана, но стана от първия път, а аз си мислех, че след около година. Не бях готова исках да имаме още време със съпруга ми. Не исках това щастие да се нарушава. Сега имам прекрасно дете (след тежка бременност), но все още бленувам да бъдем аз и съпруга ми. Мъньо поне ляга рано (в 20:00) и използвам тогава времето да забравя че имам дете и да се насладя на 2,3 часа със съпруга ми. Аз също искам второ дете (след около 3-5г.) и съм сигурна, че ще се чувствам като теб.
Да добавя така и аз не се зарадвах на теста с две чертички. Предполагам, че и хормоните си казват думата. Аз имам сестра с година и 3 месеца по малка и до ден днешен повтарям на майка ми, че това е най-хубавия подарък, който ми е направила.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
И аз бих те посъветвала да си дадеш време  да свикнеш с мисълта. Чакам тази бременност 2 години и половина, минах през какво ли не и въпреки всичко, когато се потвърди бременността не можах да се зарадвам. Започнах да мисля как ще се отрази на работата ми, на плановете ми и т.н., като уж бях подготвена през последните две години, че трябва да се случи Embarassed. После, като осъзнах как се чувствам, започнах да изпитвам вина заради чувствата си, а сега пък нямам търпение раждането да мине нормално и да действаме за трето детенце. Луда работа са тия хормони Crazy

# 6
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Не се притеснявай и не се чувствай виновна. Тези чувства са напълно разбираеми и човешки. Предстои ти още една голяма промяна в живота и е нормално да се страхуваш. Имаш 9 месеца, за да приемеш новината и да се успокоиш.
 Лека бременност ти желая, здраво бебче и най-добрата и послушна кака за бебока.

# 7
  • Мнения: 239
Нормално е да се чувствуваш объркана и изплашена - все пак ще настъпи наистина значителна промяна в живота на семейството ти! Но тази промяна е за хубаво - радвай се! Господ си знае и работата - приеми го като чудесен подарък и мисли за хората, който неистово желаят да имат деца, но не се получава! Зареждай се само с положителна енергия! А за време насаме със съпруга - живота е пред вас - ако има здраве, всичко ще бъде наред и за всичко ще имате време! Приятна бременност и леко и безпроблемно раждане - да имате второто най-красиво, здраво и добро бебче на света, което да ви носи радост!

# 8
  • Мнения: 842
И според мен е напълно нормално да се чувстваш по този начин, дай си малко време и не се чувствай виновна за нищо  Hug
Писах ти на лични.

# 9
  • Мнения: 1 931
Здравей мила, напълно те разбирам как се чувстваш. И аз така се чувствах когато сина ни беше на 11 месеца и разбрахме,че съм бременна. Преминах през голям шок, няма баби около нас мъжа на работа и аз мислех, че съм сама. Но ето че си се наредиха нещата. Това нещо при нас беше точно преди 2 години. Сега съм много щастлива,че ги има тези 2 същества и много ги обичам. Страхувах се дали ще обичам и бебето толкова колкото Йони, обичам я много. Като ги гледам как си играят и непрекъснато се търсят когато не са заедно. Когато взимаме нещо на бате той веднага казва,че и на сестра му трябва. А и така с малка разлика ще растат заедно и се надявам да са си приятелчета. Вярно е че е малко трудно в началото, но си струва. Нека да мине малко време да си избистриш нещата за себе си и ще видиш колко е хубаво, че точно сега е станало и малката ти принцеска ще си има другарче в игрите.
Всичко добро ти пожелавам и мисли повече хубави неща. Ще си имаш още едно такова прекрасно слънчице вкъщи.

# 10
  • Русе
  • Мнения: 2 354
Сигурно е шокираща новината.
Дай си малко време да свикнеш с нея.

# 11
  • Мнения: 611
Знам,че си в шок, аз го изживях същото,когато дъщеря ми беше на 8 месеца не знаех къде се намирам, но след много мисли избрахме да направя аборт , за който още съжелявам, не те съветвам да го правиш защото сега след толкова време още се обвинявам, но е късно вече, а сега когато забременях за втори път вече по наше желание Господ реши да ми отнеме бебето, и аз все си мисля че ме наказва за онзи пуст аборт Sad.
Мога само да кажа- Кураж, не се отчайвай и ти желая едно здраво и хубаво бебче Peace

# 12
  • Мнения: 3 116
Забременях с второто когато малката беше на 2 годинки Simple Smile

Ами свиква се с мисълта че ще бъдете четирима, особено когато първото детенце започне да осъзнава този факт и започва да мисли къде ще спи братчето, че има място в нейното легло, че ще се храни на нейното столче за хранене, а тя с нас на масата, как ще му бърше нааканото дупе и ще му сменя памперса и как ще му дава водичка Simple Smile Започват едни много весели и приятни моменти Simple Smile

За обичта, не се страхувам че ще обичам едното повече от другото, знам че за мен ще бъдат най-прекрасните същества на света Simple Smile

Имай впредвид че сега хормоните започват да ги играят номера, и аз си имам лошите моменти Simple Smile Но вече чакам с нетърпение да дойде януари и да започнем покупките за новия член на семейството  Hug

Целувки на малката и да погалиш коремчето  Heart Eyes

Последна редакция: чт, 29 ное 2007, 10:10 от ritka

# 13
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
Оооо минах през това...
Забременях, когато дъщеря ми нямаше още две години. Чувствах това, което чувстваш и ти в момента. Исках да правя аборт дори, но мъжът ми ме спря. Решихме да оставим бебето, но аз продължавах да съм раздвоена като теб, въпреки че бях взела вече решение. Вярвай, в момента, в който усетих бебчо коренно промених мислите си. Сега го очаквам с нетърпение, но ме гризе съвестта за това, което съм мислила в началото.

# 14
  • Мнения: 159
със сигурност ще се справиш!това,че сега ти е трудно да си представиш как ще обичаш още едно дете е етап през,който минават много майки,очакващи второ дете.аз също се чувствах виновна спрямо сина ми,когато забременях.за това,че не мога да го обгрижвам така както до сега,за това че ежедневието ни ще се промени в негов ущърб,за толкова много неща,които не знаех как ще се подредят.освен това чувствах вина и спрямо бебето,че не му се радвам и не го желаех толкова силно,колкото очаквах него.хиляди въпроси и угризения,които само ми попречиха да се насладя на най-прекрасното 9 месечно изживяване.дори,когато се роди дъщеря ми продължавах да се чувствам така.за щастие всичко се подреди някак естествено и от само себе си.сега се чудя как съм могла да пропусна толкова красиви мигове,да омаловажавам щастието, което ми е дадено.със сигурност е било от хормоните.това,което ти предстои е прекрасно!изживей си го пълноценно!щом ти се е случило сега, има защо!нищо не е случайно!желая ти лека бременност, раждане и майчинство!сама си разбрала,че с обичта на детето към майката не може да се сравни нито едно усещане на света,а когато са две...

Общи условия

Активация на акаунт