до кога смятате да живеете в чужбина?не ви ли писна?аз съм в Испания от 2 год и ми се иска вече да си ходя,но като си помисля как е в България и хич не ми се тръгва.но родното си е родно.пък и имаме малка дъщеричка и трябва да и се усигори бъдеще,а засега в БГ няма такова.разкажете малко за себе си и излейте проблемите си,ще Ви олекне-не меслите ли?
- Публикувана: 30 ноем. 2007, 17:28 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2007, 03:09 ч.
до кога смятате да живеете в чужбина?
Ами вече над 8 години живея в чужбина, до миналата година в Германия, сега във Франция и както е тръгнало доста още ще си поживея. На мъжът ми работата е тук, така че засега сме в чужбина за неопределено време ...
А за писването - не ми е писнало за сега, може би защото от самото начало тук си знаех, че ще е за дълго. Не че не ми е мъчно за България, но за момента това е положението.
А за писването - не ми е писнало за сега, може би защото от самото начало тук си знаех, че ще е за дълго. Не че не ми е мъчно за България, но за момента това е положението.
аз нямам нищо за изливане 
ще съм тук, докато в БГ се научат тарикатите да спират на пешеходци, докато пенсиите скочат до нормално ниво, докато най-хуманните професии станат уважавани ОТНОВО, докато чалгата изчезне, докато ..., докато ..., докато ..., докато ...
мацка, оправи си поста, пълен е с грешки
иначе няма да те приемат насериозно
не е извинение клавиатурата
и моята е шведска, ама се справям
ще съм тук, докато в БГ се научат тарикатите да спират на пешеходци, докато пенсиите скочат до нормално ниво, докато най-хуманните професии станат уважавани ОТНОВО, докато чалгата изчезне, докато ..., докато ..., докато ..., докато ...
мацка, оправи си поста, пълен е с грешки
иначе няма да те приемат насериозно
не е извинение клавиатурата
и моята е шведска, ама се справям
Тук,където са детето ми, мъжа ми ,дома ми-това е моето място.Всички други страни са за мен "чужбина",дори и България.
Ако цялото семейство се преместим някъде другаде,то водещето ще е да сме заедно,а не дали държавата е родна някому.
Мисля,че в семействата, в които и двамата са бг по-често се усеща носталгия.Моят съпруг е чужденец и за сега не иска да живеем в Бг,но не изключва такава възможност някой ден.
Ако цялото семейство се преместим някъде другаде,то водещето ще е да сме заедно,а не дали държавата е родна някому.
Мисля,че в семействата, в които и двамата са бг по-често се усеща носталгия.Моят съпруг е чужденец и за сега не иска да живеем в Бг,но не изключва такава възможност някой ден.
Аz пък не живея в чужбина, а в къщи 
.
. Взе ми думите от клавиатурата
.Иначе казано, в България ми е родния дом; а където е семейството ми, без значение в коя държава сме - това е домът ми.
Домът е там, където е сърцето...беше казал някой по-мъдър от мен...
В чужбина смятам да живея достатъчно дълго,
омръзване и отегчаване не се очертава,
носталгията се лекува лесно като поканиш гости или се качиш на самолета.
А и при нас интересното тепърва предстои,
вложили сме доста усилия в учене, професионална адаптация, реализация и разни др. ....ации, та ще поостанем да пооберем плодовете.
В чужбина смятам да живея достатъчно дълго,
омръзване и отегчаване не се очертава,
носталгията се лекува лесно като поканиш гости или се качиш на самолета.
А и при нас интересното тепърва предстои,
вложили сме доста усилия в учене, професионална адаптация, реализация и разни др. ....ации, та ще поостанем да пооберем плодовете
. до кога смятате да живеете в чужбина?не ви ли писна?аз съм в Испания от 2 год и ми се иска вече да си ходя,но като си помисля как е в България и хич не ми се тръгва.но родното си е родно.пък и имаме малка дъщеричка и трябва да и се усигори бъдеще,а засега в БГ няма такова.разкажете малко за себе си и излейте проблемите си,ще Ви олекне-не меслите ли?
не смятам, че живея в чужбина, добре
ми е, не ме тегли към България на всяка
цена. Просто живея не в града, в който
съм родена, а роднините и приятелите
ми са на два часа път. Каквото и да ти
разкажа за себе си, едва ли ще ти бъде
интересно, а и едва ли ще ми олекне, ако
има какво да ми олеква. Затова ще ти го
спестя. С изключение на това, че някои от
думите, които си написала, са с правописни
грешки, което не мога да премълча, трябва
да ми олекне, нали сама го каза. Понеже съм
добра, подчертах само една от тези думи.
Ако не се чувстваш добре там, където си, не
се напъвай да стоиш. Където и да си, дори и
в България, може да се чувстваш чужденец.
И аз съм абсолютно съгласна с Картинката и останалите на нейното мнение. Където ти е семейството, там е вкъщи. Тук ми е съпругът, тук ми е къщата, тук ми е работата, тук имам приятели, сега ще ни се роди и дъщеря. Бонусът е,че дали летя към България или към Норвегия, все летя към вкъщи, не отивам на чуждо място. Но домът ми е в Норвегия, в България съм родена. Нищо не ми тежи, от нищо не се оплаквам. Смятам да се преместя като се пенсионирам. Да си грея старите кокали на слънце 12 месеца в годината.
Но то както е тръгнало с това глобално затопляне, след 35 години в южна Норвегия може да е като в Малта сега.
Но то както е тръгнало с това глобално затопляне, след 35 години в южна Норвегия може да е като в Малта сега.
А,тази тема е от моите .Някьде някой в този сайт беШе писал под картинката"Гражданин на света",та аз взех 4е го повярвах.Аз сьм гражданин на света сьс бьлгарска националност.Домьт ми.....уфф сложна работа,като се има в предвид"семейното" ми положение май нямам такьв,или по скоро имам няколко,Като си трьгвам
за Бг ,казвам 4е си отивам в нас, и като се врьЩам пак сьЩото казвам
Тя една сложна мойта 
.
Пьк и аз както другите мами не живея 4ужбина
,не сьм 4ужденка 
,там кьдето са ме приели с отворени рьце(вьв всяко едно отноШение),там кьдето детето ми е гледано както вси4ки останали,там не сьм 4ужденец...просто
един от многото.
.Някьде някой в този сайт беШе писал под картинката"Гражданин на света",та аз взех 4е го повярвах.Аз сьм гражданин на света сьс бьлгарска националност.Домьт ми.....уфф сложна работа,като се има в предвид"семейното" ми положение май нямам такьв,или по скоро имам няколко,Като си трьгвамза Бг ,казвам 4е си отивам в нас, и като се врьЩам пак сьЩото казвам
Тя една сложна мойта .Пьк и аз както другите мами не живея 4ужбина
,не сьм 4ужденка ,там кьдето са ме приели с отворени рьце(вьв всяко едно отноШение),там кьдето детето ми е гледано както вси4ки останали,там не сьм 4ужденец...просто един от многото.
а роднините и приятелите
ми са на два часа път.
ми са на два часа път.
Това звучи доста успокоително, все едно сме в Пловдив
Не знам за нас, аз лично все още не съм свикнала, но не мога да си кривя душата и да не кажа, че тук е много по-уредено, спокойно и сме добре финансово, нещо, което в България е несигурно и трябва да започваме отначало. Аз лично бих се върнала още утре, но мъжът ми на този етап не иска. Мнението му е като на Joel и напълно го разбирам, така че се старая да не мрънкам, ходим си често с малкия в България и така
Препоръчани теми