Нахапан жестоко

  • 3 389
  • 46
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 896
  Вчера, когато отидох да взема сина си от яслата, сестрата на групата ме придърпа на страни и видимо много притеснена ми обясни,че друго дете от групата,което по принцип било по-агресивно от останалите е ухапало сина ми.Извини ми се неколкократно,обясни ми,че веднага са взели всички мерки,че са говорили с родителите на другото момченце и те също били притеснени.Мислейки,че става въпрос за съвсм обикновенно ухапване и знаейки, че такива неща се случват постоянно с децата я успокоих  и  и казах да не не се притеснява,че няма да направя проблем от  това , че се е случвало и пред мен да го удари друго детенце и да не успея да реагирам навреме.
  Когато видях обаче бебето си, сълзите просто потекоха от очите ми и не можах да ги спра.Двете му ушенца бяха морави на цвят и изпонадрани, по едното имаше съсирена кръв на  две места,където ушенцето е било разкъсано.Единственото,което успях да попитам е 'Плака ли?'.Аз самата плаках по целия път до вкъщи, толкова мъчно ми стана за детенцето ми.
  Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото  и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.Каква беше изненадата ми обаче,когато вечерта когато го съблякохме,за да го изкъпем видях,че има 3 белега от ухапване и по гръбчето със същия морав цвят.
  Изминалата нощ бе кошмарна за нас, сина ми спа спокойно само  първите 2-3 часа и след това до сутринта се буди с рев през около 20-на минути.Тъкмо го гушна, тикмо се успокои и заспи,тъкмо дишането му стане по-равномерно и изведнъж се стряска в съня си и започва да плаче неутешимо.Едва сега призори заспа по-дълбоко и спокойно.
  Цяла нощ не съм спала и аз.Мисля си за тази половин или една минута в,която детето ми е било така жестоко нападнато,за болката която е изпитало,за плача му,за ужаса му,за страха му,за това,че в този момнет и искало бъда там и да му помогна,а мен ме е нямало ...и всичко това се е случило.Мисля си за това с какво моето дете,което макар и прекалено жизнено и енергично,винаги е било доронамерено и любвеобвилно към другите деца е предизвикало тази агресия.Мисля си как може една макар и по-голямо момченце, но все пак в бебешка възраст да се отнесе толкова жестоко с друго бебе,как не е спряло когато детето ми е заплакало.Как никой не е  разбрал какво се случва веднага и не е могъл да спре това,все пак такива наранявания не могат да се получат за секунда,две или пет.
  Не търся съвет как да постъпя.Постъпих по правилния според мен начин:Когато го заведохме на яслата сутринта, разказах че детето е трвмирано от случката и помолих да му обърнат ако е възможно по-специално внимание в следващите дни.
  Написах всичко това,защото исках да споделя,защото сърцето ми е свито от  притеснение как ще мине днешния ден за детето ми ,спокойно ли ще е или ще се страхува,страхувам се и аз инцидента да не се повтори...Страхувам се,защото и миналата седмица имше следа от ухапване по гръбчето(предполагам от същото детенце), но не и обърнах голямо внимание,защото знам,че такива неща често се случват.Всъщност допреди вчера единственото от което се боях по отношение на яслата бе това детето ми  да не се зарази с нещо и да не боледува често.
  Не мога да преценя и дали гледам трезво на нещата или  драматизирам излишно,защото това се е  случило на моето дете.
  Знам,че синът ми няма да запомни тази случка,но  болката,която аз изпитвам в момента е почти физическа и не мога да я задуша и да спра да плача.
 Cry

Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 08:14 от Ulia

# 1
  • София
  • Мнения: 1 062
Гледаш трезво по отношение на сериозното ухапване. Но според мен леко драматизираш по темата с това, че ти не си била там и т.н. Но това е характерно за всяка майка. И за всяка ясла. За съжаление децата са жестоки. Това е принцип, който е неотменим. Те не подбират приятели и врагове когато са толкова малки и се скарат за нещо. Но все пак, въпреки че не искаш съвет, аз бих поговорила лично с родителите на другото детенце, защото това което описваш е очевидно системно. И въпреки всичко, наистина такива неща се случват и са неприятни. Особено такова ухапване. Аз те разбирам. И на мен ми стана мъчно. В същото време знам как моето момиченце ухапа жестоко приятелчето си, с което са от новородени заедно. Почти му откъсна месото на бузката, а и двете майки бяхме там. И обратния вариант - тя да е ухапаната, пак ми се случи и пак ние бяхме там. Въпросът е, че не се повтори. Имаше наказания и разговори с дни наред. Това ти го казвам, за да поговориш с родителите на другото дете. Защото те са малки още и дълго време ще са заедно в яслата. Нека те намерят начина да му обяснят, че не се хапе така. Иначе ще се случи пак.
Целуни малкия герой от мен. Юнак без рана не може Simple Smile

# 2
  • 1st floor
  • Мнения: 9 077
О,Боже! Така ми стана мъчно, че се разплаках Cry
Наистина трябва да се поговори с родителите на това дете , но по-скоро си мисля , че трябва да го направи персонала...в нашата детска , предупредиха едни родители , на дете , което постоянно хапе , щипе и бие другите, че ако не успее да се промени , ще го отпишат от групата...

# 3
  • София
  • Мнения: 1 062
Не мисля, че заплахата "ще го изключим" би свършила работа. И това го видях в нашата детска - другарски съд срещу едно детенце, което е по-агресивно. За мен това решение е неприемливо. По-скоро общи усилия на персонала и родителите. Ако е системно и винаги толкова жестоко, то за това има някаква причина.

# 4
  • Мнения: 1 896
Благодаря ти, eleksir! Благодаря ти,НеПоКоРнА !     bouquet
 Имах огромна нужда от трезви и обективни мнения,като вашите.
 Родителите на момченцето не съм засичала и не познавам лично,но сестрите от яслата казаха,че са говорили с тях и че те също са били притеснени и казали,че ще вземат мерки.
А ми се искаше аз да бъда там,не защото бих могла да прдотвратя случката изобщо,а защото детето ми е било много уплашено и предполагам,че в този момент е имало най-голяма нужда от това да го гушна точно аз,за да се почуства сигурно и защитено.
Знам,че тепърва ще се случват подобни неща и не мога да съм постоянно до него и да го закрилям и предпазвам от всичко, но въпреки това ми е мъчно.

# 5
  • Мнения: 2 161
      Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото  и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.
Ето това ми разби сърцето.
Изглежда родителите са свестни и отговорни хора.Разговорът,който ще проведеш с тях няма да е труден.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 062
Ако сестрите са свят, а така като слушам са, имало е кой да го гушка, затова не се притеснявай. Това, че те са говорили обаче, не отменя твоят разговор с родителите. Така мисля аз.

п.п. Много ми е приятно като чета обективни мнения като твоето. Страхотно трезво мислиш.   bouquet

# 7
  • Мнения: 103
И според мен най-удачно е да говориш лично с родителите на момченцето.
Момченцето на моя приятелка бе жестоко нахапано по чурката в яслата - резултатът беше огромен оток и последвало го лечение с АБ. Тя беше много разстроена, също като теб, и го премести в друга ясла.
Но , ако нямаш намерение да местиш детето си, то задължително говори с родителите.
Бързо да се оправя малкия юнак!

# 8
  • Мнения: 47 899
ох, някои деца са кротки и затворени, други са буйни и агресивни и при стрес стават още по- агресивни
казвам го, защото моята дъщеря в яслата беше много тиха и спокойна, послушна и кротка и се е случвало да я хапят жестоко, да я дерат и скубят и тя нищо не правеше милата
тогава много се ядосвах на "лошите" деца и се чудех как не могат да ги озаптят
сега обаче синчето е точно побойник, бие другите деца с играчките по главите, започна вече и вкъщи да го прави, рита, бута и въобще проявява агресия, което много ме притеснява
не си е позволявал да хапе и много се надявам да не го прави, защото е много лош навик и може да е много опасно за дечицата
опитвам се да го "възпитам" и чета всяка тема по въпроса, най- вече разчитам на контрола на лелите в яслата да няма конфликти, знам че са мнго опитни и свестни и гледат добре децата, та се надявам с тяхна помощ да преодолеем този период
съжалявам за детенцето ти, стана ми много мъчно
радвам се че лелите са реагирали адекватно, а иначе знаете че тези ухапвания стават за секунди и са силнички, ама милия дано бързо му мине
иначе дъщеря ми още помни ухапването от едно детенце в яслата-"по цицата" , ама да те успокоя че сега това детенце й е гадже, и не е така агресивно

# 9
  • София
  • Мнения: 1 223
Не искам да те плаша, но непременно го заведи на лекар - човешкото ухапване е сред най-опасните!
Edit: Ако имаш възможност, вземи си няколко дни болничен и ги прекарай неотлъчно с детенцето си. Моят син беше ухапан в неделя от куче, само го ръфна за фланелата, но зъбите му се отпечаха на коремчето, без разкъсвания - слава богу! Много се изплаши, почти час трепереше, а вчера се напишка, както си стоеше. Сега е при мен, ще се глезим през седмицата, та дано бързичко забрави инцидента.

Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 09:57 от daniabc

# 10
  • Мнения: 1 896
Да, сестрите в яслата си вършат работата изключително съвестно и с много любов,винаги са мили и грижовни към децата. Базата в яслата също е много добра, пък и е близо до дома ни. Това са причините поради които не искам да сменям яслата с друга само заради този инцидент.Силно се надявам случката да не се повтори повече,знам че сега сестрите ще са още по-внимателни.
И все пак не мога да отрека,че обмислям варианта,ако пак се случи нещо подобно да поискам да преместят или моето или другото детенце в някоя от другите групи(Което може би е прекалено-незнам,не мога в момента да преценя).

# 11
Виж, щом сестрата ти е показала ухапването, и твърди че ще говори с роздителите на другото дете, най-добре е да не влизаш в пряк контакт с другите родители.
В нашата група имаше такова дете, което директорката наистина "изключи" от градина. Не сме влизали в преки контакти с другите родители, персонала на градината си свърши работата съвсем отговорно.
Ако детето ти е нахапано за първи път по този начин, ако хапещото дете не е за първи ден в градината, изчакай няколко дена и питай твоето дете как се държи към него агресора в групата. Ако персонала на градината остави нещата така - подай писмено оплакване при директорката.

# 12
  • Мнения: 639
А как беше тази сутрин, като го заведе в яслата? Личеше ли да е стресиран или да не иска да ходи? Според мен си постъпила много добре, че не си го спряла от ясла днес, за да не свързва това място с лошата емоция. А че на теб ти е свито сърцето, много добре те разбирам. Синът ми беше на 3 години, няколко месеца, след като тръгна на градина, едно дете, което честичко го сбутваше и риташе, така го беше блъснало, че Мишо паднал и си разцепил челото на ръба на перваза. алепиха го в Пирогов, стояхме 2 дни в къщи, за да е сигурно, че е залепено добре (защото беше много дълбоко) и няма да се наложи да се шие и на третият ден го пуснах на градина. При него стрес и страх от ходенето там, слава Богу, нямаше. Така че Hugна теб и целувки на сладурчето.

# 13
  • Мнения: 1 896
mamaGabi,
Да, беше притеснен-разплака се и гласчето му продължаваше да се чува,докато излизахме навън от двора на яслата.Иначе обикновенно всяка сутрин сам чука на вратата на стаята и се изстрелва като стреличка вътре.

daniabc,
Идеята ти да оставя детенце за няколко дни при мен в къщи,за да преодолее по-бързо травмата и да се чуства по-спокойно е чудесна.За съжаление обаче нямам такава възможност,защото съм претрупана с работа- поела купища анганжименти и гоня срокове за тяхното изпълнение.
На лекар не съм го завела,защото видях,че раничките му са старателно обработени с някакъв  вид спирт или йод и са посипано с бяло лекарство, под формата на прахче.
Довечера, като отида да го взема ще питам как е минал деня му, дали е бил спокоен...и така...надявам се днес всичко да е наред.
 Все още съм доста притеснена,но се опитвам да ангажирам вниманието си  и с други неща,за да разсея неприятните мисли.

# 14
  • Мнения: 639
Да се надяваме, че сестрите ще му обърнат по-специално внимание. И недей да съжаляваш, че не си го оставила в къщи - според мен, е много по-добре да преодолее стреса веднага, отколкото да живее със страх няколко дни. Може би, ако можеш, да го вземеш мъничко по-рано днес...но ти си знаеш. Мисля, че си реагирала абсолютно адекватно, а няма как да не ти е мъчно - детенце ти е.

Общи условия

Активация на акаунт