Здравейте, рядко отварям теми, но не можах да се стърпя.
Иде реч за вечните добронамерени, но абсолютно погрешни съвети от нашите майки и свекърви. Знам, че го правят с добро чувство, обаче такива глупости се опитват да ме накарат да правя, че просто... Ако не беше форумът и всички неща, публикувани тук, сигурно щях да загубя увереност и да започна да ги следвам.
Идва свекърва ми за уикенда, защото двете с бебето се разболяхме от грип. От вратата гордо ми заявява, че ми е донесла жито и как ще ми го сготви да ям всеки ден за кърмата. Кротко й обяснявам, че аз кърма си имам достатъчно и всеки ден ям по няколко лъжици овесени ядки.
На същия ден ме пита добронамерено защо не съм опитала, ей така от любопитство да цедя и да давам на детето, да видя колко яде. Казах, че не ме интересува колко яде, щом яде и си пълни памперсите. А не е спокойно детето, защото е болно, което ми се струва логично. Има и колики, понякога е кисело вечер - причини хиляди.
На втория ден обикаля около мен и докато кърмя подскача и казва, че главата на детето била много ниско. От кой ъгъл го прецени, не знам. Обяснявам, че не кърмя за първи ден и все за три месеца сме си намерили удобни пози.
Накрая не издържах, когато детето суче нервно, дърпа се, върти се, реве, пак захапва нервно. Просто го мъчи хрема, иска да гледа наоколо, но и да яде... Подвиква ми да съм стиснела гърдата да видя дали има нещо /както и когато да стисна, няма нищо, ама това е друга тема/ и след съвета да съм я сложела на другата гърда, вече ми избиха нервите.
Майка ми ги правите същите изказвания, че детето сигурно е жадно, щом не е спокойно. Или, че щом се върти на гърдата, вече няма мляко там... Но нея я отрязах вече.
Не знам защо ви разказвам всичко с такива подробности. Сигурно, за да ви благодаря още веднъж, че само заради форума не съм се притеснила нито веднъж за кърмата си и кърменето ми е удоволствие от първия ден. Или просто да се оплача и да дам кураж и на други млади кърмачки, да не слушат майки и свекърви, които нямат особено добър опит в това. Не че не ми помагат моите в други неща и са си много добри жени, но на тази тема само ми пречат. От тях чувам за цедене, за рядка кърма, вечно те се съмняват, че детето не се храни.
Под секрет да кажа, че за кърмене питам само старата ми баба. Тя е кърмила двете си деца до годинка, без никакви залъгалки и скъпи адаптирани млека. Тя само ме гледа и казва да кърмя, докато имам кърма и да не се притеснявам за нищо. И да го слагам често детето.
Както и да е, сори за спама, но ми олекна.
Иде реч за вечните добронамерени, но абсолютно погрешни съвети от нашите майки и свекърви. Знам, че го правят с добро чувство, обаче такива глупости се опитват да ме накарат да правя, че просто... Ако не беше форумът и всички неща, публикувани тук, сигурно щях да загубя увереност и да започна да ги следвам.
Идва свекърва ми за уикенда, защото двете с бебето се разболяхме от грип. От вратата гордо ми заявява, че ми е донесла жито и как ще ми го сготви да ям всеки ден за кърмата. Кротко й обяснявам, че аз кърма си имам достатъчно и всеки ден ям по няколко лъжици овесени ядки.
На същия ден ме пита добронамерено защо не съм опитала, ей така от любопитство да цедя и да давам на детето, да видя колко яде. Казах, че не ме интересува колко яде, щом яде и си пълни памперсите. А не е спокойно детето, защото е болно, което ми се струва логично. Има и колики, понякога е кисело вечер - причини хиляди.
На втория ден обикаля около мен и докато кърмя подскача и казва, че главата на детето била много ниско. От кой ъгъл го прецени, не знам. Обяснявам, че не кърмя за първи ден и все за три месеца сме си намерили удобни пози.
Накрая не издържах, когато детето суче нервно, дърпа се, върти се, реве, пак захапва нервно. Просто го мъчи хрема, иска да гледа наоколо, но и да яде... Подвиква ми да съм стиснела гърдата да видя дали има нещо /както и когато да стисна, няма нищо, ама това е друга тема/ и след съвета да съм я сложела на другата гърда, вече ми избиха нервите.
Майка ми ги правите същите изказвания, че детето сигурно е жадно, щом не е спокойно. Или, че щом се върти на гърдата, вече няма мляко там... Но нея я отрязах вече.
Не знам защо ви разказвам всичко с такива подробности. Сигурно, за да ви благодаря още веднъж, че само заради форума не съм се притеснила нито веднъж за кърмата си и кърменето ми е удоволствие от първия ден. Или просто да се оплача и да дам кураж и на други млади кърмачки, да не слушат майки и свекърви, които нямат особено добър опит в това. Не че не ми помагат моите в други неща и са си много добри жени, но на тази тема само ми пречат. От тях чувам за цедене, за рядка кърма, вечно те се съмняват, че детето не се храни.
Под секрет да кажа, че за кърмене питам само старата ми баба. Тя е кърмила двете си деца до годинка, без никакви залъгалки и скъпи адаптирани млека. Тя само ме гледа и казва да кърмя, докато имам кърма и да не се притеснявам за нищо. И да го слагам често детето.
Както и да е, сори за спама, но ми олекна.
....Така, че май винаги ще си говорят каквото си знаят, без да се съобразяват, че не им е желано мнението, или че могат да те наранят. 
Все ми повтаряше, че детето е гладно и настояваше да дохранвам. И сега като дойде в къщи все пита яло ли е детето. 
Като се роди бебка, свеки още в родилния дом ми се обади и ми препоръча да купим адаптирано мляко. Като ме изписаха пак напомни за адаптето. Много се разстроих и през сълзи казах на съпруга ми, че се опасявам, че майка му все ще ми натяква да давам АМ. И той взе, че й се обади и й каза да не ме притеснява. Оказа се, че това имаше ефект. От тогава свеки идва от време на време, дискретно подхвърля нещо във връзка с детето и толкова. Не ми се меси много .Кутията с адаптето така си остана неотворена.
Те винаги ще знаят повече от нас за отглеждането и възпитанието на нашите деца и винаги ще имат какво да кажат. Някои баби умеят да са по-толерантни и възприемчиви, но повечето се чувстват длъжни да се месят, пък и да се мусят и фасончат като ги отсвириш. 
Пробутвай някое списание да четат, за да се информират...и си прави какво ти сметнеш за добре 
