Какво си спомняте от първия час

  • 1 982
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 257
при стъпването ви в чужбина?
Аз си спомням как ме лъхна Маямската жега на летището, спареният от влагата и газовете на колите въздух. Спомням си много слънце, страшно много слънце, все едно беше подгизнало навсякъде от слънчева светлина и топлина, все едно въздухът беше слънчев, всичко беше някак ослепително слънчево, но не като в БГ, идващо като че ли право отгоре, ами пропито навсякъде, дори в асфалта. Слънце...Или може би жега. Не знам, много горещ ми е първият спомен....

# 1
  • usa
  • Мнения: 2 113
спомням си как  се ужасих като излязохме от самолета, че ще трябва да изчакам с изтощеното си от дългия полет бебе всичките тези хора, които бяха на опашката на ins, за да ни дойде реда. и топлото чуство, което изпитах към служителката, която ни хвана за ръка и ни заведе на празно гише за хора с колички. после изляхоме навън и пак изпитах изключително топло чуство, но този път заради атлантската "сауна", която не се различава от маямската. та излиза, че спомените ни са сродни Simple Smile.

# 2
  • Мнения: 1 147
Аз си спомням опашката на гишето при минаване на паспортна проверка, и надеждата, че всичко ще е наред с документите. Изненадата ми от организацията и скоростта, с която се случи всичко. Опитите ми да си завлача двата тежки куфара до количката. Лицето на мъжа ми, който ме чакаше. Лекото ми замайване от дългия полет и недоспиване. Усещането, че живота ми започва отново и нещо голямо и важно се е случило, а аз сякаш го гледам отстрани. Яркото Калифорнийско слънце, трафика по магистралите ( петък по обяд), синята океанска вода и ярко червения мост Голдън Гейт.

# 3
  • Мнения: 3 932
Топло и влажно....ех!!! Редуването на топли и студени вълни, усе6тане, 4е влизам в крити4еската  Mr. Green Mr. Green...об6то взето, положително!

# 4
  • Мнения: 2 952
Жега и влага още  от   излизането от летището и едни такива палми и много светлини (беше нощ).
И да добавя - не се осъзнавах , че не съм в България. Mr. Green ку ку Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 1 169
И аз си спомням много ясно смесените чувства чакайки на опашката. Помня строгите погледи на служителите, които проверяваха документите на посетители, но когато ние приближихме и показахме жълтите пликове той се усмихна и ни изпрати в една малка стаичка. Там всички бяха много мили, взеха ни отпечатъци и с усмивка казаха "Добре дошли у дома".
След това помня едно адска ЖЕГА. Август месец във Вегас...неможеш да дишаш, дори е трудно когато мигаш с очи. Горещина и никаква влажност.
Щастие!

# 6
  • Мнения: 7 837
спомням си как  се ужасих като излязохме от самолета, че ще трябва да изчакам с изтощеното си от дългия полет бебе всичките тези хора, които бяха на опашката на ins, за да ни дойде реда. и топлото чуство, което изпитах към служителката, която ни хвана за ръка и ни заведе на празно гише за хора с колички.

При нас беше мъж  Simple Smile Исках да го разцелувам.
После - огромният паркинг на летището в Маями, ужасният трафик, влагата.

# 7
  • Мнения: 384
Ех спомени Laughing Опашката на която чакахме за паспортна проверна, след това компютрите спряха излязоха от строя за около 1 час. Всички стояхме и се надявахме да не изтървем следващия полет. За това как щях да се сбия с 5 англичани които си мислеха че щом не говоря английски трябва да ме прередят ooooh!. ама не успяха. В емиграционна служба как ми вземаха отпечатъци от пръстите и още 100 процедури. Когато кацнахме в NC  единствения ми спомен е че се возих около 1 час с кола до града в които живея, и много умора от 24 часов полет / имахме големи престой на всякъде/

# 8
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Двете опашки на гишето за паспортен контрол - ЕС и извън ЕС,завистливите погледи на чакащите на опашката за извън ЕС към другата опашка, която се стопяваше бързо и безпроблемно; и следващия 1 час чакане на куфара ми на лентата за багажа.. куфар който така и не излезе Rolling Eyes... беше си останал в Бг, после беше ходил до Париж (без мен Crossing Arms) и накрая след 3 дни кацна в Мадрид.

# 9
  • Мнения: 6 167
Помня картини, нищо друго : мъжът ми, облегнат на една колона на летището, трафика по магистралата, шарките на изтривалката на прага на къщата ни. От този ден съм си запазила билетчето от паркинга на летището, както и бордната карта. Тъпо е, но ... ги имам.

# 10
  • Мнения: 1 363
Най- яркия ми спомен при първото ми посещение в Англия беше кафенето в Гатуик и  вълната от английски език, която ме заля изведнъж. Краткия полет от 3ч не ми даде време да се настроя психически за тоталната промяна. Културен шок Simple Smile

# 11
  • Мнения: 847
Спомням си преминаването на цяла Европа с автобус - дълго ,но интересно пътуване...Виена с Моцартовата градина , облята в светлината на събуждащото се утринно слънце , 4истотата , спокойствието и красотата....и пристигането в Париж - лудницата по улиците , Пантеона , и хубавите кроасани и топлото кафе с което ме посрещнаха , у4удването на същия този човек ,4е имам огромен сак ,и въпросът му дали съм аз...и естествено първото впе4атление което той остави в мен..

# 12
  • Мнения: 1 783
Почти нищо не си спомням... тъй като тогава не идвах да оставам и не съм го мислела явно за нещо значително, бях абсолютно убедена, че ще си се прибера по живо, по здраво след 1 година... а то какво стана... после вече си спомням , много неща....

# 13
  • Мнения: 1 436
Първият ми спомен е това (видях го при приземяването):

Кацнах привечер, беше тъмно, а то беше цялото осветено. За момент имах чувството, че кацам на друга планета  Rolling Eyes

По ръкава от самолета бяха строени служители в униформи - черни, азиатци, мексиканци и внимателно оглеждаха всеки. Явно търсеха някого, защото оттогава не ми се е случвало такова нещо. Но много ме стреснаха.

Иначе си спомням палмите. И лос анджелеския трафик - за първи път видях магистрала с по шест платна в една посока и то задръстена от коли. Светлоотразителната маркировка - тогава си помислих, че са електрически крушки  Joy

# 14
  • Мнения: 4 399
Тогава все още се пътуваше с автобуси, а самолетите бяха много голям лукс. Освен това пътя до Германия беше много обиколен и дълъг защото Австрия все още не беше част от шенгенските държави и за да се мине от там трябваха доъплнителни визи. И така след близо 2 денонощия пътуване с автобус, първото беше чувство на облекчение от това че кошмарното пристигане свърши. Следващото беше умората, а след това дойде огромния страх от това как ще стигна до гарата с гигантския куфар.

Последна редакция: нд, 09 дек 2007, 00:10 от Vjara

Общи условия

Активация на акаунт