Компромисите, които се налага да правим

  • 2 716
  • 41
  •   1
Отговори
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Малко или много винаги се сблъскваме с правенето на компромиси, независимо дали си в родната си страна или не. Само дето, когато си в чуждата понякога се налага да правиш компромиси, защото си чужденец и защото нещо трябва да е, както е прието тук. В родната страна би било по друг начин.

Наложи ми се да пиша един рапорт от 50 страници и се хванах на няколко пъти, че пиша това, което искат да чуят от мен. Холандците обожават планове за развитие на личността и компетенции ( колко си добър в нещо), така че искат да четат определени неща, като винаги трябва да се отбележи за цвят как в нещо не си добър ( няма значение какво мислиш по този въпрос) и как ще се развиваш в тази посока.

Важен рапорт беше и не можех да си позволя да пиша 100% моето мнение. И понеже съм свикнала в България да отстоявам 100% мнението си, се почувствах малко като предателка към себе си. Само, защото нещо се очаква от мен по даден начин.

Какви са компромисите, които ви се е налагало да направите не само в работата, но и  във всекидневното  общуване и живот и как сте се чувствали?

И има ли рецепта да бъдеш винаги себе си в чуждата държава, без да се налага да правиш, казваш или правиш нещо само, защото си чужденец и това се очаква от теб.

Последна редакция: пн, 10 дек 2007, 12:01 от Kalinka

# 1
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
много ме замисли, но не ми се струва , 4е правя компромиси само заЩото 4ужденка. съЩите бих ги правила и в България, свързани са най_ве4е със социалните ми контакти.
с възрастта оба4е, гледам да ограни4авам/елиминирам вси4ки компромиси, които ми костват нерви. въобЩе, на стари години се изживявам като егоист  Twisted Evil
нямам рецепта, нормално състояние ми е  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 1 783
Точно пък в чужбина правя много по-малко компромиси от когато и да било и защитавам и изказвам мнението си 100%. Дори бих казала, че защото знам че някой ме слуша и обръща внимание на мнението ми, се замислям много повече и не говоря наизуст. В България за мен нещата далеч не бяха такива.
И аз съм писала подобни репорт-и, и на мен ми се е струвало фалшиво, но това е в резултат на средата, в която съм израснала - не можеш да правиш планове, защото не знаеш кога и къде могат да те прецакат. Не че в чужбина това не съществува, но е в много по-малка степен, поне моят опит е бил повече положителен, отколкото отрицателен. А плановете, не са лошо нещо, карат те да се замислиш дълбоко какво искаш и очакваш от живота. А и едва ли някой разумен човек очаква всичко да бъде изпълнено точка по точка.  Peace

# 3
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
А плановете, не са лошо нещо, карат те да се замислиш дълбоко какво искаш и очакваш от живота. А и едва ли някой разумен човек очаква всичко да бъде изпълнено точка по точка.  Peace

Съгласна с теб, но много често си говоря с холандци, които по този повод споделят, че е всеизвестно, че трябва да има дадени задължителни нюанси. Така се вписваш в очакванията.

Но и във всекидневния живот правя някои компромиси, за да не се откроявам, като различна. Старая се да не са много, но понякога сякаш не можеш да го избегнеш.

# 4
  • Мнения: 4 399
Аз пък колкото повече остарявам, толкова повече компромиси правя. Отдавам го на помъдряването и приемането че с рогата напред не се живее добре.  Laughing Всекидневно ми се налага да правя компромиси. Тия планове са ми най-малкия проблем защото ги пиша 1 път в годината и 2 пъти ги ревизирам, пък и не са 50 старници. Много по-голям проблем са ежедневните дребни компромисчета. Като например да си пия кафето под час.  Shocked В моя отдел кафето се пие от 10:00 до 10:30, няма значение пиели ти се кафе, имаш ли какво да кажеш на хората, имаш ли работа. Събират се в една стая и идеята е че ще осъществяват социални контакти, но нещо или социалните им контакти са на много повърхностно ниво или аз не разбирам нищо от социални контакти. Понякога стоят и си мълчат защото от вчера до днеска не им се е случило нищо ново. Аз това не го разбирам, не го разбираше и една практикантка при нас от Босня, тъй че приемам че е някаква културна разлика. Аз не мога да си пия кафето и да си осъществявам социалните контакти под строй и дисциплина. Дълго време се съпротивлявах на този стериотип, сега гледам да се весна за 10 мин поне там защото видях че ми се пишат черни точки поради отсъствия от кафе-паузите.  Rolling Eyes Това е само един малък пример, но в ежедневието има още много други подобни ситуации в които се налага да вървя против себе си. Много некомфортно чувство е. Всъщност правя компромис почти всеки път когато разговарям с австриец защото на тях нещата не трябва да им се казват в очите, въртиш, сучеш, проблем няма, само намеци.

# 5
  • Мнения: 314
Компромисите, които правя нямат общо със страната, в която живея.
Калинка, не мисля, че някой очаква от теб да мислиш по определен начин (мисля, че ние сме малко изкривени "социализъма"). Тук поне доколкото съм забелязала хората приемат, че има други, които не мислят като тях и че няма един единствен правилен начин на мислене, или едно единствено правилно решение. Затова можеш да мислиш и да пишеш както си искаш, без обаче да накърняваш другите или да налагаш идеите си като единствено верни. Т.е. спокойно пиша 100% моето мнение, просто внимавам в начина на изказване и гледам да изровя колкото може повече рационални доводи в подкрепа.

# 6
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Дълго време се съпротивлявах на този стериотип, сега гледам да се весна за 10 мин поне там защото видях че ми се пишат черни точки поради отсъствия от кафе-паузите.  Rolling Eyes Това е само един малък пример, но в ежедневието има още много други подобни ситуации в които се налага да вървя против себе си.

И аз имам подобен пример. Такъв човек съм, че понякога мога часове да говоря, но след това имам моменти, когато искам да съм сама със себе си. Не ми се говори с никого и си мисля мои си работи. Като започнах работа по този начин си почивах, докато не ме привикаха и не ми казаха, че трябва да прекарвам всяка пауза  в разговори с колегите.  Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Сега се усмихвам и си прекарвам времето в празни приказки.  Confused

# 7
  • Мнения: 1 783
...внимавам в начина на изказване и гледам да изровя колкото може повече рационални доводи в подкрепа.
напълно съгласна


Вяра, уби ме с тази кафе пауза  Shocked, няма при нас такова нещо.

Кой каквото ще да си говори, аз съм много доволна от американския начин на общуване - без излишни претенциозности, без формалности, без забранени теми (с изключение на религия и политика  Mr. Green), любезни и с усмивка. Отначало чужденците ми казваха, че била фалшива, ама сега предпочитам фалшива усмивка, отколкото искрена досада или неприязън...

# 8
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Bistraz,
има голяма разлика между Европа и Америка. Не бих живяла в Америка, но определено ми липсва тази интернационалност, която цари там. 

# 9
  • Мнения: 1 049
Не ги наричам компромиси, а толерантност. Напълно ми е ясно, че няма идеални ситуации или идеални хора , нито пък аз самата съм перфектна. Живота си лети, и целите които си поставям се развиват /променят / ежедневно.
В последно време хората са станали много нервни, недоверчиви и груби. Имам малко приятели, но като съм с тях ми е приятно и се стремя да толерирам нещата, които ме дразнят в тях и по много тактичен начин да кажа това, което ме дразни, а и в крайна сметка всеки живее както намери за добре  Peace  bouquet

# 10
  • Мнения: 4 399

Вяра, уби ме с тази кафе пауза  Shocked, няма при нас такова нещо.

Кой каквото ще да си говори, аз съм много доволна от американския начин на общуване - без излишни претенциозности, без формалности, без забранени теми (с изключение на религия и политика  Mr. Green), любезни и с усмивка. Отначало чужденците ми казваха, че била фалшива, ама сега предпочитам фалшива усмивка, отколкото искрена досада или неприязън...

А представяш ли си как пък те ме убиват. И мен ме привикаха като Калинка и ми казаха че добре работя... само дето не посещавам кафе-паузите. А в това време имах работа да се зарина, стоях в извънработно време, но трябвало да ходя в кафе-пауза. И така под предлог че съм заета не ходех, но последствията не закъсняха. Сега си опичам акъла и съм по-склонна да оставя работата да чака отколкото кафе-паузата. Ако искате вярвате но шефът ми не насрочва дори и събрания по това време защото то си е за кафе-пауза. Ами такова е обществото тука, социализира се много организирано и на мен това ми е чуждо.

# 11
  • Мнения: 1 049
Vjara, направо ме разби. #Crazy newsm78 ooooh! Привикване от шефа, че се цепиш от колектива.  #Crazy newsm78

# 12
  • Мнения: 314
Vjara, тук е точно както го описваш при вас : ) общуването с колеги и на работното място става под "организирани форми", както самите те се изразяват.  Имаме два пъти дневно по 30 мин. паузи за кафе, когато всички се събираме. Водят се главно общи разговори, нищо лично, никакви особено конфликтни въпроси не се повдигат... Аз не приемам участието ми като компромис, участвам, защото ми е интересно, макар че често нямам какво да кажа. Така  постепенно с времето започнах да опознавам колегите и общувам с удоволствие с повечето от тях.

# 13
  • Мнения: 239
 При нас няма zадължителни кафе пауzи, а и се чуствам доста по-естествено и правя доста по-малко компромиси, отколкото ми се налагаШе да правя в БГ. Не мисля, че компромисите zависят от това дали си в БГ или в Чужбина, тук се правят едни, там други, беz компромиси в живота никой не може да мине, освен ако не живее на самотен остров или в самостоятелна пеЩера.
Калинка, мисля че малко преиграваШ в опитите си да бьдеШ като местните. Мисля, че навсякьде по света можеШ да бьдеШ себе си и да имаШ собствено мнение, стига да те нагрубяваШ директно с мнението си друг. Много е важно какьв е тона и начина на иzраzяване. Толерантността и zачитането на чуждото мнение е сьЩо много важно неЩо.

# 14
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967

Не се опитвам да бъда като тях, защото никога няма да бъда. Но за някои неща трябваше да направя компромис, за да не е много явно, че съм различна. Може би е един вид реакция за приспособяване, което аз си обяснявам с факта, че да си много различен в нашата провинция е деликатен въпрос, както и работата, която работя ( пак като резултат от определения  начин на мислене тук).

Дали и тези с деца не правят компромиси понякога, когато общуват с други майки или, когато децата си играят с други деца? Мисля, че и там е възможно и съм го срещала като явление в писани мнения тук. 

Общи условия

Активация на акаунт