Скъпи мами, най сетне започнах отново да спя по-спокойно. На фона на болестите на другите деца, може би нашия проблем изглежда по-незначителен, но народната мъдрост е: "Огънят гори, там където е паднал".
Моето съкровище се роди в 34 г.с., аз имах сепсис, белодробна емболия, брохопневмония, хидронефроза и т.н., което наложи спешно секцио. Благодарение на грижите на Доц. Истатков, Проф. Димитров, Д-р Георгиев, Д-р Гергова и всички медицински сестри и санитарки в реанимацията на Майчин дом - София, детето ми е живо и има майка. После ме прехвърлиха в клиниката по трансплантация в урологията на Александровска болница, където за 2 дни ме изправиха на крака. Навсякъде бях заобиколена с невероятни грижи, защото съм била в изключително тежко състояние. Бебка през това време също е била интубирана и е била за малко в кувьоз. Изписаха ни заедно на 12-тия ден, аз на крака, тя уж добре 2.500кг/47 см. До тук добре, но в епикризата пишеше, че има ИВК, кръвоизлив в мозъка, който бил малък и не би трябвало да даде никакво отражение на развитието на детето. Минаха няколко месеца и на мен започна да ми прави впечатление, че тя не се обръща, не посяга с ръчички и като цяло е доста пасивна. След като посетих няколко лекари, всички ме насочиха към Д-р Калева, в Мед. център "Детско здраве", а тя ми препоръча рехабилитация при Тетяна Мухарова-техния рехабилитатор.
Сега моята малка хубавица е вече на 9 месеца и пълзи като хлебарка из стаята, стои непрекъснато изправена в креватчето си, кляка, става, сяда, седи на коленца, когато се умори и прави всички неща, които правят връстниците й.
Таня работи с огромно желание, забавлява децата, гука им, говори им като през това време непрекъснато прави масажче и гимнастика, както и упраженения с фитбол.
Резултатът при нас е налице и аз най-сетне съм щастлива, дано и по-нататък всичко при нас се развива добре!
Пожелавам и на вас да попаднете на човек, който работи професията си с такова желание
Моето съкровище се роди в 34 г.с., аз имах сепсис, белодробна емболия, брохопневмония, хидронефроза и т.н., което наложи спешно секцио. Благодарение на грижите на Доц. Истатков, Проф. Димитров, Д-р Георгиев, Д-р Гергова и всички медицински сестри и санитарки в реанимацията на Майчин дом - София, детето ми е живо и има майка. После ме прехвърлиха в клиниката по трансплантация в урологията на Александровска болница, където за 2 дни ме изправиха на крака. Навсякъде бях заобиколена с невероятни грижи, защото съм била в изключително тежко състояние. Бебка през това време също е била интубирана и е била за малко в кувьоз. Изписаха ни заедно на 12-тия ден, аз на крака, тя уж добре 2.500кг/47 см. До тук добре, но в епикризата пишеше, че има ИВК, кръвоизлив в мозъка, който бил малък и не би трябвало да даде никакво отражение на развитието на детето. Минаха няколко месеца и на мен започна да ми прави впечатление, че тя не се обръща, не посяга с ръчички и като цяло е доста пасивна. След като посетих няколко лекари, всички ме насочиха към Д-р Калева, в Мед. център "Детско здраве", а тя ми препоръча рехабилитация при Тетяна Мухарова-техния рехабилитатор.
Сега моята малка хубавица е вече на 9 месеца и пълзи като хлебарка из стаята, стои непрекъснато изправена в креватчето си, кляка, става, сяда, седи на коленца, когато се умори и прави всички неща, които правят връстниците й.
Таня работи с огромно желание, забавлява децата, гука им, говори им като през това време непрекъснато прави масажче и гимнастика, както и упраженения с фитбол.
Резултатът при нас е налице и аз най-сетне съм щастлива, дано и по-нататък всичко при нас се развива добре!
Пожелавам и на вас да попаднете на човек, който работи професията си с такова желание
Пожелавам ви още много успехи и радости! И никакви болести повече 
