Май всичко приключи...
Не чуствам обаче облекчение, нито тъга, нито удовлетворение.
Не чуствам обаче облекчение, нито тъга, нито удовлетворение.
- Публикувана: 11 дек. 2007, 18:08 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2008, 22:20 ч.
Как се чувствахте след като разводът приключи?(за опита Ви или просто за мнение)
Нормално е да се чувстваш така....просто трябва да мине време, за да разбереш...въпреки че при всички е различно!
И аз след развода се чувствах като теб, сякаш душата ми се бе превърнала в пустиня...
Един съвет: не се затваряй в себе си , излизай, весели се, пазарувай, направи нещата които винаги си искала да направиш....защото иначе рискуваш да изпаднеш в депресия, а повярвай ми от нея се излиза много трудно. Успех!!!
И аз след развода се чувствах като теб, сякаш душата ми се бе превърнала в пустиня...
Един съвет: не се затваряй в себе си , излизай, весели се, пазарувай, направи нещата които винаги си искала да направиш....защото иначе рискуваш да изпаднеш в депресия, а повярвай ми от нея се излиза много трудно. Успех!!!
Чувствах се невероятно щастлива и свободна!
Но различни ситуации, различни емоции.
Аз кандърдисвах мъжа за развод 8 месеца, бях го напуснала, живеех сама, после срещнах с друг, с който исках да имаме дете (вече сме семейство и имаме чудно хлапенце)
Като приключи съдебното заседание съдията каза, че изглеждам по-щастлива отколкото в деня на сватбата си
Но различни ситуации, различни емоции.
Аз кандърдисвах мъжа за развод 8 месеца, бях го напуснала, живеех сама, после срещнах с друг, с който исках да имаме дете (вече сме семейство и имаме чудно хлапенце)
Като приключи съдебното заседание съдията каза, че изглеждам по-щастлива отколкото в деня на сватбата си
След моя развод аз се чувствах като изхвърлена от фунията на торнадо, което ме беше въртяло твърде дълго време - не знаех къде съм, какво искам за напред, бях опустошена емоционално........ Но най-лошото беше, че все още изпитвах чувства към вече бившия си съпруг. Макар че аз поисках да се разведем заради невъзможния му характер. 
Вътре в себе си продължавах да се надявам, че един ден той ще осъзнае, че аз и детето ни сме най-важното нещо в живота му и ще поиска втори шанс. КАКВА ГЛУПАЧКА!!! 
Хубаво са казали хората:"Внимавай какво си пожелаваш!" Две години по-късно моите фантазии се превърнаха в реалност и за кратко бях почти щастлива, но ЗА КРАТКО! После нещата започнаха постепенно да се връщат към предишното състояние и крайният резултат (с още 2-годишна давност) беше катастрофален. 
Но и в най-голямото страдание човек трябва да търси позитивното, а в моя случай то е че благодарение на тези още две години аз окончателно приключих с чувствата си към това създание - бившия ми съпруг. С "прекрасното" си отношение към мен той накрая успя да изпари и последната капчица любов, която беше останала в сърцето ми. Едва от година и 3-4 месеца вече се чувствам човешки и имам желанието да продължа живота си напред.
И тук стигаме до поуката от моята история: Не допускай грешката ми - дори след време да се разчувстваш, не се връщай назад! Не погубвай още ценно време от живота си!
Желая ти късмет!
Вътре в себе си продължавах да се надявам, че един ден той ще осъзнае, че аз и детето ни сме най-важното нещо в живота му и ще поиска втори шанс. КАКВА ГЛУПАЧКА!!! Хубаво са казали хората:"Внимавай какво си пожелаваш!" Две години по-късно моите фантазии се превърнаха в реалност и за кратко бях почти щастлива, но ЗА КРАТКО! После нещата започнаха постепенно да се връщат към предишното състояние и крайният резултат (с още 2-годишна давност) беше катастрофален. Но и в най-голямото страдание човек трябва да търси позитивното, а в моя случай то е че благодарение на тези още две години аз окончателно приключих с чувствата си към това създание - бившия ми съпруг. С "прекрасното" си отношение към мен той накрая успя да изпари и последната капчица любов, която беше останала в сърцето ми. Едва от година и 3-4 месеца вече се чувствам човешки и имам желанието да продължа живота си напред.
И тук стигаме до поуката от моята история: Не допускай грешката ми - дори след време да се разчувстваш, не се връщай назад! Не погубвай още ценно време от живота си!
Желая ти късмет!
Аз също имам все още противоречиви чувства. Развода е факт от около месец, макар да сме разделени повече от година и половина.
Но като цяло ми е по-леко и по-спокойно.
Напрежение чувствам все още когато разговаряме с бившия ми вече съпруг, тъй като много добре умее да манипулира и да действа на психиката ми. Сигурна съм , че с времето всичко ще улегне и вече няма да ми прави впечатление.
Но като цяло ми е по-леко и по-спокойно.
Напрежение чувствам все още когато разговаряме с бившия ми вече съпруг, тъй като много добре умее да манипулира и да действа на психиката ми. Сигурна съм , че с времето всичко ще улегне и вече няма да ми прави впечатление.
Волна като птичка, както го беше написал някой преди мен. Но след това се оставих по течението и дълго време живеех ден за ден, само работа, детето, в къщи. Не прави тази грешка. Сложила си край на нещо, но и си поставила начало на твоето ново бъдеще. Не се оставяй на течението, тъгата и безразличието.
Живота е прекрасен, важното е да го забележиш и да се възползваш от това.
Живота е прекрасен, важното е да го забележиш и да се възползваш от това.
Чувствах се зле години след това. За себе си: почувствах се разведена, едва когато спрях да изпитвам каквито и да било чувства /дори омраза/ към бившия си мъж - т.е. може би две или три години след фактическата раздяла. За мен развода не е само излязлото решение на съда, развода е тогава, когато преболедуваш любовта.
За мен развода не е само излязлото решение на съда, развода е тогава, когато преболедуваш любовта.
Като излезе решението за развода се почувствах наистина свободна и независима, почти бях преодоляла и чувствата си, няколко месеца след това вече бях забравила, че бившия съществува!
При мене развода ще е най-вероятно през януари,надявах се да си го получа като коледен подарък,но уви...Разделени сме от месец и вече се чувствам облекчена,няма го в живота ми,няма го в сънищата,няма го в мечтите ми.Въобще не съществува.Както му казах преди няколко дни "ти си история",минала и заминала оставила горчив вкус в устата ми.Той е човека разочаровал ме най-много,огорчил ме до степен да не мога да го понасям.Преди много години си бях обещала че оттук нататък ще страдам за истинските хора които излизат от живота ми,за този боклук бившия ми мъж никога.Всяка секунда страдание за това нищожество ще е пропиляна и загубена,а живота е толкова кратък.Покрай мене има толкова истински хора,колкото е по-далеко от мене толкова по-добре.Преди няколко дни му казвам"отивай да подаваш молба за развод",той още не бил решил,живее с един невероятен боклук а иска да ми се води съпруг.Тогава го извиках при адвокат,и честно казано му "доизяснихме" ситуацията,и подписа молба по взаимно съгласие.Обещаха ми че за едно дело ще ни разведат.Какво ме притеснявало че ми се води съпруг,даже на документ не те искам.Чакам развода си с нетърпение,мисля че първо ще се почувствам свободна,облекчена и най-вече "чиста"
ние нямаме брак и нямаме развод ,но се разделихме през октомври,след като той ме би пред двете ни деца и свекърва ми.
и друг път ме е бил,но пред децата....
не издържах.унижението беше тотално.
сега сме при майка ми с 2 деца и забелязах ,освен ОГРОМНОТО СПОКОЙСТВИЕ, че имам всичкото време на света.преди ако съм отделяля 1 трета от времето си за него това време вече е за ДЕЦАТА И ЗА МЕН.
а времето е пари.
иначе ...още е в мислите ми,признавам и от това най-много се страхувам.
да не ме пресрещне някъде и да ми обещае да бъдем семейство.
ходих в параклиса зад руската църква в София и си пожелах тази агония и тирания от страна на мъжа ми да свърши.
дано този път да е наистина края на нашите грозни отношения.
надявам се ,че заслужавам по добър мъж,по стойностен и се надявам ,че ще ГО СРЕЩНА.
и друг път ме е бил,но пред децата....
не издържах.унижението беше тотално.
сега сме при майка ми с 2 деца и забелязах ,освен ОГРОМНОТО СПОКОЙСТВИЕ, че имам всичкото време на света.преди ако съм отделяля 1 трета от времето си за него това време вече е за ДЕЦАТА И ЗА МЕН.
а времето е пари.
иначе ...още е в мислите ми,признавам и от това най-много се страхувам.
да не ме пресрещне някъде и да ми обещае да бъдем семейство.
ходих в параклиса зад руската църква в София и си пожелах тази агония и тирания от страна на мъжа ми да свърши.
дано този път да е наистина края на нашите грозни отношения.
надявам се ,че заслужавам по добър мъж,по стойностен и се надявам ,че ще ГО СРЕЩНА.