синът ми е на 2 и 7 год. Усещам как започвате да се подсмихвате... - поредната бавно полудяваща майка...
ясна ви е възрастта, но исках да ви питам имахте ли период на тотално отричане на майката или аз някъде сбърках?
уточнвам: Гледам го главно аз, не ходи на детска, освен за около 2 седмици, но това е отделна тема. От малък съм го оставяла с бабите и съм го оставяла за доста дълго време, последния път беше за 2 седмици и половина - пиша това, за да знаете, че не е дете болезнено привързано към родителите или нещо такова.
Тъй като главно аз го гледам, естесвено и аз съм главната, която все се кара, вика и е сърдита. Тати си идва вечер и в общи линии има сили да му търпи детските истории или просто му е забавно и различно от работното ежедневие - той не му се кара толкова и при него номерата минават повече.
резултата е че има моменти, в които детето въобще не ме иска, иска само баща си да го облича или къпе или нещо друго си. Сутрин като се събуди и ако вика "тати, тати.." аз като се появя в стаята почва да се тръшка и като го питам да си излезна ли - той казва "да: и продължава да вика "тати".
Накратко - напоследък хич не се разбирам с него - и от самата възраст и това отричане от мен се вбесявам постоянно. Предполагам ще кажете - аз да отпусна малко кайша, а татито да го затегне... не е лесно, но засега се опитвам това да прилагам като тактика. И все пак - успокойте ме, че и другите минават през такива периоди... Не искам детето ми да ме мрази (преувеличавам де, но да ви кажа на моменти така се чувствам) и един ден да не иска да споделя с мен...