Отговори
  • Мнения: 2 212
Не може да ми се разбере по заглавието какво питам, но сега ще поясня...
Мисълта ми е за едностранчивата любов...поне при мен по-голям отпечатък са оставили любови, в които аз съм обичала и съм се раздавала, но отсреща не е било така. И до ден днешен като си припомня или помисля за съответния човек нещо ме жегва...
А когато мен са ме обичали и са ми давали всичко, но аз не мога да отвърна със същото не ме впечатлява толкова и забравям за тези хора... Аз не мога например да съм с някой само защото той ме обича много, имам нужда и аз да давам... но ми остават трайни следи не случаите, в които съм била обичана, а тези, когато аз съм обичала...
И с другите ли е така .............

# 1
  • Мнения: 5 940
И с мен беше така, докато не срещнах съпруга ми. Тогава разбрах какво е любовта. Да обичаш, да те обичат. Вече дори не си задавам подобни на твоя въпрос, не ме вълнуват. Просто съм щастлива.

# 2
  • Мнения: 2 161
Аз никога до сега не съм си задавала този въпрос.Но и никога не съм се раздавала повече от другия.

# 3
  • Мнения: 9 865
... или хора, с които винаги сме се разминавали. В един момент той ме обича, а аз не, в следващия го заобичвам, а той мен не... Или аха-аха да станат нещата и той замине нанякъде... Да, така е, когато си спомня за някои от тези хора ме присвива, дори изпитвам известно съжаление...

Последна редакция: пт, 14 дек 2007, 21:11 от Beth

# 4
  • Мнения: 2 212
Beth, да, това, което казваш също...когато любовта, която съм чувствала не е могла да се осъществи по един или друг начин. Нещо е пречило, което е било извън мен и аз не мога да го променя...А когато отсрещният човек едва ли не само чака аз да кажа 'да' и всичко зависи от мен, тогава някак си много лесно губя интерес и не ме топли тази мисъл, когато аз не чувствам онази тръпка....

# 5
  • Мнения: 2 407
Гадно е ,но става така.На мен ми се е случвало,явно като достигнеш до един човек и тръпката минава.Изпитваш някаква сигурност.Колкото повече ми се дърпа някой мъж на мене толкова ми е по интерсно.

# 6
  • Мнения: 4 651
Недостижимите неща изглеждат по-привлекателни. И никой не обича да губи.
А за обратното- защото с хубавите неща се свиква бързо и без да се усетиш почваш да ги приемаш за даденост.

# 7
  • Мнения: 2 212
Всъщност, да, аз прекрасно знам защо така се получава... Интересно ми беше дали и с останалите е така и защо сме такива та бягаме всъщност от това, което е добре за нас и драпаме за там дето не сме толкова желани...но ей на, точно така излиза, мъж дето на ръце може да ме носи във всеки смисъл на думата съм подминавала с лека ръка, а си троша главата и страдам по някой, който не заслужава чак толкова  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 3 499
 f(x) е права. За съжаление е точно така.

# 9
  • Мнения: 516
Времето лекува всичко, Естер. От една мъдра баба знам, че най- голямата глупост е да драпаш за там, където си нежелан.

# 10
  • Мнения: 2 212
В конкретния случай вече не драпам, истината е, че минаха повече от 5 години от този случай, в който така и не разбрах защо не се получи, защо не бях желана и т.н.... но тази вечер случайно видях човека на снимка и пак ме жегна, и пак се запитах защо и т.н. Дори към момента по-скоро не бих драпала за него, а ми се иска да му докажа, че и без него ми е много добре, ама все пак кому е нужно да му показвам и доказвам каквото и да е било и изобщо да се занимавам...явно само на мен...

# 11
  • Мнения: 1 488
Не можеш да заповядаш на сърцето си да обича точно определен човек. Например онзи , койте те носи на ръце. Преживява се тежко когато любовта е несподелена. Влагаш някакви силни емоции, а от другата страна нищо.Ми как няма да е гадно. А когато теб те обичат , а ти не, какво толкова има да те вълнува. Няма емоция от твоя страна, не обичаш, не се страхуваш, не ревнуваш, не страдаш, за това не обръщаш внимание.

# 12
  • Мнения: 984
Когато давам обич, любов, нежност сладко губя част от себе си, а на нейно място се появяват нови, непознати понякога нюанси и това е възбуждащо и вълнуващо.

Когато ми дават същите тези неща, а аз нямам място в душата си да ги поема изпитвам усещането за претовареност и неприязън. Много е изнервящо.

# 13
  • Мнения: 5 877
Ами това е, копнеж му се вика. Красиво е, горчивосладко, абсолютна естетика - целият си вдаден в някаква цел, дните ти са под един и същ ъгъл, харесваш се такъв "пиян".
Трудно е да се намери персона, която поне за известно време да играе ролята на повод за такова нещо. Затова и щом се осъществи връзката, цялата постройка бързо рухва - няма копнеж, само пълнеж. Могат да се появят други неща, де.

А като си от другата страна - какво - седиш си трезвен, забелязваш и тапетите в заведението, и бримката на чорапогащника си, и колко идиотски се е изрусила сервитьорката, а онзи насреща какво пък толкоз те е зяпнал, трябва да е много глупав, за да не вижда купищата ти недостатъци, я, това спанак ли е между зъбите му?

Та кое състояние е по-приятно и запомнящо се?

Последна редакция: пт, 14 дек 2007, 22:10 от Aнда

# 14
  • Мнения: 782
f(x) е права. За съжаление е точно така.
И аз така мисля!!!

Общи условия

Активация на акаунт