Публикувана: 17 дек. 2007, 08:32 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2007, 05:09 ч.

Ако разберете, че бившият ви съпруг е тежко болен, как ще реагирате.....

3 340
44
1

17 дек. 2007, 08:32 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

При нс положението е следното:
Бившият ми мъж в момента е много тежко болен. Бъдещето му е неясно, почти пълна инвалидност, вследствие злоупотреба с алкохол. Стана ми криво, честно. В същото време ме е яд на него, че така лесно се предаде от ангажимента за отглеждането на децата си. Не съм отишла в болницата. Само като си спомня какви мизерии ми е правил...........Но пред големите Коледни празници, в дъното на душата си, ще му простя.
Вие сте на ход.

# 1 17 дек. 2007, 09:08 ч.

Мнения: 2 336

Първо искам да кажа, че не му желая (на моя) нещо лошо. Нека си бъде жив и здрав.
Той има проблеми с кръста и съществува риск при едно грешно движение да се парализира. Сега като се замисля може би само така бих си го взела обратно. newsm78

Явно твърде много го обичам. А пък и все още съм женена за него, а нали женитбата е в болест и здраве. Не знам какво трябва да направи на мен и на децата ми да спра да имам чувства към него.
Но пак казвам - жив и здрав да си е. Да си живее там с курвичката. Пък аз искам да се опитам да си оправя живота.
Съжалявам, че така е станало с твоя бивш. Мисля, че е човешко да отидеш да го видиш, но само ако мислиш, че той има нужда от това. Не от лицемерие.

# 2 17 дек. 2007, 12:12 ч.

Мнения: 660

Аз не бих реагирала по никакъв начин в такава ситуация,тоест нали е бивш вече,няма за какво да ходя да го виждам,пък и отсрещният като не се интересува изобщо за моето здраве, аз защо да се тормозя за неговото. Може би съм крайна,но напоследък аз имах сериозен здравословен проблем,абсолютно сама съм пак и сама си отглеждам детето,нямам помощ от роднини от 2 седмици. Стана ми много лошо един ден от пренатоварване и изобщо нервите ми са разбити напълно и направих лек сърдечен удар и то на тези години,еддвам съм ставала да си храня детето и да се обслужвам,хубаво,че ми помогна приятел мой. И това бившия го знаеше,защото както разбирам влиза и чете тука,е дори не се обади да пита ,как съм,имам ли сили да гледам детето,помощ няккава,па било и от куртоазия дет се вика...
Е как аз да реагирам съчувствено ,ако и с него се случи нещо след време,като той дори се радва ,че аз не съм добре
Отговора ми е,на мен НЕ би ми станало мъчно за бившия ако му се случи нещо напротив.... Но то е до човека....
Аз съм такъв краен човек,когато ми се причини лошо,не прощавам,не съувствам на този ,които ми го е сторил...

# 3 17 дек. 2007, 12:18 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Бих му помогнала с каквото мога,няма значение какво ми е причинил.Това се отнася както и за бащата на Любослав ,така и за този на Мария.

# 4 17 дек. 2007, 12:20 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: Ира-Кишика в пн, 17 дек 2007, 12:12

Аз не бих реагирала по никакъв начин в такава ситуация,тоест нали е бивш вече,няма за какво да ходя да го виждам,пък и отсрещният като нес е интересува изобщо за моето здраве аз защо да се тормозя за неговото. Може би съм крайна,но напоследък аз имах сериозен здравословен проблем,абсолютно сама съм пак и сама си отглеждам детето,нямам помощ от роднини от 2 седмици. Стана ми много лошо и направих лек сърдечен удар и то на тези години,еддвам съм ставала да си храня детето и да се обслужвам,хубаво,че ми помогна приятел мой. И това бившия го знаеше,защото както разбирам влиза и чете тука,е дори не се обади да пита ,как съм,имам ли сили да гледам детето,помощ няккава,па било и от куртоазия дет се вика...
Е как аз да реагирам съчувствено ,ако и с него се случи нещо след време,като той дори се радва ,че аз не съм добре
Отговора ми е,на мен НЕ би ми станало мъчно за бившия ако му се случи нещо напротив.... Но то е до човека....
Аз съм такъв краен човек,когато ми се причини лошо,не прощавам,не съувствам на този ,които ми го е сторил...

Ира, не знаех, че си пострадала така. Успокой се, мила! Това нещо показа колко струва. Даже всички го видяхме. Не си струва да си хабиш нервите и здравето. Пази се! Сега си маминка. Знам колко е трудно, когато си сама. Вечер пощурявам, когато трябва да кърмя, да се изцеждам, да го къпя, да оправя за лягане, а и другото дете да обгрижа. В такива моменти ме избива на ..... #Cussing out

Просто мога да ти кажа - вярвай, че нещата ще се оправят. Хубаво и умно момиче си! Вярвай, че ще бъдеш щастлива!
Съжалявам за офф-а.

# 5 17 дек. 2007, 14:05 ч.

Мнения: 1 809

Темата ме накара да се замисля върху това как бих постъпила.Не отговорих веднага след прочитането и ,исках наистина да се замисля,а не да отговоря първосигнално.Но колкото и да мислех,колкото и да осъзнавам ,че не е хубаво така...ами НЕ би ми станало мъчно.Само като ми изплуват онези картини...жестоките побоища,когато имах чувството че умирам ...Съжалявам,знам че трябва да се прощава...Но не мога!Да е жив и здрав,но ако нещо му се случи няма да ме вълнува,няма да му съчувствам,няма да ми е мъчно....

# 6 17 дек. 2007, 15:10 ч.

Мнения: 1 732

Жив и здрав да е дълги години.
Ако му се случи нещастие - има си семейство, то ще го подкрепи.
Ако потърси помощ от мен, винаги ще я има. Въпреки всичко.

# 7 17 дек. 2007, 15:54 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

бих помогнала на всеки в нужда
обаче ако имаш желание
ако си е пострлал така че да не можеш да го гледаш - никой няма право да ти каже и дума

# 8 17 дек. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 1 023

никак.

# 9 17 дек. 2007, 18:46 ч.

Варна
Мнения: 684

Ако имам време да се замисля какво бих направила,бих му пожелала от цялото си сърце да е още по зле от колкото е,но...ако реагирам първосигнално,знам,че бих хукнала да му помагам,за което се мразя чак!

# 10 17 дек. 2007, 19:03 ч.

Мнения: 2 336

cucurbita pepo, така е, защото си човек.
Както вика една колежка - аз такъв като твоя ако се дави бих го натиснала да се доудави. Но аз не мога.

# 11 17 дек. 2007, 20:48 ч.

Мнения: 277

ще се порадвам....
както не му пукаше ,когато правех пристъпи.
много пъти съм му пожелавала да се блъсне някъде и не да умре ,а да страда и да се мъчи.
а ,бе ,квото повикало ,такова се отзовало...
и все пак ,ако наистина му се случи ,може би няма да съм толкова крайна,но знае ли човек?
може и банкет да вдигна bouquet

# 12 17 дек. 2007, 21:37 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Тази вечер отидохме да го видим в дома му. Аз и дъщеря ми, или дъщеря НИ. Почти не ни позна в първия момент. Състоянието му е лошо. Детето ми се разстрои много. После асимилира кои сме. Почти не вижда, инсулта му е лек, но има засягане и в очите. Повярвайте ми, подиграваше се и иронизираше, че детето ми родено след раздялата ни, е с увредено зрение. Спомените ме заляха като кофа с вряла вода. Не можах да събудя в себе си съжеление, жестоко е. Не мога да забравям, но ще му простя. Макар, че има неща, които нито можеш да простиш, нито да забравиш.

# 13 17 дек. 2007, 21:55 ч.

София
Мнения: 593

Веднъж писах на Ира че всичко се връща.....
След този ти пост eli-nora виждаш ли приликата...
А неговото съжаление /помощ/ къде беше???
Надявам се да ме разберете.

# 14 18 дек. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 651

Първо да кажа да си е жив и здрав, да си се гледа и ако може далече от нас да стои.
Мислила съм си го. Особено с начина му на живот, не изключвам такова нещо да се случи.
Той си няма никого и едва ли би се намерил някой да се ангажира с него. Приятелите му са от тези дето когато ти трябват- изчезват безследно, ама квито си ги е избирал....
Не бих искала да имам нещо общо с него когато и да било оттук нататък, в каквато и да била ситуация. Не бих си чернила живота отново за този човек, макар и по друг начин. КОгато съм имала нужда от грижа и подкрепа- не съм я имала от него, не знам с какво съм му длъжна. Сигурно звучи жестоко. За мене е самосъхранение.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: