Публикувана: 20 дек. 2007, 15:28 ч.
Последно мнение: 23 май 2008, 15:31 ч.

За мъжете с „длан като прохладен лист”

6 933
46
1

20 дек. 2007, 15:28 ч.

София
Мнения: 17 282

Понеже напоследък ми е едно романтично, едно лежерно … се сетих за стихотворение, което бях чела навремето и ме беше впечатлило, помнех само, че е на Станка Пенчева. Разрових нета снощи, само за да го намеря къде? В бг-маммаааа (що ли изобщо излизам от тук?) и искам да ви го напиша, защото много ми харесва. Чувствала съм се опустошена точно като в стихотворението и си мечтая за мъжа с длан като прохладен лист.

НА МЛАДИНИ

На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.

Станка Пенчева

# 1 20 дек. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 2 336

Предполагам, че още сме млади, но вече сме поумнели...
Много хубаво стихотворение, Бърди.
Пожелавам на всяка от вас да намери този човек. bouquet

# 2 20 дек. 2007, 16:13 ч.

Бърди, много е хубаво наистина! Чак тръпки ме побиха.

# 3 20 дек. 2007, 16:15 ч.

София
Мнения: 17 282

И мен ме побиват тръпки всеки път като го чета, имам чувството, че в главата ми е влязла тая жена.

# 4 20 дек. 2007, 17:48 ч.

Мнения: 236

Обожавам Станка Пенчева. Ето още нещо нейна в този дух:

Ний не можем ...

Ний не можем да любим истински слабите‚
само сме ласкави с тях и добри‚
главите им на коленете си слагаме‚
жалим ги като верни сестри.

Силните – те са‚ които завинаги
слагат върху ни властна ръка.
Като лозници край тях се вием
и се вливаме в тях‚ сякаш ручей в река.

Те ни правят кралици и свои неволници‚
те никога не ни принадлежат съвсем.
Ала с тях ний узнаваме полет и болка‚
тях обичаме ний‚ додето умрем.

# 5 20 дек. 2007, 17:54 ч.

София
Мнения: 1 010

Ужасно истински звучи...

# 6 20 дек. 2007, 17:57 ч.

София
Мнения: 1 010

Изглежда при Станка Пенчева няма слаби изпълнения:

"Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени."

# 7 20 дек. 2007, 18:02 ч.

Мнения: 2 336

Много ме депресират тези стихове, бе момичета!
Тази авторка няма ли нещо по свежичко?

# 8 20 дек. 2007, 18:10 ч.

София
Мнения: 1 010

По-оптимистично....

"Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети -
Как ли ни се смеят
Тия, дълкокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени..."

# 9 20 дек. 2007, 20:59 ч.

София
Мнения: 17 282

Това последното е много хубаво, пепеляши Heart Eyes

# 10 20 дек. 2007, 22:26 ч.

София
Мнения: 6 999

Birdy, направо ме разплака bouquet

Ето едно, което знам на изуст, но не и авторът му. Харесвам го, но определено не искам мъж 'силен, неверени да ми заповядва' Naughty

"Не искам да ме гледаш просто влюбено,
желая всеки миг да те печеля.
Пред мен със добродетелта си губиш,
аз искам да си силен и неверен.

Цветя да никнат там, където сядаш.
Да си свободен - с вятъра да тичаш.
Съвсем по мъжки да ми заповядваш -
Да мога цял живот да те обичам"

# 11 20 дек. 2007, 22:29 ч.

София
Мнения: 6 999

Ето едно, специално за вас момичета, дето няма да се влюбвате вече и да вярвате вече на мъжете. Аз се сещам за това стихотворение след всяка своя връзка, която ме е наранила и си казвам... живота продължава Whistling

:

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

# 12 20 дек. 2007, 23:07 ч.

Мнения: 260

Isa, последното стихотворение е много силно. Така се чувствам и аз в момента...

Аз ще се включа с текст на песен на Михаил Белчев и Искра Радева

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.

# 13 21 дек. 2007, 00:27 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: pepelja6i в чт, 20 дек 2007, 17:57

Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени."

Еххх ама колко правлно го е казала. И аз от това се страхувам Sad

# 14 21 дек. 2007, 06:21 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Ох, човек да не мръдне нанякъде, какво сте направили тук вчера Simple Smile

Цитат

Чувствала съм се опустошена точно като в стихотворението и си мечтая за мъжа с длан като прохладен лист.

И аз съм се чувствала така, но нещо точно тоя тип мъже не ми допада особено Rolling Eyes

, прекалено бързо ми става скучно ли, властна ли го раздавам, не знам.
Намерила съм до известна степен баланс, защото моят скъп е някаква странна (за някого може би и ужасяваща) комбинация от двата типа, която, в интерес на истината, в друг не съм срещала.
Едно е сигурно, де - никога няма да ми дойде акълът, ако ще на 100 години да стана.
Май затова и такъв ник съм си избрала, както и ще излезе прав един бивш, който казваше: На теб не ти трябва мъж, а само ново предизвикателство Crazy

.

Стига съм философствала в 6 сутринта, ето ви едно стихотворение и от мен:

Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже,
прегръщат ги, а помнят,
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата не прощаваш,
невярващ в плач и грим...
Всевластен, покоряващ,
а сам непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена...
Сбогувал се... Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак...
Но в миг ще го разлюбят
ако се върне пак.

Препоръчани теми

Търся малко подкрепа...

С кого/какво заменихте бившия/та?

Промени ли ви самотното родителство?

кифличка?а, защо пък не!

Причина:

Причина: