Публикувана: 26 дек. 2007, 21:07 ч.
Последно мнение: 27 дек. 2007, 13:48 ч.

За голямата вълна и пътуванията

1 546
19
1

26 дек. 2007, 21:07 ч.

Мнения: 3 423

Помни ли някой голямата вълна, отнесла
преди три години и къщи, и имане, и съдби
човешки в Индонезия и Тайланд? Има ли сред
вас някой, бил там по това време? Познавате
ли някого, преживял мазалото? Това отказа ли
ви от пътуванията? На мен ми се падна късметче
от тазгодишната питка - да пътувам. Някога не
се замислях, хващах, накъдето ми видят очите,
сега обаче като че ли ме е страх. С вас как е?

# 1 26 дек. 2007, 21:11 ч.

Мнения: 6 992

Не познавам като че ли.
Мен не ме е страх да пътувам, ама пари нямам Confused

Иначе, ех, Китай, Русия, Финландия, Египет, Индия, Япония. Crazy

# 2 26 дек. 2007, 21:14 ч.

Мнения: 17 407

Помня. НЕ ме влече натам, то не че има гаранция, де. По- скоро към Египет, но ме е страх сякаш.

# 3 26 дек. 2007, 21:23 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Баща ми беше в Шри Ланка тогава. Хотела, в който е бил не е засегнат, но от прозореца се виждаха разрушенията- донесе снимки... страхотия!
Пътувам с най-голямо удоволствие, но откакто съм майка не ми се е случвало. Догодина планирам обаче.

# 4 26 дек. 2007, 21:25 ч.

Мнения: 1 941

Веднъж случайно попаднах в компания с хора, които разказаха, че са били в някои от курортите, не си спомням в кой точно. Незная дали казваха истината, но твърдяха, че за голяма част от туристите, които са били навътре в сушата случилото се не е рефлектирало по никакъв начин на почивката. В скъпите хотелски комплекси всичко е било шест - храна, пиене, живот....
Спомням си точно тогава бях на работа, почти през пет минути се променяше броя на жертвите. Дори не можехме да схванем в първия момент какво точно се е случило, то човек като не го е виждал с очите си, съзнанието му трудно си го представя.
В Египет наистина си е малко страшничко, с тея конвои и въоражени арабески - полицаи пред всички забележителности. Ходихме в някакво бедуинско селище бая навътре в пустинята - 20 -на чужденци и едни чаршафи. Викам си леле тея само да извадят ся по някои автомат и ни взимат за заложници без никакъв проблем. Ама ни се размина хехех...
Иначе не се страхувам да пътувам, то квот е писано .... Даже сега стягам куфарите и в събота отлитам. На безопасно надявам се място Mr. Green

# 5 26 дек. 2007, 21:32 ч.

Мнения: 2 199

Имам познати от Шумен които бяха по това време там и си останах до края на почивката, случилото се не им рефлектира по никакъв начин Peace

# 6 26 дек. 2007, 21:43 ч.

Мнения: 5 539

И на мен ми се падна същото късметче от питката.
Нали знаеш, че мълнията не удря два пъти на едно и също място.
Не познавам никой, който е бил на Пукет по онова време, но си спомням интервютата и нелепостите, които говореха българските туристи, завърнали се сред бедствието.

# 7 26 дек. 2007, 21:58 ч.

Мнения: 7 109

Спомням си пожеланите на Батето към Вальо Михов май беше - "Айде, да идеш на остров Пукет и да не пукнеш". Извинявам се за дозата празничен "хумор". Grinning

Аз по принцип не съм пътуващ тип. Не мога да летя без хапчета, които обаче побъркват организма ми и удоволствието заминава в след полетно регулиране.

# 8 27 дек. 2007, 01:15 ч.

Мнения: 875

познавам един швед, който е бил със семейството си в тайланд тогава. при тях, обаче не е било толкова сериозно, защото разказа, че са си лежали около басейна и изведнъж е придошла вода, но не много. те в началото не са знаели какво става и с някакво отегчение са си отишли в стаята. скоро, обаче, разбрали; от компанията, с която са били веднага са изпратили помощ да ги изведе от страната и така. всичко е завършило благополучно.

това за голямата вълна. относно пътуванията, разбира се, че подобно нещо не би могло да ме откаже. това е природно бедствие. от такива неща и случайни инциденти няма как да се предпазиш. и цял живот на двора на село да си седиш пак може да падне камък през оградата и да те убие. Mr. Green

# 9 27 дек. 2007, 02:31 ч.

Мнения: 1 312

Мъжът ми беше точно там,но в морето.
Страшното беше за мен,защото почти два дни бях в пълно невидение.
Знаех,че са им наредили да се евакуират,но нищо повече.
Като се обади щях да припадна.

Когато потъна Хера той беше там-на два часа път от мястото.
Когато съобщиха първоначално за нещастието не казаха името на кораба...
Какво съм изживяла само аз си знам.

Разрушителните земетресения в Измир преди 7-8 години..
Майка ми,баща ми и брат ми бяха на почивка.
Пътували за Мармарис или Анталия/не помня,бяха там 20тина дни и ходеха на различни места/...
Минават край селца,градове-всичко си е нормално.
Пристигат в курорта и разбират какво е станало.
На връщане не могат да познаят местата-всичко е разрушено,палатки,огньове на открито.
Било е страшно.

Кръстника ми преживя Катрина,измъкнал се от спасителен лагер и с хеликоптер ги транспортирали до друг град заедно с колегите му..

Има и още..,понякога си мисля разни неща...,не съм суеверна,но като цяло ме е страх да говоря за това...

# 10 27 дек. 2007, 09:02 ч.

Мнения: 3 091

Имаме много близки приятели, които точно тогава бяха там на почивка. Буквално минути преди да кацнат, вълната е минала. Гледах на касета как помагат на месните да разчистят паднали дървета, обърнати коли...
Те ми разказваха как е имало българи, които са се оттеглили във вътрешността, защото са се страхували да няма второ цунами.

# 11 27 дек. 2007, 10:26 ч.

Мнения: 511

Снощи чух по новините че имало взрив в Истанбул, ще пътуваме за Турция след 2 дни- не ме е шубе, но ми минават мисли:"Ами ако...!?
На 7ми юли преди 2 години в Лондон пред очите ми се взриви автобусът, можеше и аз да съм в него. Странно е как човешкият мозък в момент на силен стрес заличава напълно някои моменти, а други ги виждам и сега на бавен каданс.
От тогава винаги когато видя маси от хора на едно място нещо отвътре ми се свива.

# 12 27 дек. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 3 425

Цунамита и природните бедствия не биха ме спряли да пътувам,но човешкия фанатизъм - да - бомби,отвличания,убийства брррррррр!!!

И аз избягвам струпването на много хора на едно място!

# 13 27 дек. 2007, 10:49 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Помня, да

Мен ме е по-страх да пътувам по пътищата в България, отколкото по света и да мисля за природни бедствия.Те са едно на милион, а шанса да те убие някой ненермален шофьор в нашата страна е едно на десет.

# 14 27 дек. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 2 000

Цитат на: Биляна в чт, 27 дек 2007, 10:49

И мен.
Много ми се пътува из България, защото има много места, които си струва да се видят, обаче като си помисля какво става по пътищата и се отказвам.

Препоръчани теми

Ваучери за храна?

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Политиката в България - Тема 5

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: