Как да го науча да бъде добър, толерантен, отзивчив, щедър

  • 682
  • 12
  •   1
Отговори
  • Sofiа
  • Мнения: 3 239
Когато всъщност искам да му кажа, че бидейки такъв шанса да бъде мачкан, унижавам и игнориран е много по-голям, отколкото ако е агресивен (в смисъл агресивно да защитава интересите си), егоист и безкомпромисен.
Как да му обясня, да намери баланса м/у двете: да бъде добър, но не мекушав, да бъде толерантен, но да мисли и за себе си, да говори смирено, но да мисли агресино.
Пиша това защото сим разстроена. Още не зилизане от вкъщи се сблъсках за пореден пък с доказателство за тезата си, че всеки път когато опитам да направя нещо с добро отсрещната страна е далеч от добрия тон. За пореден път опитах с кротък тон да обясна, да помоля на-смирено, когато всъщност исках да извадя щангата на колата и да му насоля стъклата на индивида, който ме изкара извън кожата ми (понеже проблема възникна заради колите ни).
И по целия път до разсъждавах по тези въпроси и не стигнах до отговор: как аджеба да го уча да е толерантен, когато всъщност бих искала да бъде БЕЗКОМПРОМИСЕН Confused

# 1
  • Мнения: 3 211
Според мен е много важен личния пример. Това, което види в родителите си ще бъде и неговото поведение в бъдеще.
Според мен е най-важно да го научиш да бъде добър.

# 2
  • Sofiа
  • Мнения: 3 239
Цитат на: very_nice
Според мен е много важен личния пример. Това, което види в родителите си ще бъде и неговото поведение в бъдеще.
Според мен е най-важно да го научиш да бъде добър.

Това ясно. Ама ей на аз като съм научен да бъда добричка, а ежедневно се сблъсквам предимно с хора, на които качеството доброта им е чуждо  Thinking Как да му го поднеса: ти маме бъди добричък, нищо че около теб са лоши, нека те мачкат, пък ти нали си ми добричък търпи  #Cussing out  За това иде реч

# 3
  • Мнения: 2 792
И аз това се опитвам да постигна  и според мен основното е личния пример, да научиш детето да бъде принципно и да вярва в себе си.
 Всичко това се постига с много говорене и обясняване, с даване правото на дето да има лично мнение, аз лично избягвам да натрапвам на мойте лични становища и опредения, свързани с конкретни ситуации.Много е сложно и си изисква, доста усилия.
  Едно от нещата, което ме притеснява напоследък е, че мойте не са агресивни Rolling Eyes , може и да съм луда и да ми се смеете, но като ходя с тях по паркове или в двора на детската градина, ги наблюдавам и Димана и Момчил, са по склони да отстъпят, не се карат с другите деца, Момчил е безкрайно любвеобилен към момиченцата, бере цветя и им подарява, абе пълна противоположност от повечето момчета. В къщи си се карат и бият на поразия, но в общуването си навън, са много по прибрани и туширани, като реакция. И двамата имат,  много приятели от друга страна, Димана имаше конфликт с едно момиче в групата, но после се сприятели с нея и сега са приятелки, този конфликт също ме беше притеснил. Момиченцето, с което се караха, по точно то я беше нарочило и беше смачкало и накъсало всички рисунки #Puppy dog , на мен ми стана много мъчно от това, а Димана ми заяви "Няма нищо, те не ми бяха най-хубавите и най-любимите" Stuck Out Tongue  и няколко дена след това ми каза, че със Стела вече са много добри приятелки Grinning
  Много объркано писах, май Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 2 567
Аз също възпитах дъщеря си да бъди добра и отстъпчива и някога съжалявам за това си нещо.
Но като самата аз съм такава и баща и също просто няма голям шанс с нас да стане по отракана и нахална  Sad .

Както писах и в друга тема някога си носи последиците от добротата си, но като цяло обаче това и държание впечатлява не само възрастните и децата и да ти кажа като , че ли се респектират от държанието и.
Рядко попада на съвсем темерутчета , които като беше по малка я разплакваха, но които сега усеща от разстояние и направо ги игнорира.

Е и тя си има нейните моменти когато явно и идва нанагорно и като малко Лъвче си отстоява твърдо своето , но като цяло поведението и е толерантно и смятам , че такова трябва да е и за вбъдеще независимо от това какъв вълчи свят е навън.

# 5
  • Мнения: 2 567
Еее big mama сега те прочетох.  Grinning
И моята щерка си имаше едно момиченце в класа, с което много не се разбираше.
То и беше откраднало разни дребни нещица както и на други деца от класа и моята беше публично я розобличила , но това което ме изненада беше това което ми каза и реакцията и след случката.
Аз я викам повече да не се занимава с това дете , а тя ми казва "не мамо, само няколко дена няма да говоря и да играя с нея за да и покажа че не е била права и после пак ще ми е приятелка".
И наистана това подейства. Това дете не само не и се разсърди, а през цялото време на игнора от страна на моята я търсило и и се извинявало и сега пак са си приятелки  Grinning .

Така , че аз винаги ще смятам , ча с добро се постига много повече, колкото и някога човешката простотия да ни изкарва от кожите ни.

# 6
Цитат на: Valery
Когато всъщност искам да му кажа, че бидейки такъв шанса да бъде мачкан, унижавам и игнориран е много по-голям, отколкото ако е агресивен (в смисъл агресивно да защитава интересите си), егоист и безкомпромисен.
Как да му обясня, да намери баланса м/у двете: да бъде добър, но не мекушав, да бъде толерантен, но да мисли и за себе си, да говори смирено, но да мисли агресино.
Пиша това защото сим разстроена. Още не зилизане от вкъщи се сблъсках за пореден пък с доказателство за тезата си, че всеки път когато опитам да направя нещо с добро отсрещната страна е далеч от добрия тон. За пореден път опитах с кротък тон да обясна, да помоля на-смирено, когато всъщност исках да извадя щангата на колата и да му насоля стъклата на индивида, който ме изкара извън кожата ми (понеже проблема възникна заради колите ни).
И по целия път до разсъждавах по тези въпроси и не стигнах до отговор: как аджеба да го уча да е толерантен, когато всъщност бих искала да бъде БЕЗКОМПРОМИСЕН Confused


Мамите с 2 и повече деца ще ти кажат.
Аз първото точто като теб се опитвах да възпитавам така. Резултат - хора и деца всякакви, сега той се опитва да следва правилата ми.
Второто дете - оставям го само да намери пътя, като разговаряме често за случките в градината. Определено по-добре се справя.

Моят съвет е да се довериш се на инстинктите на детето, като само го съветваш и напътстваш. Ако го научиш да е толерантен - как ще се оправя в клас/група, в която другите са нетолерантни? Ти можеш да научиш своето дете, но можеш ли да научиш другите деца около него?
 И пред детето не показвай признаци на страх и поддискане, избягвай да влизаш в конфликт. Прави го само тогава, когато си сигурна, че ще спечелиш. Защото колкото и да обясняваш, личния пример е това, което възпитава детето. Другото са само думи.

Не можеш да научиш едно дете на агресивност, но можеш да не му потъпкваш гордостта и самозащитните сили.

# 7
  • Мнения: 922
Thinking Ама, този въпрос си е настина хем належащ, хем труден....
ЧЕ трябва баланс, то е ясно... Ние с Татишон лично правим така, по отношение на малък Вальо - даваме му личен пример. От една страна защитаваме правата си (нека така да го наречем) пред другите с ясно изразена обосновка, мотивация и т.н. (дори да се наложи да сме груби). А от друга, когато е необходимо се държим толерантно, състрадателно, топло и т.н. Разбира се, по отношение на самото дете се държим по абсолютно същия начин. Така, поне за сега, го учим хем да държи на своите принципи, на своята позиция, хем да е състрадателен и любящ (т.е. и от двете, според конкретната ситуация)...
Ами, май успяваме засега, но тепърва ни предстои детската градина, където характера на детето започва да се закалява (нали там не е единствен)
Успех Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Напоследък и мен много ме вълнува точно този въпрос - дали като правя децата си възпитани и толерантни не ги ощетявам?!? Дали живота за войнствения простак и нахалник не е по-лесен, кой въобще оценява доброто възпитание  Rolling Eyes , трябва ли да ги уча да дават или да взимат?!?
Все ми се струва, че истината е някъде по средата, но къде ... чудя се...
Не ти помогнах  Wink , но поне виждаш, че не си сама и други сме така ...
Успех в избора, какъвто и да той желая ти да възпиташ едно щастливо дете  Simple Smile .

# 9
  • Sofiа
  • Мнения: 3 239
Цитат на: Ellypr

Все ми се струва, че истината е някъде по средата, но къде ... чудя се...
Не ти помогнах  Wink , но поне виждаш, че не си сама и други сме така ...
Успех в избора, какъвто и да той желая ти да възпиташ едно щастливо дете  Simple Smile .

Мда, факта, че не съм сама е успокоителен до някъде.
От сега ми е ясно, че няма да мога да го възпитам да е егоист и т.н (не съм такава - трудно ще ми се отдаде), но в момента не вярвам на собствените си възможности да го възпитавам хем да е добър, хем да си отстоява правата с всички сили и позволени средства.
А може би не трабва да търся отговор на въпроса как да го постигна - може отговора сам да ме намери  Thinking

# 10
  • Мнения: 2 792
Аз поне си мисля, че за да бъде добър, трябва да му покажеш, доброта, да не обиждаш, да го зачиташ и тн., а за да отстоява правата си най-важното е да го научиш да вярва в себе си и да има самочувствие, разбира се с покритие.
 Това се опитвам да правя, ама както се видя от предния ми пост и мен ме лашка ту на едната страна, ту на другата, все се съмнявам дали постъпвам правилно #Silly

# 11
  • Мнения: 3 211
Като казах да го научиш да бъде добър нямах предвид отстъпчив. А да му покажеш кое е добро, кое лошо.
Трябва да се научи да вярва в собствените си сили, да му се внушава че може, че дори и нещо в момента да не може да направи смного труд и усилия ще го направи, с две думи да се поущрява детето, а не да се потиска.
А относно агресивността, това си е до характер, не можеш да направиш някой агресивен, той живота сам ще го научи в кои ситуации да е по-агресивен. Важното е да си знае правата и да си ги устоява (това не е агресивност).
И мен винаги са ме възпитавали да отстъпвам, да не отговарям, да бъда добра и .т.н., но аз не станах отстъпчива, просто не ми е заложено. Но това не значи, че не съм добра Heart Eyes

# 12
  • Мнения: 2 567
Цитат на: Anonymous
Цитат на: Valery
Когато всъщност искам да му кажа, че бидейки такъв шанса да бъде мачкан, унижавам и игнориран е много по-голям, отколкото ако е агресивен (в смисъл агресивно да защитава интересите си), егоист и безкомпромисен.
Как да му обясня, да намери баланса м/у двете: да бъде добър, но не мекушав, да бъде толерантен, но да мисли и за себе си, да говори смирено, но да мисли агресино.
Пиша това защото сим разстроена. Още не зилизане от вкъщи се сблъсках за пореден пък с доказателство за тезата си, че всеки път когато опитам да направя нещо с добро отсрещната страна е далеч от добрия тон. За пореден път опитах с кротък тон да обясна, да помоля на-смирено, когато всъщност исках да извадя щангата на колата и да му насоля стъклата на индивида, който ме изкара извън кожата ми (понеже проблема възникна заради колите ни).
И по целия път до разсъждавах по тези въпроси и не стигнах до отговор: как аджеба да го уча да е толерантен, когато всъщност бих искала да бъде БЕЗКОМПРОМИСЕН Confused


Мамите с 2 и повече деца ще ти кажат.
Аз първото точто като теб се опитвах да възпитавам така. Резултат - хора и деца всякакви, сега той се опитва да следва правилата ми.
Второто дете - оставям го само да намери пътя, като разговаряме често за случките в градината. Определено по-добре се справя.

Моят съвет е да се довериш се на инстинктите на детето, като само го съветваш и напътстваш. Ако го научиш да е толерантен - как ще се оправя в клас/група, в която другите са нетолерантни? Ти можеш да научиш своето дете, но можеш ли да научиш другите деца около него?
 И пред детето не показвай признаци на страх и поддискане, избягвай да влизаш в конфликт. Прави го само тогава, когато си сигурна, че ще спечелиш. Защото колкото и да обясняваш, личния пример е това, което възпитава детето. Другото са само думи.

Не можеш да научиш едно дете на агресивност, но можеш да не му потъпкваш гордостта и самозащитните сили.



Точно за да не се налага да си задаваме въпроса дали в класа или групата детето ни няма да попадне на нетолерантни хора е по добре всички да се опитваме да учим децата си да зачитат човека срещу себе си и че да настъпиш някога пръв за да не те настъпи той първи не е най-добрия начин да покажеш колко си прав и силен.

Може да отстоиш мнението си е без нахалство и агресия. Дори точно в такива случай проличава колко струваш.

Темата е хубава и наистина важна, то за съжаление нямам повече време. За мене вече  почват Великденските празници и тръгвам към провинцията където няма да имам възможност да влизам в любимия форум   Grinning

За това ви желая весело посрещане на този хубав християнски празник.

Общи условия

Активация на акаунт