Вече е на годинка, а още сме на добре пасирани пюрета. Ако дам нещо с парченца за възраст 8 месеца, се започва с позивите за повръщане или директно се дави. Не проявява интерес да гризе. Троши бисквитките и директно ги мята на земята. Как пък веднъж не се присети да ги захапе. Отхапва само ако аз му ги бутам в устата и държа достатъчно дълго и търпеливо, та да се сети и да гризне...
- Публикувана: 29 дек. 2007, 11:11 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2007, 03:30 ч.
За парченцата храна и отхапването
Вероятно още не е схванал, че трябва да дъвче, а не да гълта като пате 
Пробваш ли с люжицата да му сложиш пюретата с частички не направо, а между венеца и бузката - това се препоръчва от логопедите, за да се стимулира дъвкането (нали трябва да измъкне храната от там, където си му я сложила, за да може да я глътне - това става с дъвкателни движения). А оставяш ли го да си взима някакви неща на парченца с ръка - примерно плодчета от компот, варен картоф или морков на ситни кубчета?
Честита годинка на Шош - вчера се бях зачела нещо и си спомних какъв мъник беше
А вече си имаш голямо момче, което яде с лъжица и почва да бърбори разбираемо 
Пробваш ли с люжицата да му сложиш пюретата с частички не направо, а между венеца и бузката - това се препоръчва от логопедите, за да се стимулира дъвкането (нали трябва да измъкне храната от там, където си му я сложила, за да може да я глътне - това става с дъвкателни движения). А оставяш ли го да си взима някакви неща на парченца с ръка - примерно плодчета от компот, варен картоф или морков на ситни кубчета?
Честита годинка на Шош - вчера се бях зачела нещо и си спомних какъв мъник беше
А вече си имаш голямо момче, което яде с лъжица и почва да бърбори разбираемо
Големият ми син беше така и с много силен рефлекс да връща всичко, недостатъчно гладко. И до ден днешен дъвче по 100 часа и като го попитам, защо не го глътнеш вече, ми отговаря, че не може 
. Та мисълта ми е - търпение и това, което Хедра предлага - да поставяш по-големи частици към бузката, за да се учи да ги премества и съответно дъвче. Другото, което можеш да правиш е да предлагаш по съвсем малко количество с лъжичката, така че да не се залъгва и тръгва да гълта, а да успее да задържи и усети храната в устата си. На същия принцип може да пробваш да не даваш смесена консистенция, а отделно гладко пюре и отделно малки парченца.
И не се притеснявай, ще се научи
.
. Та мисълта ми е - търпение и това, което Хедра предлага - да поставяш по-големи частици към бузката, за да се учи да ги премества и съответно дъвче. Другото, което можеш да правиш е да предлагаш по съвсем малко количество с лъжичката, така че да не се залъгва и тръгва да гълта, а да успее да задържи и усети храната в устата си. На същия принцип може да пробваш да не даваш смесена консистенция, а отделно гладко пюре и отделно малки парченца.И не се притеснявай, ще се научи
.
Мартин тъкмо прояде от тези едро смляните и кухня даже и...се разболя. От 10- на дни не мога да му сложа по едра храна, започва да плаче и стиска устни. Чудех се къде е причината и като му дадох от "бебешките" пюрета си хапна. На следващия ден пасирах отказаното пюре и го изяде. Сега започваме от начало, няма как. Бисквити му давам, но той хвърля по- голямата част след като ги опита. Иначе хапва банан на парченца, но и мен ме е страх да оставям да си гризе, че се дави много гадно няколко пъти. Та ще се борим, няма да са първите, а няма да останат и последни дето са така. Племеницата ми е на 1,4г. и все още яде пюрета, но не вярвам цял живот това да прави 
Ели също не обича да има парчета в пюрето. Винаги към менютата за 8 месеца или годинка, добавям някое добре пасирано пюре, за да се получи по-гладка консистенция или пък разреждам гъстото пюре с АМ. Усети ли парче обаче, започва да се напъва да повръща или кашля. Интересното при нея е, че бисквита, солета или подадена от мен храна, я яде без да се дави.
Ивата яде добре пасирано до към 2 годишна, имаше ли малка частичка и се повръщаше, и повръщаше наистина (Хриси не знам дали помниш засегнах темата при Попиванова). По натам малко по малко, не знам как, от само себе си, започна да поема и по едра храна. Никога не съм я насилвала да яде каквото не иска, не съм и натяквала и не сме се карали. Просто нещата се получиха с времето. Както Ива Д пише за Ради и Ива така до ден днешен дъвче много дълго, държи храната в бузата си, предъвква, само човек да има време и търпение да я чака и храни.
Успокой се, всичко ще е наред!
Успокой се, всичко ще е наред!