Да започна с предисторията - мисля, че вече съм споменавала, че бившият търси информация от мои близки приятели, разпитва за мен и за детето, преди малко повече от месец се засякохме в едно заведение, той беше видимо пийнал, добил смелост и се опита да ме заговори, ама аз не му обърнах никакво внимание. Последва телефонен разговор, той поиска да види малкия, ама с един заповеднически тон, аз също се държах арогантно и заявих, че не времето (12 часа през нощта) да ги коментираме тия неща и като събере смелост да ми звънне като е трезвен и в приличен час, може и да говорим по въпроса. Тогава всичко си остана така, след 2 дни той замина за чужбина.
По Коледа си дойде и вчера ми звъни телефона, но аз съм на работа, луднала съм от клиенти, графика ми върви с половин час назад, хората ме чакат и като видях кой ме търси лошо ми стана!
Затворих му и си изключих телефона, защото иначе нямаше да спре да звъни, а не ми беше до него. Като го включих получих смс - Иска да се видим, имам подарък за малкия. 
И сега к'во?
След две години ще дойде, ще донесе подарък и какво? Ще каже:аз съм баща ти! И после пак ще изчезне за неопределен период от време 
Страх ме е от тия негови мереци да вижда детето, страх ме е не за мен, а за детето, страх ме е пак да му гласувам доверие, той сега ще дойде с наведена глава, ще се държи добре, ще съживи в мен надеждата, че все пак в него е останало нещо човешко и капчица обич към собствения му син и после в един прекрасен момент пак ще разпилее всичко на пух и прах, но тогава ще разбие не моето сърце, а това на детето. Доверявах се хиляди пъти и хиляди пъти му давах възможността да ми разбива сърцето отново и отново, но неискам да му давам възможността да наранява детето ми!
От друга страна знам, че той му е баща и има право да го вижда, сигурна съм, че детето му липсва, пък и детето скоро ще усети липсата на баща, обаче като знам колко е безотговорен и ... Просто искам детето ми да расте щастливо и безгрижно ...
На смс-а още не съм отговорила, незнам и какво да отговоря, реших да изчакам да видя дали ще ме потърси пак, пък и да си дам малко време да помисля какво да правя.
Пишете! Приемам и мнения различни от моето, не държа сега да ме засилвате колко съм права, защото аз незнам дали изобщо съм права, но е факт, че в момента детенцето ми е щастливо и спокойно и неискам никой и нищо да нарушават това спокойствие!
По Коледа си дойде и вчера ми звъни телефона, но аз съм на работа, луднала съм от клиенти, графика ми върви с половин час назад, хората ме чакат и като видях кой ме търси лошо ми стана!
Затворих му и си изключих телефона, защото иначе нямаше да спре да звъни, а не ми беше до него. Като го включих получих смс - Иска да се видим, имам подарък за малкия. И сега к'во?
След две години ще дойде, ще донесе подарък и какво? Ще каже:аз съм баща ти! И после пак ще изчезне за неопределен период от време Страх ме е от тия негови мереци да вижда детето, страх ме е не за мен, а за детето, страх ме е пак да му гласувам доверие, той сега ще дойде с наведена глава, ще се държи добре, ще съживи в мен надеждата, че все пак в него е останало нещо човешко и капчица обич към собствения му син и после в един прекрасен момент пак ще разпилее всичко на пух и прах, но тогава ще разбие не моето сърце, а това на детето. Доверявах се хиляди пъти и хиляди пъти му давах възможността да ми разбива сърцето отново и отново, но неискам да му давам възможността да наранява детето ми!
От друга страна знам, че той му е баща и има право да го вижда, сигурна съм, че детето му липсва, пък и детето скоро ще усети липсата на баща, обаче като знам колко е безотговорен и ... Просто искам детето ми да расте щастливо и безгрижно ...
На смс-а още не съм отговорила, незнам и какво да отговоря, реших да изчакам да видя дали ще ме потърси пак, пък и да си дам малко време да помисля какво да правя.
Пишете! Приемам и мнения различни от моето, не държа сега да ме засилвате колко съм права, защото аз незнам дали изобщо съм права, но е факт, че в момента детенцето ми е щастливо и спокойно и неискам никой и нищо да нарушават това спокойствие!
Всъщност лошо няма, даже много ще се радвам, ако успяваме да поддържаме цивилизовани отношения. Той сега работи в чужбина, след няколко дни пак ще заминава, ще се върне лятото, иска да види детето, мислих доста, нищо не губя, ако опитам. Детето е още малко, не разбира точно какво се случва, макар че вече разбира, че някои деца си имат татковци, а той твърди, че си има "мама Тинка(Кристинка)". Мисля, че една среща сега няма да навреди на детето, а ще бъде показателна за отношението на баща му и нищо не губя все пак да опитам, да дам един последен шанс, за да знае сина ми кой е баща му.
