А на мен по Коледа ми дойде музата

  • 1 458
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Казват,че по Коледа ставали чудеса и щом аз прописах стихотворения-сигурно е така.Седях си нощта преди Коледа сама в кухнята,пушех си цигарата и сравнявах "сега" с "преди".Колко радостно ми беше да украсявам елхата /до тук е съборена само три пъти/, да избирам коледен подарък, да се чувствам щастлива и с пълно сърце...И след като си оплаках предишните тъжни години, през терасата дойде моята Муза и сътворих следното стихотворение, което , излишно е да обяснявам, е посветено на слънчевото ми дете. За него мога само да кажа, че е с усмихната душа.
                                                           
                                                        На Цвети от мама

                                            Имам си, имам малко момченце,
                                            малко момченце- диво козленце,
                                            сутрин ме гушка с малки ръчички,
                                            вечер ме гали с меки косички.
                                            Тича безспирно с малки краченца,
                                            гледа ме умно с черни оченца,
                                            няма умора, няма почивка-
                                            пакости прави, но пак със усмивка.
                                            Тати се мръщи, мама се кара,
                                            баба се смее и примери дава-
                                            щом е нормално и здраво детето
                                            пакости чакай оттук до небето.
                                            Цвети се казва мойто момченце,
                                            много обичам свойто козленце,
                                            то е на мама малка мушица,
                                            то е на всички златна душица.
                                            Казвам на всички-щастие няма
                                            ако до тебе не крачи една малка отмяна,
                                            всички у нас сме по-добри и богати
                                            щом Цвети ни казва "мамо" и "тати" .   

       Дано да ви хареса, не претендирам за кой зане каква оригиналност, но разбирате, че е излязло от сърцето ми и затова е много искрено.
       Честита Нова 2008 год.Да сте живи и здрави, по-силни и търпеливи!                                               

# 1
  • Мнения: 1 843
Прекрасно е, mts! Ако друго не, то поне децата ни могат да се радват на поезия, вдъхновена от тях самите!  Grinning На мен, даже ухажори не са ми писали специално посветени стихове...   tooth

И на вас, здраве и мир през новата година!

# 2
  • Мнения: 367
Прекрасно е!    Hug  В твоето момченце от стихотворението виждам и своето. Включително и бабата мога да припозная.   Аплодисменти! Joy

# 3
  • Мнения: 36
Благодаря за милите думи.Всъщност ще е хубаво, ако някой друг е написал нещо, вдъхновен от детето си, да ни даде възможност да го прочетем и ние.

# 4
  • Мнения: 1 843
Ами... под знака на емоциите, бях постнала още преди месеци едно стихче, тоест, единственото ми стихче за Ирина. Не знам защо, но най-силно вълнение изпитах именно на този ден - рождения. Плаках, смях се, беше странно... и там някъде, в тази буря от лудост и вълнения се роди това наивно четиристишие:

На Иринка

Преди година се роди,
a на пет си вече ти
Моя мъничка мечта…
Имам, имам дъщеря!

И защо ли ми се струва
сякаш, повече от теб се аз вълнувам…
Но и в твоите очи
виждам палави звезди!

Купих розови крилца,
сложих ти ги на гърба
и с притворени очи
казах ти: лети, лети!

Искам да ти пожелая…
Не! Ще ти го обещая –
Предавам в твоите ръце…
Вземи го, дъще - моето сърце…

П.С. Когато й го прочетох, насаме, малко преди празнеството с тортата и подаръците, ми се стори неподправено развълнувана. Е, не така явно като мен, но очите й казваха много...  Grinning

# 5
  • Мнения: 1 652
Поздравявам ви за стихчетата. Много ми е приятно да разбера и прочета, споделената по този начин радост от майчинството.
Моите са доста вече. Някои съм ги писала тук из форума. Един ден смятам да му ги дам като зестра.
Ето последното по повод рожденния му ден.

Крила

Порастваш сине, с теб раста и аз.

Усещам  рамото си натежало.

И стана мъжка, женската ръка,

С която те погалих отначало.



И стана мъжка женската мечта,

 И сънищата ми закоравяха.

Мечтите се побират в небеса,

Жените се побират във децата..



А ти растеш и пълниш с топлина

ръцете ми от радост осветени

аз ти се радвам със една душа

а още сто души се радват в мене.



А ти растеш и в стъпките ти аз

Пристъпвам плахо, уча си урока.

Когато се загубя през нощта.

Рисуват пръстчетата ти  посока.



Порастваш сине, женската мечта

Политна и достигна небесата,

Но здрави са ония рамена

върху  които растнаха  крилата.

15.12.2007
 



 

# 6
  • Мнения: 677
Мами благодаря ви за хубавата топлина ,която дарихте на нашите сърчица с моето дете.
 Hug

# 7
mts, поздравления за темата  bouquet


ЧЕСТИТ ДЕВЕТИ РОЖДЕН ДЕН!

Порастваш сине,
На тортата девет свещи
греят с пламъчета игриви,
в твойте красиви очи
светят звездици щастливи.

Порастваш, сине,
А беше бебенце сладко,
прегърнала бях те във скута,
пеех ти песнички кратки
и те целувах аз донасита.

Порастваш, сине,
Порастваш бързо и ето
гониш по ръст своя тати.
Дошло е време, когато
почти всичко решаваш сам ти.

Порастваш, сине,
Честит рожден ден и бъди
успешен ти щастлив!
На тортата девет свещи
греят с пламък игрив!
                    2006г.

# 8
  • Мнения: 2 722
Страхотни сте - усмихнахте ме.  newsm51
Като се пресрамя, ще се изтипосам и аз в проза и поезия  Embarassed

# 9
  • Мнения: 1 152
Страхотни сте, момичета  Hug
Разплакахте ме от обич!

  bouquet

# 10
  • Мнения: 921
Момичета, страхотни сте! Hug  bouquet
Обещавам, като се осеферя малко и аз да ви пусна нещо.

# 11
  • Мнения: 1 152
Пак съм аз  Hug
Често препрочитам тази темичка и много ми се прииска да споделя с вас един миг от моето минало.  Вашите стихове ме върнаха към този спомен.
Беше много, много отдавна- правих първите си плахи, детски опити в поезията и понякога се престрашавах да покажа нещичко на татко. Една вечер вместо аз да му прочета поредния си стих, татко ме изненада- беше написал стихотворение, посветено на мен! Няколко стиха, които ми прочете, а гласът му издаваше безкрайното му вълнение.
Не запомних тези два куплета. Дълго време пазех листчето, на което бяха написани, но с времето и то се загуби.
Това, което никога няма да забравя е начинът, по който се почувствах тогава. И преливащата обич на татко.
Този полет на душата пожелавам и на вашите слънчица  Hug

# 12
  • Мнения: 1 652

Този полет на душата пожелавам и на вашите слънчица  Hug

dudence, благодаря!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт