Припознаване - да или не?

  • 5 171
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 010
Здравейте,
време е и аз да се разпиша при вас. Знам, че трудно приемате нови попълнения, ама няма как, така ми било писано.
Първо да се представя, пък после ще ви питам.
Имам дъщеря на почти 9 години, не е припозната от баща си, не живея с него, не ни издържа, тя вече не пита и т.н. Това го минахме отдавна, свикнах да съм самотна майка, справях се някак. Сега ще имам второ бебче от друг мъж, който преди няколко дена реши, че не може да живее с мен, рано му е още, иска да е свободен и т.н. Говорихме за детето, иска го, иска да го вижда, да го припознае, да се грижи за него (макар, че още не е много сигурен какво точно означава това), но не и да живее с нас. Аз не искам да лишавам детето от възможността да знае кой е баща му и да го вижда, колкото и да ми е трудно, за детето е по-добре.
Та въпроса ми е чисто практически, защото в момента съм страшно емоционална и наранена и не мога да взема еднозначно решение.
Да му разреша ли да припознае детето или не? Бих искала да ми отговорите от гледна точка на: в този случай ще се водя ли пак самотна майка (едното дете без баща, другото припознато), нямам желание да го съдя за издръжка (ама нали пък за помощи искат да си го съдил, щото сигурно ще опра до там, дохода ми не е много голям), но има ли възможност да се разберем двамата и да подпише някакъв документ например, че ще дава за детето еди колко си, някаква идея ще имам ли проблеми с ясли, детски градини и т.н., говорихме, че той от своя страна няма да ми създава проблеми по отношение на тия работи, та питам за самите институции? Или е по-добре да си остана самотна майка с две неприпознати деца?
Ще съм благодарна ако някои от вас има опит в тези неща и ме посъветва.
Пък и в момента ми е по-леко като мисля за практическите неща.
Мерси предварително.  bouquet

# 1
  • Мнения: 2 863
ох, ами направо не знам точно какво да кажа... ти гледам си в 35 седмица, не сте ли говорили досега иска ли да  живее с вас....
дано адвокатите те посъветват, щото аз не знам как е по добре в този случай...........

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
alex99, дали да поискаш да припознае детето според мен основно се води от това що за човек е? Способен ли е, за да ти прави мръсно да ти пречи чрез него? Да не се съгласява детето да замине в чужбина? Когато се иска съгласието му за нещо - да се прави 'на интересен'? Изобщо има ли здрав разум в главата му или не?

Не бих могла да те посъветвам за помощите - съжалявам.
Що се отнася до градините - те са общински и /за съжаление/ всяка отделна община решава какви ще са привилегиите при прием на деца. Някъде право на преференции имат децата, в чиито акт за раждане е записан само един родител, другаде и те нямат подобни привилегии.

Можете да подпишете споразумение каква издъжка ще ти плаща той за детето, но ако спре да плаща - ще трябва да го съдиш на общо основание. Подобно споразумение не може да го обвърже /за жалост/.

Права си, че тук трудно се приемат нови и аз смятам, че е крайно време да сложим някакъв вид тест за приема.  Tired Сигурна ли си, че това не му е временно стресово състояние на този мъж?  Thinking

# 3
  • Мнения: 2 327
Според новто законодатеслтво самотен родител се водиш ако детето не е припознато, ако бащата фигурира в акта за раждане, не си самотен родител. Това заради многото живеещи заедно без брак. Та ако ще разчиташ на помощи по скоро виж във вашата община как е(защото  може и да има разлики) и тогава преценявай.
Това е чисто практично погледнато, освен затрудненията, че ще ти трябва негов подпис от време на време.
За издръжка той ако иска  може да дава, дори и да го осъдиш за такава ако припознае детето и той не иска да я плаща е много труд да си я вземеш. Така че най добрия вариант е да се разберете да ти помага финансово без допълнителни документи. Винаги има риск да се откаже обаче.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Според новто законодатеслтво самотен родител се водиш ако детето не е припознато, ако бащата фигурира в акта за раждане, не си самотен родител. Това заради многото живеещи заедно без брак. Та ако ще разчиташ на помощи по скоро виж във вашата община как е(защото  може и да има разлики) и тогава преценявай.
Това е чисто практично погледнато, освен затрудненията, че ще ти трябва негов подпис от време на време.
За издръжка той ако иска  може да дава, дори и да го осъдиш за такава ако припознае детето и той не иска да я плаща е много труд да си я вземеш. Така че най добрия вариант е да се разберете да ти помага финансово без допълнителни документи. Винаги има риск да се откаже обаче.
за това дете ако е припознато няма да си самотен родител и ще губиш всички възможни привилегии /намалени такси и т.н./
ако го припознае идва и проблема със съгласието му за това или онова
но пък и ако откажеш - дали ще го гледа...ама и да се съгласиш - пак въпроса - дали ще го гледа....

не мога да те съветвам - зависи от човека отсреща
пък и той винаги може да те съди за доказване бащинсвто и придобива права след като спечели...

# 5
  • Мнения: 4 458
Защо не пуснеш анкета, така нагледно ще видиш гласовете.

По въпроса ти съм категорична - НЕ, да не го припознава!  Naughty

Аз лично съм се наслушала на подобни увещания и обещания които много бързо потъват в забрава. Не че всички мъже са еднакви но... защо да си пъхаш трън в гащите като може и да се предотврати.
Ако той иска да помага и дава пари за детето, да се грижи за него и тям подобни, фамилното име няма да му попречи. А, ако иска детето да носи фамилията му само и само след време да има с какво да се хвали и бие в гърдите, тогва факта, че не го припознае ще е голям проблем за мъжкото му его.
Мисля, че е по-логично и редно, за твое добро и спокойствие да не го припознават. Знаеш ли след 6 години какъв вятър ще го завее бащата?! Ако не иска на добра воля не можеш да го принудиш да ти помага с разни дела, подписани хартийки и споразумения.
Мда... така мисля аз и така бих направила в твоето положение!

Успех и лека беменност   bouquet

# 6
  • Мнения: 624
kiara ,като те чета виждам ,че натрапваш лично свое виждане ,хората са различни и не могат да мислят единствено и както тебе .Жената пита да му разреши ли да го припознае,припознаванате не се нуждае от разрешаване ,ако не и изнася припознаването да го оспорва ,но ако това е бащата на детето никакво оспорване няма да я спаси.Много от вас считат ,че детето не бива да бъде припознато за да се доберат по лесно до социални помощи или до заветния паспорт и разрешение за чужбина /последното като бащата не е съгладсен се разрешава от съда/.
Добре е едно дете да има баща ,а и никой не избира родителите си нали така. След като считате един човек за супер недостоен ,защо ще раждате дете от него.
Боже мой да му разреши ли ,като че ли някой ще я пита...а и да не изпаднеш някой ден пред дилемата аман заман припознай  го ,че тогава ако нее  съгласен ще водиш дело.

# 7
  • Мнения: X
Освен ако не е тотален идиот човека - Да.
Детето има един баща и това е той. Добър, лош - той е.

п.п. освен това има закони и те казват, че никой не те пита теб....
п.п.п. Дона го е написала същото

а иначе според мен като е припознато детето е същото правното положение, все едно сте били женени и разведени

# 8
  • Мнения: X

Права си, че тук трудно се приемат нови и аз смятам, че е крайно време да сложим някакъв вид тест за приема.  Tired Сигурна ли си, че това не му е временно стресово състояние на този мъж?  Thinking
Иса, с цялото си уважение към теб, но не съм чувала за случай на временно стресово състояние на мъж на жена в състояние на бременност, което да е разминало

той не знае ли какво иска докато е бременна, ще разбере като роди ли??? хехехе -  Whistling

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 1 762
Съжалявам за намесата но подкрепям с две ръце това което е написала donna2 , и искам само да добавя, - ти имаш ли право да лишиш детето си от баща, който го иска, т.е. ще го припознае и пред закона то ще е негово дете със всички произтичащи от това + и - , най- краиното и грозното което се сещат "то ще му бъде наследник в края на краищата, и ти /според мен/ нямаш право да го лишаваш от това /друг е въпроса че не можеш и най много да си навлечеш съдебни спорове*/

# 10
  • Мнения: 3 010
Здравейте,
благодаря на всички, които са се включили. Ще отговоря подред, защото уважавам мнението на всяка от вас.   bouquet
Jaly, говорили сме дали иска да е с нас и пак говорим, но засега май сме до под кривата круша. Аз затова искам да знам какви са вариантите и в единия и в другия случай, за да съм подготвена.
kiara , не съм го пуснала като анкета, защото не ми трябва еднозначен отговор, като брой гласове, а мнения от хора, които имат повече опит от мен в това.
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата. Наистина не съм запозната, моля не го приемайте като заяждане.
donna2, последната ми мисъл е да се възползвам от социални помощи по този начин. ( години съм била самотна майка и съм видяла, че не е кой знае каква привилегия. Просто искам да съм запозната със законите, за да знам после какво да правя.
И накрая, madlena, абсолютно си права, че каквото и да чувствам аз, детето трябва да познава баща си, просто за мен ситуацията е много тежка и може би не разсъждавам по правилния начин. Confused

# 11
  • Мнения: 1 425
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата.
Времето за отказване е било преди 8 месеца. Сега това е бащата. Освен ако се смяташ за втора дева мария. Имаш право да оспориш припознаването в съда, ама ако найстина той е биологичния баща - само ще си загубиш времето и парите.

# 12
  • Мнения: 624
Здравейте,
благодаря на всички, които са се включили. Ще отговоря подред, защото уважавам мнението на всяка от вас.   bouquet
Jaly, говорили сме дали иска да е с нас и пак говорим, но засега май сме до под кривата круша. Аз затова искам да знам какви са вариантите и в единия и в другия случай, за да съм подготвена.
kiara , не съм го пуснала като анкета, защото не ми трябва еднозначен отговор, като брой гласове, а мнения от хора, които имат повече опит от мен в това.
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата. Наистина не съм запозната, моля не го приемайте като заяждане.
donna2, последната ми мисъл е да се възползвам от социални помощи по този начин. ( години съм била самотна майка и съм видяла, че не е кой знае каква привилегия. Просто искам да съм запозната със законите, за да знам после какво да правя.
И накрая, madlena, абсолютно си права, че каквото и да чувствам аз, детето трябва да познава баща си, просто за мен ситуацията е много тежка и може би не разсъждавам по правилния начин. Confused



Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.


# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
Трудна ситуация, мила...доста прилича на моята от преди време...Ама аз тъпата коза му разреших да го припознае и сега нерядко се хапя по дупета - защо му дадох.....да го припознае! Животът така се случи, че малката вече няма особено желание да се вижда с него, срещите са им доста формални и той не знае къде да го снесе...Само заради едната гордост - познава първото си дете - някак ми се види безсмисленяа цялата операция! Сега трябва да правя доста фитки когато ми се налага да излезнем в чужбина, да пътуваме някъде - той започва - еее, няма да видя малката едо-колко си дни....а иначе ако сме си в къщи може и за повече време да не я вижда....
Толкова от мен...за другото - адвокатите знаят повече Wink

# 14
  • Мнения: 113
Нека и аз споделя своето мнение- ситуацията ми е до болка позната.Преди четири години родих сина си сама,баща му си намери причина и не дойде.Бях усетила накъде отиват нещата и го записах на мое име.Сега нямам никакви грижи - не завися от никого, никой не може да има претенции.Заминавам след месец за чужбина - с нов мъж, който го обича и се занимава със сина ми повече от мен дори. Нямам спънки, няма претенции. Как човек ,който за 4 години не се сети поне веднъж да се обади за рождения ден н а сина си,може да се нарече негов баща??????????

Общи условия

Активация на акаунт