Ровехте или си затваряхте очите?

не ми се е случвало, никога досега, с никой `любим`.
не настоявам да получа опит в първо лице точно в това отношение.


това почти не ми се е случвало, т.е. случвало ми се е само в периоди като сме били зверски скарани.
мне, не съм се разсейвала изобщо, а съм вземала мерки и теглилки...май са ми обръщали внимание, защото секса изобщо не ми е бил повод за разрив.


не съм сигурна тука как да отговоря, щото обикновено като се е прибирал късно, е бил с мен, а необикновено - явно не се е случвало често, та въобще не ме е притеснявало.


нямало е такива или не съм разбрала.


виж, това се е случвало, ама самото работене не ме е впечатлявало изобщо. някак като се е връщал е бил достатъчно концентриран в мен, вероятно, та хич не съм си задавала въпроса дали наистина работи или да.


не съм го правила. само сега със сина, инак ш изпера спайдърмен заедно с всички трансформери.


освен ако някой не ми набута лично телефона си да прочета нещо - тц, не чета.


не.


не всеки път, никога това не ми е било повод.


е тука вече, Иса, сериозно се запънах.
явно, моето е било неправилно или поне неправилно за тоя точно човек.
инак - някакъв баланс трябва да има, мисля, защото съвсем да не се замисляш и да не разпитваш - ми той явно не те интересува този човек, а да ровиш до дупка - не  е за мен, хем е здравословно по мъничко тайни, хем ако доверието е толкова умряло и изкуствено дишане не го оправя вече, за мен остава един път и той е раздяла.

Иса, за съжаление (или по-скоро за щастие)аз нямам абсолютно никакъв опит по така зададените от теб въпроси. С моя бившия проблемите бяха от съвсем друго естество - той беше (и продължава да е) тотално неспособен да изразява някакви чувства, да те подкрепя и т.н. Т.е. нашите проблеми винаги са били заради шибания му характер, поради който аз се чувствах като натрапена в живота му ненужна вещ. Иначе винаги съм му имала доверие, пък и той не ми е давал конкретни поводи да се съмнявам - прибираше се навреме от работа, не се е запилявал за дълго незнайно къде през почивните си дни, не съм засичала подозрителни разговори, СМС-и и прочие. А може би не съм се задълбавала достатъчно, защото аз съм такава по природа, че в една връзка съм предана като куче и си въобразявам, че със същото ми се отговаря на среща. Казах "въобразявам", защото малко след като се разделихме, от две различни места ми казаха, че са го виждали из центъра с някаква жена. От първо ме заболя зверски, щото доверието беше единственото което крепеше иначе толкова изтормозените ни взаимоотношения. Но после си казах "Ето на - това само потвърждава, че съм взела единственото правилно решение - да се разделим!"

Въпреки всичко продължавам да смятам, че доверието е екзистент-минимума за една връзка - няма ли го, отпиши я!

Както знаете сега съм влюбена и каквото съм си овне - с рогите напред, в овчи тръст  съм се засилила към цветистото си бъдеще с обекта на моите чувства. Надявам се никога да не придобия личен опит в това отношение (по поставените въпроси) с него!

Страхотен въпрос, Исе, поздравления за него!
И аз много мисля по него напоследък.
Аз конкретно си затварях очите с години - за всичко, което си написала - чатове, смс-и, излизания с приятели, които не познавам, работа до късно, липса на секс ... Всъщност, ако трябва да съм изцяло искрена, 3-месечната липса на секс ме накара да се заровя.
И сега не съжалявам за това, единствено съжалявам, че не съм за разровила по-рано.

Но по-важния въпрос е - кое е правилното поведение. На него нямам отговор. За себе си знам, че съм толкова нащрек вече, че имам усещането, че съм развила шесто чувство - знам, че има друга (например) много преди да скъсаме официално (това за лятното ми гадже). Също така за себе си знам, че вече не искам да си затварям очите, а предпочитам да питам и разпитвам (не да ровя, от това ровичкане ми е много гадно, мразех себе си, че го правя), да изяснявам нещата в момента.

нито съм ровила, нито съм си затваряла о4ите.
ма, като взеха да се променят нещата, разбирай отношенията, взех да изяснявам и понеже немаше и желание за разговор, пък това беше изна4алната при4ина да сме заедно, и дадох срок - или да върне в коловоза, който познавам или всеки се ка4ва на неговия си локомотив.
не пожела да върне.
и така.
приклю4их аз тоя период и време от живота си. буквално го изтрих. появяват се от време на време остаъ4ни кукита, ма без тях не може явно.
бтв, страни4ни казват, 4е никому не се е налагало да се промени толкова, колкото при нас, но аз мисля 4е не е така. просто нямах нужда да виждам и да наблюдавам последната метаморфоза. тя, пък други казват била истинското аз, ма колкото и да викат 3 години театър е невъзможно да се играе. поне по моему.
та, не виждам смисъл да се рови и да се мижи. и двете не са здравословни. или угодно ми е на мен, или не. при първи вариант - дай боже всекиму, при втори - 4антата, вратата и за леб.

ростъпих подобно без чужда помощ и без да влагам особени зцнания
имах желание да вложа обаче и сега имам и даже теми съм пускала...гложди ме...но и това отшумява трябваше повече от година да мине, да получавам непрекъснати уверения, че нещата са ок и няма други, да виждам ДЕЙСТВИЯ и ПОТЪПКИ които да ми засвидетелстват същото за да съм малко по-спокойна
вече спрях да ровя
1. ако иска винаги ще ме излъже
2. рано или късно ще разбера
3. не искам да си тровя времето което имаме с подозрения...предпочитам после да разбера...
4. има и други начини да се разбере, че нещата межуд двама души не вървят
5. не е изневярата най-страшното -. най-страшното са нещата довели до изневярата и те обикновено са тези разбиващи връзката

това е моя опит
да все още си мисля понякога че истината е най-хубавото нещо....но има и друго нещо което за себе си знам - истината не я искам на ВЧСЯЧКА ЦЕНА!
та по въпроса - нито съм ровила, нито затваряла очите преди да ми се случи да открия случайно нещо
после рових
сега...почти спрях и даже на моменти и да ме загложди - така да се каже си "затварям" очите
но съм отворила сърцето си - защото най-същественото е невидимо за очите, то се вижда само със сърцето...и аз гледам с него и диря белези за проблеми... 
сори, че пак пиша без да съм разведена, но съм минала и аз оттам. не знам дали има значение върху поведението на човек дали с е разделил или не след такава случка...сигурно.

Мдам, малко  крайно си си задала въпросчето, ама иначе хубаво въпросче:)
Аз съм писала много пъти, че за мен нещата в един брак няма как "внезапно и изведнъж"да се сринат. Винаги е имало  знаци, може да са дребни , незначителни неща, може и по-големи да са били , но ги е имало определено.

В моя брак съм си затваряла очите изначално.... За несъотвествия явни между нас, за раминавания  по ключови  въпроси, ама и аз овен, и аз ръгам и викам, аааа нема как да не стане аз щом искам Мдам и стана, за известно време... Вече като се оженихме, стана ясно че кажи речи 3 години съм си затваряла очите и сега като прочета в ДиС "не е задължително щом не спи с теб да има друга" и се търкалям от смях.. Не  е да, здрав прав мъж, доброволно ще се откаже от секса, щото не знам си какво.. смях в залата.

Иначе го наблюдвам тоя феномен с години... На затварянето на очичките. Обаче, тука има нещо друго.. В едни години да кажем до към 40 някак нещата са розови- като не е този, ще е някой друг,  изобщо переспективите светли  са отпред.
Но скоро станах свидетел как при явни, абсолютно признати изневери, жената не само не си тръгва, ами страшно амбицирано остава до мъжа и почва да се "бори" за него.. Когато я попитах добре де, възможно ли  е с  години този мъж да спи отделно, ама всяка вечер да си лягаш сама и да не се усъмниш, тя ми каза " ами да, вярвала съм ".. Ей тука  е границата за мен. Да ,  да отиде някъде сам, щото бил имал нужда -ОК, да поиска  да е  сам някоя събота и  неделя- пак ОК... но винаги  в продължениое на години.. за мен това не е  доверие, ами яко стискане на очите, щото знаеш, че и да го видиш това дето не искаш, няма да вземеш решение.

Казвах скоро, имам близка приятелка, на мъжа й очите му шарят като за световно...  ами не го вижда...Имат две деца, добър живот, достатъчно пари.. тя самата няма да има кой  знае какъв избор откъм мъже.. оцелила  е десятката дето се вика и за мен това  е избор вече... тя предпочита да не знае...
Но онова дребнавото, до секунда къде беше,с  кого, що  я погледна, е крайност в която не бих искала да изпадам , защото най-малкото показва пълна липса на самочувствие

Мерси много за отговорите

Малко среднощно съм я писала темата... Иначе съм имала предвид не само във връзка с изневерите, а като цяло "затваряне на очите". Тя Jaly се е сетила какво питам...щото го обсъждах с нея преди това.   

catnadeen, пиши колкото искаш не е дискриминационна темата - просто исках да чета отговори на хора, стигнали до края... Да разбера дали съжаляват за това, че са си затваряли очите или напротив съжаляват за това, че не са го правили.   

Да, ама има и друго.... Човек, ако  си е затварял очите с години, много трудно ще си го  признае.. Щото това си е доста нелицеприятно да си признаеш такова нещо и е много по-лесна онази  пътечка,  дето " той как можа така,  той такъв, той онакъв".... бас държа, че темата няма да   набъбне и то именно по тази причина...

Когато сме писали по подобни  въпроси в контретни случаи, винаги отгвора е бил- "е сега не стига, че ме е оставил, ами и виновна ли да се чувствам" ...а  въпросът  не е във вината, а в  разбирането за цената на компромисите в една връзка... Както казваше навремето Пантер, макар и да не звучеше приятно, но когато решиш да раждаш дете от мъж, доказал че не може да се разчита на него, после какво се очаква.. ясно е, че чудо няма да стане...

Jaly, е да, ама виж, че хората са си признали по-горе...

Иначе и аз съм свидетел на едно такова от "замижаване", та чак до 'здраво стискане" на очите...

И другото което особено ме изумява - това да не се говори с партньора за проблемите във връзката. Да се 'забравя' за тях, неясно за мен защо... Ма както казва баба ми /Жената скоро авторско право ще поиска да й плащам/ "Не е сън да се размине."

Оф, при нас нямаше почти такива работи.
В момента в който започнаха, аз изтрещях 1-2 пъти и бях дотам.
Сега ако ме пита някой, не мога да отговоря на какво съм се ядосвала. Моя много нощни смени бичеше... знам ли го дали е бил на работа... терсене ми беше сама да стоя вечерите - все тая като сега - и сега съм сама и тогава бях. Да, не си мълчах, и не смятам, че трябва, но пък мисля, че прекалявах. Даже доста прекалявах, да. Незнам, сложно е.

Говориш, ако има с кой, щото с радио-точката е трудна работа

Хубаво де - имам една приятелка и тя като теб ми казва: "Аз му говоря. Той казва - Ти си луда - и отива да си легне..." Е днес няма да говори, утре няма да говори... ма все някой ден ще проговори... Знам ли и аз? 

При мен няма не искам 

Разбира се, че е сложно... Имало е моменти в моя живот, в които много съм прекалявала с това /мисля/. Но пък сега си го признавам. Казвам нещо от рода: "знам, че прекалявам... знам, че не е така, но..."