Здравейте момичета! Радвам се, че повечето сте в чудесно настроение. Така и трябва да бъде. Аз съм хванала някакъв грип и кашлям и ме боли гърбът и коремът, но се надявам до няколко дни да се оправя.
Момичета, съжалявам, че може би ще ви разваля доброто настроение, но имам нужда да споделя. Мисля, че определено съм започнала да откачам. В събота мъжът ми сподели, че една от най-близките ни приятелки е бременна. Е казвам ви, вместо да се зарадвам аз какво направих... Разревах се!!! И цяла вечер не можах да спра да рева. Не мога да разбера какво ми става. До съвсем скоро най-искрено се радвах на всяка новина за предстоящи бебета около мен. А сега се почувствах като попарена. Мъжът ми постоянно ми повтаря, че и ние ще си имаме бебе в скоро време, но... Аз започвам да се побърквам и по този въпрос. Започвам да се питам искам ли наистина бебе или просто се опитвам да избягам от действителността. Започвам да се дразня и на приятеля ми за всяко нещо. Почвам да се чувствам недоразбрана и неподкрепена. Мразя се, защото започвам хем фанатично да искам бебе, хем вече да намразвам мислите ми за бебе... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?
Момичета, съжалявам, че може би ще ви разваля доброто настроение, но имам нужда да споделя. Мисля, че определено съм започнала да откачам. В събота мъжът ми сподели, че една от най-близките ни приятелки е бременна. Е казвам ви, вместо да се зарадвам аз какво направих... Разревах се!!! И цяла вечер не можах да спра да рева. Не мога да разбера какво ми става. До съвсем скоро най-искрено се радвах на всяка новина за предстоящи бебета около мен. А сега се почувствах като попарена. Мъжът ми постоянно ми повтаря, че и ние ще си имаме бебе в скоро време, но... Аз започвам да се побърквам и по този въпрос. Започвам да се питам искам ли наистина бебе или просто се опитвам да избягам от действителността. Започвам да се дразня и на приятеля ми за всяко нещо. Почвам да се чувствам недоразбрана и неподкрепена. Мразя се, защото започвам хем фанатично да искам бебе, хем вече да намразвам мислите ми за бебе... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?
Но все се успокоявам, че бебета си знаят работата и идват в 
и затова му се дразниш 
: 
, 100% гарантирам ! 
Ша Та пляскам , да знайш ! 
Цункам те и те гушвам ! 
и тогава това, което изпитваш в момента ще е само история, с която да успокоиш още някое момиче, което минава по нашия път! 
,че ми беше за жал за нея.Зарадвах и се и тайно си стиснах палци и за себе си.
След две седмици ражда друга моя приятелка ,която е забременяла от първият път и изобщо е изкарала бременност -слънце. 
Дано да ми се случи скоро!А миналата година и поредната ми приятелка чакаше бебе.Много и се зарадвах и я гуших, но после един рев му дръпнах 
- дъщеря и е на 1 година вече ,радвам и се и си мисля ....как искам и аз! 
Но в края на крайщата надвивам тази мъка и си казвам - спокойно никому не е нужно да плачеш!бебчо просто още не се е решил да доиде .Остави го, той сам ще се появи освен това сълзите, тормоза и тревогите само ще влошат нещата . Съжалявам ако постингът ми беше дълъг мила, но нали си споделяме как се чувствами и си мисля че твойте чувства просто са си съвсем ама съвсем нормални .Прегръщам те 
/ И вярвам че ще бъдем родители....вярвай и ти Гризка 
Въпросите, които вълнуват теб често прибивават и в моя главица 
а мразя така...ама пусто мозъка ми само такива глупости ражда.
