хорското мнение

Да, наистина имаш психологически проблем.
Но всичко е поправимо. Или отиваш на лекар,
или изтребваш хората. Има човек, има проблем.

М да  Повредата определено е в твоя телевизор  Единствената оправия е да започнеш да мислиш първо и предимно за себе си.

Мисля, че просто ти липсва самочувствие, самоуважение и самоувереност
Ако поработиш в тази посока, ще спре да ти пука какво си мисли тоя и ония, и правилата и ценностите ще ги определяш ти, а не хорското мнение. А може би живееш в нечия сянка (на съпруг или друг роднина), което те потиска и те кара да се чувстваш малоценна и недостойна; така съобразявайки се с чуждото мнение, се мъчиш да се харесаш на заобикалящия те свят.
НАмери област, в която си добра и се развивай в нея, докажи на останалите, че твоето мнение има значение.

Никога не можеш да бъдеш харесвана и обичана от всички.

Ако нещата са наистина толкова сериозни, колкото ги описваш, мисля, че ти трябва посещение при психолог, за да ти помогне да изградиш самочувствието си и преценката за собствената си личност.

Успех!

аз също съм така на моменти, но като чета как е при теб и направо
трябва ни наистина повече самочувствие и по една лъжица "майната" му/им сутрин

Лекарството е простичко.
Сутрин, обед и вечер по една лъжичка "майната му"

"Вашите слаби места" - книжка,ако питаш сериозно.Помогна ,когато бях на 20г.

А ти всички ли харесваш?

То и аз се замислям за хорското мнение, ама като гледам ти си доста зле, щом чак ти се отразява на работата и живота. Мисля, че имаш нужда от професионална помощ.

Виж сега,стегни се докато е време!Защото хората много бързо усещат кой позволява да бъде тъпкан и го тъпчат.Избиват собствените си комплекси на негов гръб.Една от любимите ми фрази-къде на шега,къде на истина,е "Който не ме харесва,няма вкус".Горе главата, момиче,чуваш ли!!!!

Навремето имаше един лаф "данък хорско мнение не плащам". Та, не е лошо и ти да спреш да го плащаш. Не става въпрос да не се съобразяваш с хората около тебе, но дотолкова, доколкото ти ще се чувстваш добре. Трябва малко повече да бъдеш егоист. Може би възпитанието ти е такова. Или поне при мен беше така. Майка ми все повтаряше:" а какво ще кажат хората?" Разбира се, че ми беше оказала влияние. И аз, като теб, се стараех на всички да угодя, всичко да правя перфектно, но в един момент започнах да чувам за себе си неща, които и през ум не са ми минали. Ревах, тръшках се в началото, но някак си ми влезе в тиквата, че на хората не можеш да угодиш, каквото и да правиш. Все ще има недоволни. Просто реших, че не съм и длъжна да угаждам на всички. На тебе да не би всички да се стараят да ти е добре? Приех, че всеки има право на мнение, но аз пък си имам право на действие. И ще върша нещата така, както ми харесва. И отдавна вече се чувствам доста добре, дори да разбера, че някой нещо казал за мен, си казвам "негова си работа, може да си мисли, каквото иска". Но и доста често ми се случва да чуя, че си били мислели еди-какво си /не много ласкаво за мен/, пък то излязло точно обратното. В такива моменти се чувствам удовлетворена и си казвам, че рано или късно всичко си излиза наяве и се разбира. Нали хората казват, "прекален светец и богу не е драг" - това по повод на перфекционизма ти. Не се престаравай, опитавай се сама да си обясниш нещата. Ако не можеш, ще ти трябва специализирана помощ, но като имам предвид себе си, мисля, че човек и сам може да се справи. Иначе си е мъчение да се живее по тоя начин. Просто по-рядко се поставяй в позицията на другия човек и не се чуди какво той си мисли за теб. Защото е трудно да мислиш вместо друг, а пък и това, което си решила, че той си мисли, на него може и през ум да не му е минавало. Мисля, че ще се справиш с тоя проблем, успех!