От доста време прехвърлям разни четива по темата, убеждавам се колко по-логично звучат и въпреки това ми става неприятно и ми се свива сърцето, когато някой сополив и кашлящ възрастен налети да ми целува децата... А ако се случи така, че няколко дена след това и те се разкашлят, ме обзема силен яд, въпреки всичко...
Чудех се само аз ли съм така? Какво мислите и как се чувствате по отношение на "заразяването"? Успяли ли сте да се отървете съвсем от неприятното чувство, че някой може да зарази детенце, дотолкова, че да не се притеснявате да го заведете да поиграе с кашлящото или повръщащото му другарче? Как?
Ето и един простичък не-теоретичен, а по-скоро практичен "материал" от темата на Ню "Заразихме я с варицела", която случайно ми попадна. Извадила съм описаните случаи, в които човек НЕ се заразява от варицела, въпреки близки (в много случай семейни) контакти с болен/болни. Хората, споделили подобни случаи, са около 1/3 от писалите в темата. В същото време те са повече от хората, които твърдят, че са се заразили още при първия си контакт с болен. А според официалните статистики варицелата е силно заразна - до 90%:
Лятото на 2007г. след като минаха 5-7 карантини в ДГ, най-накрая и синчето я хвана.... И викам си - това е. ИДЕ мигът Изминаха близо 3 седмици и тъкмо да почерпя и се изрина щерката. Айде нови 3 седмици треперене...
И иху-аху, минаха и те и аз пак суха от водата.
Спях с децата си. Нито едно от тях не се зарази.
За сметка на това, в края на м. юни тази година бяха на рожден ден на приятелче. Беше изкарало варицела и му бяха паднали вече коричките. 17 дни по-късно Дени се разболя. След още десет дена и малкия
Брат и не е боледувал и бях в ужас да не се ошари, че тогава света щеше да ми отеснее. Ама пак го подмина.